Пандемията принуждава децата в Индия да заменят затворените училища с работа в различни фабрики, влошавайки проблема в страната с експлоатацията на детския труд.

16-годишната Махешвари Мункалапали и 15-годишната ѝ сестра престават да посещават уроците, когато почти цялата индийска икономика спира заради най-мащабните блокади в света. Майката и по-голямата сестра на Мункалапали губят работата си като икономки в Хайдарабад, столицата на южноиндийския щат Телангана. Двете по-малки сестри, които живеят с баба си в близкото село, са принудени да започнат работа в земеделието заедно с майка си, за да се препитават, пише Bloomberg.

Работата под слънцето е трудна, тъй като ние не сме свикнали с нея“, споделя Мункалапали, добавяйки: „Но трябва да работим, за да купим ориз и други хранителни продукти“.

Трудно е да се определи броят на засегнатите деца след избухването на пандемията и въпреки че организациите за закрила на детето спасяват някои от тях от принудителен труд, много други продължават да работят в градовете поради недостига на работна ръка там.

Още преди избухването на коронавируса Индия изпитваше сериозни проблеми с експлоатацията на детския труд и липсата на достъп до образование за всички местни деца. През 2018 г. проучване на DHL International BmBH изчислява, че над 56 млн. деца в Индия не посещават училище. Това е повече от два пъти спрямо общия брой деца без достъп до образование от Бангладеш, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам.

Разходите за икономиката на Индия по отношение на изгубената производителност възлизат на 6,79 млрд. долара, или 0,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

От тези 56 млн. деца, които не посещават училище, 10,1 млн. работят, посочват от Международната организация на труда (МОТ).

Глобална тенденция

Експлоатацията на детския труд постепенно започва да се свива през последните две десетилетия, но пандемията заплашва да преобърне тази тенденция според МОТ. Очаква се заразяванията по света да изпратят в бедност около 60 млн. души в глобален мащаб само през тази година, което ще увеличи случаите на детски труд.

Съвместният доклад на МОТ и Детския фонд към ООН изчислява, че увеличаването на бедността с 1 процентен пункт ще доведе до ръст на детския труд с поне 0,7 процентни пункта.

Индонезия, четвъртата по брой на населението страна в света, е поредната държава, в която се наблюдава голям брой деца от уязвими семейства, принудени да работят вместо да посещават училище. Според изчисления на МОТ около 11 млн. деца са изложени на риск от това да бъдат експлоатирани като работници при сегашните условия, особено в по-слабо развитите източни райони на страната.

Икономическа загуба

В Индия, където живеят повече млади хора, отколкото в която и да било друга държава в света, това изгубено поколение деца ще окаже значително влияние върху третата по големина икономика в Азия: по-ниска производителност и по-малък потенциал за печалба, нереализирани данъчни приходи, повишени нива на бедност и натиск за повече държавна помощ.

Индийската конституция осигурява безплатно и задължително образование за всички деца във възрастовата група между 6 до 14 години, като основно право на гражданите. Тъй като Мункалапали и нейната сестра вече са надхвърлили нужните години, те продължават да бъдат защитавани от местния закон за детския труд, който забранява наемането на подрастващи на възраст между 14 до 18 години за всички опасни професии. Същият закон забранява децата на възраст до 14 години да започват каквато и да било работа, освен като артист или като работник в семейния бизнес.

Принудителен труд

Според представител на организацията Praxis: Institute for Practices Practices пазарът на труда в Индия все още в много отношения не спазва установените закони – малките предприятия много често са с фрагментирани по домовете на работниците операции и трудно могат да бъдат заловени в експлоатация на детския труд.

Трудът, свързан с изплащането на дълг, също е широко разпространен в страната. Хората са принудени да работят за кредиторите, за да изплащат своите заеми, като понякога длъжниците изпращат и децата си на работа.

Много хора, които няма на кого да оставят децата си, ги взимат със себе си на работните си места, ангажирайки ги със своята работа. Майката на Мункалапали е недоволна, че децата ѝ са принудени да работят, но признава, че дори и сега средствата им все още не са достатъчни за нормално препитание.

„Зеленчуци, ориз, подправки, сапун – все още не можем да си ги позволим, въпреки че работим четирима“, признава тя.

Аспарух Илиев, редактор Елена Кирилова