Германският инженер Конрад Цузе създава първият в света програмируем компютър. Гениалното хрумване се родило от нежеланието му да изчислява на ръка огромни числа. Ето забележителната история
на това откритие.
Кой е изобретил компютъра? Еднозначен отговор на този въпрос няма. Няколко учени от различни страни имат принос за изнамирането на първата електронна изчислителна машина – американци, британци и германци. Но първият действащ електро-механичен програмируем бинарен компютър е създаден от германския инженер Конрад Цузе. Той е изобретателят и на първия по-сложен език за програмиране. През юни се навършиха 110 години от неговото рождение.
Конрад Цузе е роден в Берлин, където през 1935 година завършва местното Висше техническо училище и става инженер. Известно време работи в авиационен завод. Още в ранното си детство той проявява таланта си на изобретател и това не остава незабелязано от родителите му, които подпомагат финансово неговите експерименти.
Защото го мързяло да изчислява на ръка
Именно в техния дом се появява първият прототип на компютъра – електро-механична изчислителна машина, наречена Z1 (Z е първата буква от фамилното име на изобретателя). При тази машина за първи път се използва двоичната система от числа, с която работят и съвременните компютри. Както самият Конрад Цузе ще признае няколко десетилетия по-късно, мързелът го е накарал да изобрети компютъра. По време на следването и работата си в авиационния завод много страдал от безкрайните математически задачи, които трябвало да изчислява, поради което се заел да разработи по-съвършена изчислителна машина от наличните навремето механични калкулатори.
Скоро той се увлякъл по хобито си толкова силно, че се отказал от работата си, заел още пари от приятели и започнал да сглобява прототип на изчислителна машина. Конрад Цузе експериментирал с различни проводници, релета и метални пластини. Скоро бинарната машина станала толкова голяма, че превзела половината от стаята му.
Изобретението на Цузе далеч не е било перфектно, а работата по него била прекъсната от Втората световна война. Цузе бил изпратен на фронта, но само месец по-късно бил отзован и върнат обратно: военната промишленост на Третия райх проявила интерес към неговата разработка. Влиятелни инженери и учени от обкръжението на Хитлер се застъпили за Цузе. Така 30-годишният германски инженер станал част от научния елит.
Конрад Цузе и неговата научна кариера
Разработки на младия изобретател били използвани отчасти и в проектирането на управляемата ракета „Фау" (V), но Цузе не спирал да усъвършенства „любимото си дете".
През 1940 г. Цузе представил модифициран прототип на изчислителната си машина Z2, работеща с телефонни релета. Условията на задачите били въвеждани с помощта на клавиатура. Но тъй като металните пластини и други по-груби детайли постоянно блокирали работата на машината, Цузе измислил остроумно решение: започнал да кодира задачите на машината, използвайки за тази цел прорезите на филмова лента.
Истинският пробив обаче дошъл година по-късно, когато се появил модифицираният вариант Z3. Тази изчислителна машина имала размерите на огромен шкаф и тежала около един тон. Именно тя се счита за първия функциониращ програмируем компютър в света – устройство, управлявано от програма и работещо с двоична числова система. Устройството имало 22 бита памет, отговаряща на 64 думи.
Оригиналните машини Z1, Z2 и Z3 не са оцелели до наши дни – те били унищожени при бомбардировките над Берлин през 1945 година. Но Цузе успял да спаси следващия модел: работата по Z4 продължила шест години – от 1944 до 1950-та. Това устройство вече използвало вакуумни електронни лампи, както и първия в света език за програмиране от по-висок клас. Цузе го наричал Plankalkül („планов разчет").
През 1949 година Конрад Цузе основал компанията Zuse KG, която просъществувала до 1967 година. Фирмата се профилирала в производството на специализирани изчислителни прибори за оптиката, авиацията и университетските лаборатории. Сред тях бил и първият компютър с памет върху магнитен носител.
Срещата с Бил Гейт
Въпреки своята иновативност и инженерен талант, с годините Цузе все повече изоставал от своите американски конкуренти, като компанията Ай Би Ем. Просто следвоенна Германия не била най-доброто място за инвестиции в електрониката, а правителството се нуждаело от средства за възстановяването на страната.
През 1967 г. финансови проблеми принудили Конрад Цузе да продаде компанията си на „Сименс". Няколко години той работел като консултант в концерна, а след като се пенсионирал, се отдал на другото си дългогодишно хоби - живописта. Цузе нарисувал няколко портрета на пионери в компютърната индустрия, включително и на основния си съперник Бил Гейтс. Малко преди да почине през 1995 г. двамата се срещнали на панаира за електронни изделия CeBit в Хановер. Цузе подарил на Гейтс негов портрет, който дълги години украсявал кабинета на основателя на Майкрософт във фирмената централа.
