Миграционният пакт на ЕК е обречен на провал: едни отхвърлят "задължителната солидарност" с бежанците, други определят пакта като "коварна стратегия на сплашване".
Коментар на Бернд Ригерт.
Еврокомисарят Маргаритис Схинас сравнява новия миграционен пакт с триетажна къща. Първи етаж: мигрантите да бъдат задържани в родните им страни. Втори етаж: границите на ЕС да бъдат максимално затворени. Трети етаж: кандидатите за убежище, които въпреки това успеят да преминат, да бъдат разпределяни солидарно сред държавите-членки на ЕС - или за последващо екстрадиране, или за приемане в склонните към това страни.
Тази фина конструкция на новата европейска политика спрямо бежанците вече поддаде под шумния натиск на унгарския премиер Виктор Орбан и неговите колеги от Полша, Чехия и Словакия. Орбан изобщо не е съгласен с "третия етаж" - с разпределението в рамките на ЕС и задължителната солидарност. Австрийският канцлер Курц също не е склонен да приеме понятието "солидарност" по отношение на бежанците.
Нереалистични цели
Така дълго подготвяното предложение на ЕК става безсмислено броени дни след оповестяването му. Плановете на Схинас за "европейската миграционна къщичка" се натъкнаха почти само на критика. Относителна подкрепа бе получена само от Берлин, Рим и Париж със забележката, че строителният план е база за преговори и стъпка в правилната посока, която обаче не беше конкретизирана.
Още отсега може да се каже: така няма да стане! Планът е нереалистичен, тъй като неотстъпчивите противници на приемането на бежанци от Източна и Средна Европа няма да го одобрят. Орбан, Курц и останалите настояват за плътно затваряне на границите за "нередовните" мигранти и незабавно връщане на всички кандидати за убежище по външните граници. Това би сложило край на правото на убежище, важащо към момента в ЕС и спрямо което Общността се бе ангажирала в международен план.
Какво ще стане в такъв случай? Най-вероятно ще последват отново дългогодишни преговори за множеството детайли на миграционния пакт, за да се признае накрая, че не може да се постигне единство. По-бързи процедури за предоставяне на убежище и повече екстрадирания на отхвърлени кандидати би могло да има и сега - те вече са валидно право на ЕС. Загадка е обаче защо държавите членки не използват това право и вместо това държат хората по гръцките острови или ги оставят да обикалят в Средиземно море между Либия и Италия.
Коварна стратегия на сплашване
Това би трябвало да е част от една коварна стратегия на сплашване. Явно ЕС иска да докаже, че положението на негова територия е по-зле, отколкото в Турция, Либия или Сирия и така да откаже хората да идват. Дори отговорната за миграцията еврокомисарка Илва Йохансон междувременно говори за "сплашването" като цел на миграционния пакт.
По думите ѝ, две трети от кандидатите за убежище могат да бъдат отхвърлени, т.е. да бъдат екстрадирани. Това звучи добре. Само че много от родните страни на бежанците отказват да приемат обратно гражданите си. А и често не може да се установи от коя държава произхождат мигрантите. Немалко от заплашените от екстрадиране пък се укриват. Затова и броят на осъществените екстрадиции е много нисък. А "миграционният дом" на Маргаритис Схинас за съжаление не дава отговор на този въпрос. Да не би да са забравили "четвъртия етаж"?
Все повече лагери като Мория?
И как ще помогне всичко това на хората от Лесбос, на мигрантите, на доброволците, на служителите, на жителите на гръцките острови? Никак.
Вероятно ще се появят още много ужасяващи лагери като Мория. Защото съгласно новия миграционен пакт всички процедури за проверка трябва да се осъществяват на границата. Хората ще бъдат държани там, ако трябва оттам да бъдат директно върнати в родните им страни. В Испания и в Италия би трябвало да бъдат изградени нови затворени лагери.
Все пак архитектът на новия "европейски бежански дом" може да утеши европейците: в ЕС не можело да се говори за претоварване или дори за криза, защото годишно в Общността пристигат около 140 000 нередовни мигранти, смятат от ЕК. Затова дебатите не бива да се драматизират прекомерно, препоръчва еврокомисарката Йохансон. Тя обаче би трябвало да каже това на Виктор Орбан. За хората в Мория или Кара Тепе подобни думи звучат като цинична подигравка.
