2020 година, изглежда, все пак няма да стане революционна, няма да доведе до радикално пречупване на световния ред. Но тя задължително ускори събитията, размрази замразените през последните пет години процеси в политиката и икономиката. Коронавирусът, за жалост, не промени съзнанието на хората (колкото и гадно да звучи, но той не е достатъчно смъртоносен за това), но той със сигурност ще ожесточи борбата в пост-еднополюсния свят.
Кулминацията на годината ще бъде през ноември и декември - изборите в САЩ ще станат катализатор на новите импулси на разложение и изостряне на положението по света.
Либералният свят се руши, да, но това не е предопределено, той все още няма ясна алтернатива, той и досега цари в умовете на хората. Колкото и да е тъжно, основните му защитници не са глобалистките елити, а милионите граждани, пристрастени към потреблението. Ето защо дори на фона на силната криза в САЩ чиновниците от Държавния департамент намират сили и ресурси за безредици в Беларус .
Освен това либерализмът се опитва да се прероди и да излезе на ново равнище - така нареченият трансхуманизъм. Теоретично той е вече разработен, не му стига единствено масова привлекателност, но либералната пропаганда вече работи по въпроса.
А традиционализмът? Там засега има само общи думи и отсъствие на какъвто и да е проект за бъдещето. Всички интелектуални сили на традиционалистите са съсредоточени върху разобличаването на либерализма, но той е отдавна разобличен - какво следва?
Следва или задълбочаваща се деградация (накъде повече?) в течение на години до катастрофата, или отчаян опит за излизане от безизходицата чрез ново слово.
Съдържанието му в общи линии е ясно, но засега едва ли ще бъде чуто. Това е преодоляване на хедонизма чрез опростяване и служба.
Бъдещето е за създаването на нравствено общество на справедливостта на основа на апостолическото християнство и съветския социализъм. На практика това са хиляди конкретни и за момента невероятни крачки: отмяна на спекулативния капитал, отказ от лично богатство като признак на греховност, общинно световно устройство, деурбанизация, училището като възпитание на съзидателна личност и много друго.
Разбира се, новото слово трябва да бъде изстрадано от човечеството, от най-добрите му синове. То трябва да има своите първи пророци, които първоначално никой да не чуе. И едва след години то трябва да легне на измъчените души като балсам, като еликсир и да вдъхне нов живот в загниващите градски цивилизации.
Едуард Биров Превод: В. Сергеев
