Наскоро Citigroup обяви, че Джейн Фрейзър ще стане главен изпълнителен директор на компанията от следващата година. Това я прави първата жена на тази позиция в голяма банка от Wall Street. Ако Фрейзър най-сетне е направила пробив, то Маги Лена Уокър е жената, която първа разбива преградите, пише Wall Street Journal.
Дъщеря на някогашен роб, Уокър става първата чернокожа жена която някога е оглавявала банка, когато през 1903 г. основава St. Luke Penny Savings Bank в Ричмънд, Вирджиния. Успехът ѝ произтича от факта, че прави онова, което правят и великите предприемачи: Уокър залага на един недостатъчно обслужван пазар и насочва невероятната си енергия към задоволяване на нуждите му. Но нейната история е още по-забележителна, защото се разиграва в особено тежки времена.
Майка ѝ, Елизабет Дрейпър, е неграмотна тинейджърка, когато ражда Уокър. Баща ѝ е бял войник от Конфедерацията, който според историците е изнасилвал Елизабет. Когато Уокър завършва гимназия, баща ѝ, който все още живее наблизо, ѝ изпраща рокля като подарък за дипломирането. Майка ѝ обаче я изгаря.
Като момиче Уокър помага на майка си да работи като перачка и скоро се присъединява като член на Независимия орден „Свети Лука“. Това е общество за взаимна изгода, първоначално създадено от свободна жена от Балтимор, което осигурява застраховки, финансиране на образование и други финансови услуги на чернокожите след Гражданската война.
След като завършва училище и работи три години като учител, Уокър бързо напредва в „Свети Лука“. През 1899 г. тя става ръководител на организацията, когато структурата е на ръба на провала. Под нейно ръководство тя процъфтява и достига 100 хил. членове в 24 щата.
Израснала сред мрежа от майки, които трябва да управляват семейните финанси до стотинка, Уокър вижда икономическата независимост на чернокожите жени като етичен императив.
„Кой е по-безпомощен от негърката?“, пита тя в реч от 1901 г. „Кой е толкова ограничен и потиснат в надпреварата на живота, в битката за хляб, месо и дрехи, колкото е негърката?“.
Тя призовава „Свети Лука“ да създаде универсален магазин и вестник, но преди всичко банка. Уокър вярва, че това е начинът за издигане на чернокожите жени. „Нека съберем парите си заедно. Нека ги ползваме парите си... и сами да се възползваме от това“, посочва тя. „Нека имаме банка, която да вземе жълтиците ни и да ги превърне в долари“.
Уокър работи като застрахователен агент и посещава курсове по бизнес и счетоводство. Мениджърът на една от белите банки в Ричмънд дори ѝ позволява да прекарва по няколко часа седмично в компанията в продължение на месеци, изучавайки как работят банките до най-фините детайли.
По това време много бели банки отказват да отпускат заеми на чернокожи. Тези, които го правят, обичайно начисляват по-високи лихви, което води до недоволство и допълнителни затруднения.
През 1865 г. Конгресът създава Freedman’s Savings & Trust Co., за да обслужва хора, които някога са били роби. През 1874 г. корумпираните и некоментентни мениджъри на банката я съсипват. Мнозина губят всичко.
В продължение на десетилетия вложителите във Freedman’s и техните потомци молят правителството на САЩ да им върне допозитите, обикновено напразно. Дори и днес чернокожите в районите, в които някога е имало клонове на Freedman’s, са значително по-склонни от белите да не се доверяват на финансовите институции. По времето на Уокър провалът на Freedman’s прави много чернокожи особено подозрителни към банките.
Ето защо Уокър пътува чак до Ню Джърси, за да убеди чернокожите да се доверят на нейната банка. В Ричмънд тя кара ученички да ходят от врата на врата и да раздават покани за голямото откриване.
В първия ден в банката влизат над 9400 долара. Активите нарастват до 79 хил. долара до 1907 г., а след това почти се удвояват през следващите четири години, като през 1918 г. надвишават 300 хил. долара. Активите достигат 530 хил. долара през 1920 г., което днес се равнява на около 7 млн. долара – огромна сума, набрана от хора, които често могат да си позволят да дадат само по няколко пенита.
Бялата опозиция, която Уокър нарича „лъвът на предразсъдъците“, е ожесточена.
След като през 1905 г. мести банката в универсалния магазин на „Свети Лука“ в бизнес квартала на Ричмънд, бели търговци заплашват да бойкотират всеки доставчик, който работи с въпросния магазин. Хазяйнът също създава проблеми. В крайна сметка заплахата прогонва магазина от бизнеса, а банката – от квартала.
По-късно държавният банков комисар, който се хвали със затварянето на четири банки на чернокожи, принуждава Уокър да преустанови кредитирането на магазина и вестника на „Свети Лука“.
Но нищо не може да я спре.
Въпреки че банката е отворена за всички, чернокожите жени остават основните клиенти на Уокър. Обичайно те работят като слугини, перачки или служителки във фабрики и често преживяват само с по 5 долара на седмица. Ето защо Уокър започва да отпуска заеми от по едва 5 долара. Банката работи вечер в шест дни от седмицата, за да посреща работниците, които са заети до 17 ч.
До 20-те години клиентите на „Свети Лука“ успяват да изплатят изцяло 650 ипотеки и почти 40% от домовете на чернокожи в Ричмънд стават собственост на обитателите си, един от най-високите дялове в САЩ.
Уокър дава право на глас на всеки от акционерите в банката, дори на онези, които притежават съвсем малко. В елегантния интериор на банката, държейки месингова писалка в ръка, дори и най-бедните клиенти могат да се почувстват уважавани.
До 20-те години поне 100 чернокожи жени са работили в компаниите на „Свети Лука“, вероятно повече от която и да е друга организация в американската финансова индустрия, твърди проф. Шенет Гарет-Скот, историк от Университета на Мисисипи.
През 1930 г. „Свети Лука“ поглъща две по-малки банки на чернокожи в Ричмънд и се превръща в Consolidated Bank and Trust, която Уокър умело управлява в най-тежките години на Голямата депресия. През 2009 г. холдинговото дружество е придобито от базираната в Харингтън Premier Financial Bancorp.
И все пак днешната финансова индустрия, подобно на повечето бизнеси, остава преобладаващо бяла и управлявана от мъже. Напразна ли е била работата на Уокър?
По думите на Итън Бълард, куратор в Maggie L. Walker National Historic Site, наследството на пионерите е в това да проправят път. Уокър знае това. На смъртното си ложе през 1934 г. тя изрича последните си думи: „Имайте вяра, имайте надежда, имайте кураж и продължете“.
