Това беше изненадващ ход - китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин обяви във вторник на виртуалния общ дебат на ООН в Ню Йорк, че Народната република възнамерява да стане климатично неутрална "преди 2060 г.". Емисиите на въглероден диоксид трябва да достигнат своя пик „преди 2030 г.“, обеща той в записано видео съобщение.

За първи път Китай формулира каквато и да е цел за климатична неутралност. Страната от години е най-големият емитент на вредни газове в света. Вече изпревари и Европа по отношение на въглеродните емисии на глава от населението. Докато Европейският съюз и Великобритания отделят 6,47 тона въглероден диоксид на глава от населението през 2019 г., Китай емитира 8,12 тона, а САЩ - цели 15,52 тона.

Инициативата на Си срещна широко одобрение в международен план. Експертите обаче бяха изненадани от това сериозно обещание.



„Въпреки че Си възнамерява да се разграничи от американците, аз все пак приемам твърдението много сериозно“, казва Феликс Матес, координатор на научните изследвания в областта на енергетиката и защитата на климата в Института Öko, цитиран от германския седмичник Die Zeit. „Целта на климатичната неутралност от гледна точка на амбицията е пълна промяна на посоката“, каза Матес.


Франс Тимерманс, еврокомисар по опазването на климата, написа в Twitter, че приветства съобщението, че Китай е определил дата за пика на своите въглеродни емисии и ще стане неутрален до 2060 г. Той добави, че всяка държава трябва да повиши своите климатични цели.

Обещанието на Китай може да се разглежда и като отстъпка към ЕС. Едва на срещата на върха ЕС-Китай в средата на септември канцлерът на Германия Ангела Меркел поиска от Пекин да си постави по-амбициозни цели за опазването на климата.


Изглежда, че една от стратегиите, които ЕС следва с идеята си да стане климатично неутрален до 2050 г., е постигната: „Поставихме си амбициозната климатична цел с надеждата, че и другите ще се примирят с нея. Защото не можем сами да спрем изменението на климата“, казва представител на ЕС пред Handelsblatt. "Затова сме изключително щастливи, че Китай участва”.

Той също така дава да се разбере, че сега ЕС трябва да положи още повече усилия, за да се конкурира с Китай. „Ние сме по-добри в изследванията, но китайците са по-добри в изпълнението“. Въпреки това ЕС би предпочел да защити климата чрез международна технологична конкуренция, вместо например чрез климатични мита, които крият риска от търговска война.

И Ли Ян, представител на Greenpeace в Китай, похвали анонса. „Това е много положителен сигнал в една предизвикателна за околната среда и глобалното сътрудничество година“, казва той. „Ако Китай, който отдавна е най-големият емитент в света, може да се ангажира с въглеродна неутралност, оправданията на останалите за забавянето с техните цели ще се стопят“. Решаващият фактор обаче според Ли е как ангажираността на Китай ще се прояви на място в страната.

Всъщност не е ясно как точно китайското правителство дефинира климатичната неутралност и с какви средства възнамерява да я постигне. Вярно е също така, че Пекин инвестира сериозно в разширяването на възобновяемите енергийни източници през последните години и увеличи своя дял в електроенергийния микс.

През 2019 г. Китай отново отчете най-големия дял от глобалните инвестиции в мощкапацитети за възобновяема енергия - 30%. Поднебесната империя разполага и с най-големите производствени мощности в света за възобновяеми енергийни източници. В края на 2019 г. в Народната република са инсталирани 789 гигавата, следвани от САЩ (282 GW), Бразилия (144 GW), Индия (137 GW) и Германия (124 GW).

Въпреки това делът на електроенергията от въглища все още е около 60 процента. И поради големия глад за енергия в Китай абсолютното потребление на въглища като енергиен носител се е увеличило. Тази година в Народната република са одобрени толкова нови електроцентрали, работещи на въглища, колкото за последно през 2015 г. 

Освен това Китай също инвестира сериозно и в изграждането на въглищна енергия в други страни. Според Boston University Global Development Center Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай са инвестирали 51,8 млрд. долара във въглищни проекти от 2000 г. насам, плюс 88 млрд. долара в петролни проекти.

Това поражда съмнения доколко сериозно е китайското правителство с новата амбициозна цел - особено след като Пекин вече не спази обещанието си в други области - като отваряне на пазарите си или създаване на равни условия за чуждестранни компании в Китай. "Що се отнася до климата, Китай доказа, че се справя по-добре, отколкото в други области", каза Ли Шуо, експерт от Greenpeace East Asia.

Една област, на която трябва да се обърне внимание през следващите години, е енергийният сектор. Там е сравнително лесно да се намалят емисиите на вредни за климата газове. Дали Китай ще продължава да разчита на въглищата като източник на енергия, ще бъде показател за това до каква степен Пекин наистина подкрепя целите си, казва Ли Шуо. „Дали китайското правителство е наистина сериозно, ще се реши от две области: въглищата и стоманата“, казва експертът от Öko Матес. "Правителството трябва да действа първо там, ако иска да стане климатично неутрално до 2060 г."

Системата за търговия с емисии, по която Китай работи от 2015 г. и която според държавния глава на Китай Си Дзинпин трябва да надмине европейската система за търговия със сертификати, също може да има по-малък принос. Но стартът беше бавен заради различни препятствия, така че и до днес търгуваният обем и спечелените пари са сравнително малки.

Според наблюдатели планът на Китай да се съсредоточи повече върху чистата енергия ще бъде тема и при обсъждането на 14-ия петгодишен план, който трябва да определи курса за икономиката на страната от следващата година до 2025 година. Очаква се китайското правителство да се срещне за обсъжданията през октомври.

Постигането на климатичната неутралност ще изисква огромни инвестиции. Според оценка на анализаторската фирма Sanford C. Bernstein & Co., Китай ще трябва да похарчи общо 5,5 трилиона долара, или около 180 млрд. долара годишно, за да постигне тази цел до 2060 година. А пренасочването ще изисква драстично намаляване на ползването на изкопаеми горива и разширяване на новите технологии за компенсиране на останалите емисии.

Като цяло Китай е отговорна за около една четвърт от глобалните емисии на парникови газове. Ако страната действително спази обещанието на Си, това може да намали глобалното затопляне с приблизително 0,2 до 0,3 градуса по Целзий до 2100 година, коментират експерти пред Bloomberg.

Като напомняне: Въпреки че държавите се ангажираха в рамките на Парижкото споразумение да поддържат глобалното затопляне на Земята под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива и, ако е възможно, да го ограничат до 1,5 градуса, в момента светът се насочва към затопляне от около 3 градуса. Причината: каквото и да искат да сторят отделните държави за глобалната защита на климата, то съгласно споразумението това става доброволно. Споразумението обаче предвижда членовете му да преразглеждат собствените си климатични цели на всеки няколко години. В края на 2020 г. това ще се случи за първи път.

Ако държавите откажат, няма санкции; договарящите се страни в Париж се надяваха на нежната сила на взаимния дипломатически натиск. Но е лесно да му се противопоставят, както показа впечатляващо примерът на американската администрация под управлението на Доналд Тръмп. Без добрата воля на замесените от Парижкото споразумение не би останало много. Ето защо съобщението на Си е толкова важно.

Остава да видим обаче как ЕС и Китай ще превърнат новите си цели в практическа политика. Но точно това ще е от значение, защото целите сами по себе си не струват нищо без подходящите политически инструменти за тяхното постигане. И, разбира се, всичко трябва да става по-бързо. Вместо това Китай първо строи нови електроцентрали на въглища, напълно в разрез с глобалната тенденция. По ирония на съдбата това дори не противоречи на новата цел: Си дава на страната си десет години време, преди емисиите да достигнат своя връх.

Но енергията от тези електроцентрали се използва и за производството на това, което се консумира в Европа и другаде по света - по този начин емисиите на Китай позволяват на жителите на индустриализираните страни да се радват на висок жизнен стандарт. 

Така че всеки, който се ядосва на Китай, твърде лесно пренебрегва собствения си принос за глобалното затопляне.

Във всеки случай едно е сигурно: за да даде подходящ принос за целите от Париж, Европа - като Китай - ще трябва да подобри собствените си цели след няколко години. Точно както предвижда Парижкото споразумение. 

Бойчо Попов, редактор Десислава Попова