Два от най-важните икономически въпроси за следващите няколко години са: как ще се развият отношенията между САЩ и Китай и как държавите ще ограничат корпоративните монополи, пише Рана Форухар за Financial Times.Най-големите победители в световната икономика през последните три десетилетия бяха Китай и големите корпорации, показва изследване на Конференцията на ООН за търговия и развитие. С техния подем делът на местния труд в брутния вътрешен продукт спадна в САЩ и повечето части на света.

Това не е основание за нелогичната търговска война на американския президент Доналд Тръмп срещу Китай, а по-скоро за ограничаване на корпоративната концентрация, която намали жизнеността на американската икономика през последните 30 години. 

Американското министерство на правосъдието най-накрая започва да прави това. До няколко седмици то се очаква да заведе ново дело срещу доминацията на Google при интернет търсачките, което би било най-голямото антитръстово дело от 20 години. Все още не е ясно с какви точно обвинения ще излезе министерството, но би било загубена кауза да се фокусира изключително върху цените за потребителите, въпреки че това е определящият измерител за антитръстовата политика от 80-те години на миналия век и беше ключов аргумент в неотдавнашния неуспешен опит на ведомството да блокира закупуването на Time Warner от AT&T.

Дигиталните трансакции се оценяват във вид на количество данни, а не в долари. Това прави изключително трудно доказването на икономическа „вреда“ особено защото големите технологични компании като Google и Facebook контролират също достъпа до алгоритмите, които помагат за тези трансакции. Резултатът е бизнес модел, който реално позволява на компаниите да налагат различни цени на различни клиенти за един и същ продукт. Това е незаконно за физическите магазини, макар и не за доставчици на услуги като авиокомпаниите.

Вместо да се фокусират върху цените, плащани от потребителите, американските съдилища и законодатели трябва да се захванат с нещо хем по-сложно, хем съществено - огромната мощ на корпорациите в нашата политическа икономия. По много показатели тази сила е направила американските пазари по-малко конкурентни, особено в сравнение с Европа, където корпоративното лобиране не е достигнало съвсем индустриалните мащаби, които има в САЩ.

Някои критици твърдят, че преминаването от количествени дискусии за ценообразуването към качествени такива за корпоративната власт ще политизира регулацията в областта на конкуренцията. Но Европа вече възприема много по-широк подход за обуздаване на големите технологични компании, използвайки всичко - от традиционните аргументи за нанесена вреда на потребителите до по-ориентирани към ценностите дискусии относно принуждаването на платформите да контролират речта на омразата и да се отнасят справедливо с работниците.

Такива разговори не са нито против свободния пазар, нито антиамерикански, въпреки че и двата аргумента се използват от президента Тръмп и от бизнес ръководителите в Силициевата долина. Последните се опитват да се скрият зад свободата на словото, за да избегнат отмяната на правната вратичка, която им позволява да се тъпчат с рекламни постъпления, действайки като медийни компании, но без да поемат отговорност за съдържанието, което публикуват. Правосъдното министерство наскоро поиска от Конгреса да притвори тази вратичка.Всъщност Бари Лин, журналист и основател на Института за отворени пазари, твърди в новата си книга „Свобода от всички господари“, че американската история е белязана от непрекъснати усилия за контрол над корпоративната мощ. Лин, който е работил с републиканците в САЩ и с консерваторите във Великобритания, както и по антитръстови инициативи като тези на демократите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, твърди, че американците „се пробуждат отново за фундаменталната роля на антимонополната политика в защитата на демокрацията и свободата“.

Според Лин ние не се нуждаем нито от война с Китай, нито от Зелен нов курс, за да се справим с дисбаланса в силите между труда и капитала, а по-скоро от връщане към изначалния скептицизъм относно корпоративната власт, който бе в основата на Американската революция. Макар Бостънското чаено парти обикновено да се смята за данъчен бунт, Лин твърди, че то е било и война срещу Британската източноиндийска компания, която е контролира търговията в колониите.

В началото на 20-ти век опасенията от разрушителните ефекти на корпоративната мощ подтикват борецът против монополите, а по-късно и съдия във Върховния съд, Луис Брендайс да започне война с железопътните компании и други олигархични структури. Той се е тревожел не защото цената на билетите е била твърде висока, а защото компаниите са имали толкова силна политическа власт и са контролирали толкова голяма част от икономиката, че вече не е било възможно за хората да се конкурират и да успяват в тези условия. Както Брендайс се изразява в „Чужди пари“: „Далеч по-сериозно от потискането на конкуренцията е потискането на индустриалната свобода, т.е. на самото човечество“.

Днес регулаторите трябва да обмислят не само дали сливанията на големи технологични компании напоследък са законни, но и дали в името на обществения интерес не се налага да регулираме цифровите гиганти, както го правим с доставчиците на комунални услуги или обществените мрежи като телекомите и железниците.

Тъй като федералните стимули пресъхват, а кризата с Covid-19 продължава, вероятно ще видим рекордни фалити на малки и средни предприятия, които създават по-голямата част от новите работни места в американския частен сектор.

В същото време пет технологични гиганта - Amazon, Alphabet, Apple, Facebook и Microsoft - съставляват почти една четвърт от капитализацията на индекса S&P 500. Те може да ни дадат много „безплатни“ неща, но не могат да наемат достатъчно хора, за да поддържат най-голямата икономика в света. Затова се надяваме, че аргументите на Министерството на правосъдието ще бъдат съществени и мащабни, какъвто е проблемът, а не технократски и сдържани.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова