"Много често османските владетели, като Сюлейман Великолепни и дори Мехмет II, завоевателят на Константинопол, са запазвали малцинствата, християнски и еврейски. Понякога като им изграждали църкви и синагоги. Това свидетелствало за тяхното величие като султани. И за тяхното благоденствие. Нека не забравяме Баязид II: в края на ХV век той приема евреите, изгонени от Испания, изтъквайки, че испанските владетели “са направили кралствата си по-бедни, правейки неговото по-богато…”. В исторически план, Ердоган отбелязва срещу своя лагер!". Това ни казва от Англия Питър Франкопан. Автор на бестеселъра “Пътищата на коприната” (2017 г.), историкът и професор в Оксфордския университет е много разтревожен от “безплодното” решение на Реджеп Тайип Ердоган да сложи край на статута на музей на “Света София”, а след това и на църквата “Свети Спасител” в Хора, бижу на византийската цивилизация, за да ги превърне в джамии.

- Как реагирахте, когато научихте, че след “Света София” църквата в Хора, музей от 1948 г., е била превърната в джамия по нареждане на Ердоган?

- Като историк съм отчаян. Това решение, което стреми да докаже символично, че турците са завладели Запада, ми се струва безплодно и опасно. Оставаме с впечатлението, че Ердоган се мисли за Юлий Цезар и ни разиграва « Veni vidi vici » (Дойдох, видях, победих). Но победил какво? Така нищо не се изгражда. Задълбочават се разделенията. Разбира се, турската държава и турският народ имат право да управляват и съхраняват своите паметници, както желаят, и внушаването на противното би могло да бъде форма на културен колониализъм. Но в тези конкретни случаи въпросът дори не е дали Ердоган има право да променя статута на “Света София” или на църквата в Хора, а защо иска да го направи и защо сега…

Струва ми се наистина жалко, че места с толкова дълбоко значение за хората от всички вероизповедания, но също и за онези, които не вярват, се използват, за да се правят политически изявления и да се проектира пред света образа на една нова неоимпериалистическа Турция, която се намесва навсякъде, от Близкия изток до Северна Африка, в европейските води, но също така и в нейната история… Със заличаването на гръцките и християнски следи, каквито са “Света София” и църквата в Хора, Ердоган, който впрочем има проблеми в своята страна, си измисля битки, които може да спечели.

- Какво представлява църквата в Хора?

- Тя не е най-голямата, каквато “Света София” е била в продължение на хиляда година, но е църквата, чиито християнски мозайки и стенописи, направени приблизително по времето на Джото, са най-добре запазените в света. Църквата в Хора е една от най-прочутите скъпоценности на Средновековна Европа, несравним прозорец, отворен към Византийската империя, преди да бъде завладяна от османците. И двете места бяха идеално избрани от Ердоган… Дори и да прави историческа грешка. Много често османските владетели, като Сюлейман Великолепни и дори Мехмет II, завоевателят на Константинопол, са запазвали малцинствата, християнски и еврейски. Понякога като им изграждали църкви и синагоги. Това свидетелствало за тяхното величие като султани. И за тяхното благоденствие. Нека не забравяме Баязид II : в края на ХV век той приема евреите, изгонени от Испания, изтъквайки, че испанските владетели “са направили кралствата си по-бедни, правейки неговото по-богато…”. В исторически план, Ердоган отбелязва срещу своя лагер!

- Какво ще стане с великолепните мозайки и стенописи, които изобразяват Рождество Христово или пътуването във Витлеем? А тези в “Света София”?

- Много съм разтревожен. Засега ни се казва, че мозайките ще бъдат скрити чрез светлинни ефекти, нещо като лазери, по време на мюсюлманските молитви и че няма да бъдат повредени или покрити. Не знам дали тази система работи и дали е възможна такава система. Казват ни, че ще има шест месеца работа, за да се инсталира тази “защита”. Но какво ще стане, ако тази работа не е адекватна? Ако светлините повредят стенописите? Или ако екстремисти поискат пълна забрана за изображения. Ще трябва ли да им се угоди?

- Как са колегите ви историци в Турция?

- На най-видните професори са им били “подадени оставките” или са вкарани в затвора. Това наистина е труден период за тях.

Превод от френски: Галя Дачкова