Американският държавен секретар Помпео е с развалено отношение, заради това, че тенденциите за засилване на иранско-китайското приятелство и сътрудничество нарастват и колкото по-нататък се развива този процес, толкова по-трудно е Вашингтон да играе геополитическа игра срещу тези държави, които са конкуренти на САЩ в Близкия Изток и Азия...
Държавният секретар на САЩ наистина има причини да бъде разстроен. Изказвайки се в президентската библиотека “Ричард Никсън”, Майкъл Помпео заяви, че “Свободният свят трябва да възтържествува над новата тирания“. “Ако свободният свят не промени комунистически Китай, тогава комунистическият Китай със сигурност ще ни промени”. Ръководителят на Държавния департамент смята, че на опасността за демокрациите, представлявана от Китай, трябва да се противодейства чрез създаване на мощна коалиция срещу тази страна. Помпео обаче не уточни кои държави биха искали да участват в тази "благородна" кауза. Чудя се дали ще има някой заинтересован? Докато желаещите мислят, един американски съюзник вече се е появил - Великобритания. На 21 юли държавният секретар Помпео посети Лондон, където англосаксонците с цялата отговорност решиха да се сформира международна коалиция, която да се противопостави на Китай. „Можем да изградим коалиция, която разбира тази заплаха и заедно да убедим ККП, че подобно поведение не е в интерес на Китай“, каза Помпео на пресконференция. След огнените си изказвания американският дипломат се срещна с премиера Борис Джонсън, а "приятелите" дори се съгласиха да сключат споразумение за свободна търговия между Великобритания и САЩ. Джонсън и Помпео също обсъдиха темата за „колективните въпроси на глобалната сигурност и външната политика, включително действията на Китай в Хонконг и Китайския автономен Синдзян-Уйгурски регион, ситуацията в Иран и мирния процес в Близкия изток“.
Рязката промяна в политиката на Великобритания към Китай, след като последният прие Закона за националната сигурност в Хонконг, бе подкрепена от две обвинения. Според британските власти Пекин е нарушил задълженията си за международни договори в Хонконг и, второ, участва в ужасни нарушения на правата на човека срещу уйгурите в провинция Синдзян. Великобритания не се спря само с осъждането на новия закон за сигурност. Премиерът Борис Джонсън дори предложи на трите милиона жители на Хонконг възможността да се преместят във Великобритания и след това да получат британско гражданство. Австралийските министри на външните работи и отбраната, които пристигнаха във Вашингтон на 28 юли, изразиха своята позиция. Те се изказаха в подкрепа на затягането на позицията на американската администрация по отношение на КНР. Съединените щати и Австралия заявиха, че ще разширят военното сътрудничество на фона на нарастващото напрежение с Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион, като се стремят да създадат "единен фронт на двата съюзника".
Китай и Иран наистина предприемат практически стъпки за изграждане на своята коалиция. Стратегическото партньорство между Техеран и Пекин поне от миналата година е свързано с инвестицията на Китай на 400 милиарда долара в енергетиката и инфраструктурата на Иран през следващите 25 години. Китайците също инвестират около 228 милиарда долара в иранската инфраструктура като част от инициативата “Един пояс - един път”. Изграждането на 900-километрова железопътна линия от Техеран до Мешхад вече започна. Градовете Техеран, Кум и Исфахан ще бъдат свързани с високоскоростен железопътен транспорт, след това инфраструктурата ще премине към Табриз, важен петролен и газов и нефтохимичен център в Иран, който е отправна точка на газопровода Табриз-Анкара. Високоскоростна железопътна връзка с Иран ще свърже Урумчи в Синдзян с Техеран през централноазиатските републики (Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан), след това Ирак и Турция и по-нататък към Европа.
На този етап Иран и Китай завършват процеса на сключване на цялостно стратегическо споразумение - Всеобхватен план за сътрудничество между Иран и Китай - който е проектиран за 25 години. Споразумението между двете държави наближава етапа на подписване, но същевременно страните не бързат особено да обявят всички подробности и част от документа е класифицирана. Интересно е, че ръководителят на иранската президентска администрация Махмуд Ваези нарече иранско-китайския договор обичайно споразумение между двете страни. От китайците няма коментар за споразуменията с иранската страна, беше само скромно казано, че Пекин и Техеран взаимно изгодно си сътрудничат в рамките на международното право. Споразумението наистина е много важно за иранската икономика (която е засегната от американските санкции), тъй като КНР дава гаранции, че ще продължи да купува петрол и газ от Иран.
Сближаването между Китай и Иран във военната сфера е важен компонент на бъдещия съюз. Западните разузнавателни агенции изразиха загриженост, че това може да накара двете страни да сформират коалиция, за да засилят присъствието си в Индийския океан. Англосаксонците имат за какво да се суетят. Иран има намерения да изгради нова военна база в Индийския океан, адмирал Алиреза Тангири, командир на ВМС на КСИР, заяви, че базата ще бъде използвана за защита на риболовни и търговски кораби от пиратство и военни кораби, които застрашават иранските комуникации. Но досега Иран не е дал указания къде възнамерява да изгради новата си база. В момента пристанището Чабахар в Оманския залив, което се използва за доставка на товари до Афганистан, е най-близкият ирански пост към Индийския океан. Възможно е Китай да получи достъп до редица ирански пристанища, включително Чабахар, а китайците, както се съобщава, планират да построят нова военна база в непосредствена близост до пристанището. Изграждането на такава база би позволило на китайските военноморски сили да контролират дейностите на военноморските сили на САЩ в района, по-специално Петият оперативен флот на САЩ, който е разположен в Персийския залив и контролира Ормузския проток, един от икономически важните водни пътища в света. Перспективата за създаване на нов иранско-китайски военен съюз в Индийския океан несъмнено е сигнал за американското военно-политическо ръководство, който американците ще приемат сериозно.
Иран, който е под санкциите на САЩ, предложи да се създаде клуб от страни, засегнати от санкциите на САЩ, такова предложение дойде от посланика на Иран в Русия Казем Джалали. Според дипломата страните, които са подложени на натиск от американски санкции, могат да се обединят и да се противопоставят на действията на Вашингтон. „Крайно време е да създадем клуб от държави, подложени на санкции. Сред неговите членове ще има много сили с развити икономики: Русия, Китай, Иран. Ние имаме огромни възможности, просто трябва да покажем политическа воля и да положим усилия, за да развием компетентно този потенциал. Техеран има какво да предложи на Москва и Пекин. Ние сме голяма страна с голямо и сравнително младо население, имаме много минерали и модерни технологии. Ако полагаме общи усилия, ще преодолеем натиска на САЩ “, каза Джалали. Нека припомним, че Иран губи около 50 милиарда долара годишно поради санкциите на САЩ.
Преговорите за укрепване на партньорството между Иран, Китай и Русия трябва да се проведат през август тази година, като на срещата ще се обсъдят условията за военно сътрудничество между трите основни възли на евразийската интеграция. По-тясното сътрудничество е планирано да започне до ноември.
Позицията на Руската федерация в цялата тази „игра“ не трябва да е едностранчива. Москва може да се опита да покаже многовекторна политика и да играе балансирана игра на две коалиционни "платформи" наведнъж. Да се опитва да "маневрира" и да играе "както с нашите, така и с вашите”, и с двете коалициите "Запад" и "Изток" (САЩ-Великобритания и Китай-Иран). Подобен ход би бил геополитически целесъобразен, тъй като Русия няма нужда да укрепва иранско-китайския съюз в перспектива .
Денис Юрганов Превод: В. Сергеев
