Света София е загубена през 1453г. Исторически факт е, че „връщането на пастата в тубичката” на почти шестстотин години ислямска история в Турция е просто нереалистично.
Християни са останали в Истанбул (дори имам много такива приятели), но никакъв Константинопол дори не се споменава. Това е като да наречеш Санкт Петербург Ниеншанц или дори по-зле. Градът вече е напълно мюсюлмански и е религиозно толерантен, тъй като светският характер на турската държава никога не е поставян под въпрос. В резултат на това опитът да се върне Света София въз основа на религиозен фактор е нелепо - ситуацията с нея е подобна на историята с джамията на султан Селим във Феодосия, която през 1834 г. е тихо съборена камък по камък, защото "мюсюлманското население на Феодосия намалява". Света София поне е жива и здрава, така че в това отношение тя имаше много по-голям късмет.
- Културният и художествен аспект остава. А именно цялата запазена християнска украса на храма и по-нататъшната му съдба в рамките на статута на джамия. Тук като цяло промените бяха обявени - входът в джамията ще бъде безплатен и отворен за всички желаещи (независимо от вероизповеданието или липсата му, всички истанбулски джамии имат такъв статус), снимки и видео са разрешени, обещано е фреските да бъдат покривани само за времето на молитвите (5 пъти на ден, общото време е около 45 минути) и големите религиозни празници. Ще покрият пода на София с килим - обидно е, но що се отнася до мен, древните камъни така ще са само по-непокътнати. Никой няма да „замазва“ херувимите и ликовете - Турция вече има достатъчно въпроси относно културното наследство, включително тези, които се опитва да реши чрез ЮНЕСКО, като част от връщането на културните ѝ ценности, откраднати и изнесени от европейските страни.
А сега допълнителни факти.
Практиката за „замазването“ на стенописите на Света София започва едва през XIX век, когато радикализацията на исляма рязко се засилва в Турция (включително заради конфронтацията с европейските сили, включително Русия). Днес опитите грубо да се притиска турското обществено мнение е равнозначно на абсолютно същата грешка. „Решаването“ на въпроса за статута на Света София, без да се вземат предвид мнението на турските граждани, е възможно днес единствено в случай на окупацията на Истанбул и геноцида на сегашното му население (готов ли е някой да направи това?). Всичко останало ще доведат единствено до укрепване на проислямските и радикални партии в Турция. Все пак турците имат същите "имперски комплекси" като руснаците. И Ердоган, който е забъркал цялата тази каша, ще получи толкова силна консолидация на своя електорат и ще продължи да изгражда „ислямска крепост“.
Затова и най-разумното решение остава борбата за продължаване на реставрационните работи под патронажа на ЮНЕСКО, които се водят и досега в Света София. По-късната мазилка от XIX век не представлява художествена стойност, никой няма да се бори за нея.
Алексей Анпилогов Превод: В. Сергеев
