Ако културната война е безкомпромисна „борба за симпатиите на хората“, то икономическата война е в основата на борбата за симпатиите на народа.

Под нея се разбират принудителните и рестриктивни икономически мерки, предприети в икономическата сфера по време на конфронтацията между Съединените щати и Съветския съюз, тя може да се приложи към общата концепция на „икономическата студена война“.

В този смисъл Съветският съюз беше в състояние само да отблъсква ударите, но не и да им отговаря.

Мерките на САЩ срещу СССР:

Първо,въвеждането на контрол върху износа.

Всеки продукт, който бе от военно значение или спомагаше за увеличаване на военния и икономически потенциал на дадена комунистическа страна, бе включен в списъка на ембаргото. За да попречи на съюзниците си да се противопоставят на политиките на ембарго, Конгресът на САЩ прие «Закон за взаимопомощ в областта на отбраната» през 1951 г. и създаде Координационен комитет за контрол на износа (CoCom). Контролът върху износа на високи технологии бе затегнат и бяха наложени ограничения върху предаването на технологични постижения, включително компютърни технологии, големи интегрални микросхеми, авионика и други отрасли.

Второ, прилагането на известния план на Маршал и привличането на съюзници на тяхна страна, за да се превърне Съветският съюз във въображаем враг.

«Планът Маршал» беше първата стъпка в икономическата студена война, започната от САЩ. Основната му цел беше да възстанови и стабилизира икономиката на Западна Европа, да предотврати взрив на „революции“, да укрепи икономическите връзки между западните държави и да облекчи контрола над Запада с цел отслабване на властта и намаляване на сферата на влияние на Съветския съюз.

Трето, САЩ, като поеха контрола и ограбиха съюзниците си и държавите от третия свят, получиха предимство в икономическата война със Съветския съюз.

Чрез валутни споразумения Америка установи висок курс на долара, създаде търговски дефицит и внасяше стоки, използвайки напечатани долари (хартийки), подпомагайки икономиката и чуждестранните войни, които водеше.

До 1970 г. стоките, внесени от Западна Европа от САЩ бяха в рамките на 100 милиарда долара, което се равнява на половината от всички разходи по време на Втората световна война.

Съединените щати дълго държаха под контрол нефта на страните от третия свят и го внесоха на цена от 1-2 долара за барел, което почти съответстваше на цената на чешмяна вода.

Този ход очевидно беше равносилен на завземането на петролните ресурси на другите страни.

Петя Паликрушева