Разпространението на COVID показа по драматичен начин на европейците недостатъците на световните канали за доставки на лекарства. Традиционни производители като Индия не бяха в състояние да осигурят основни лекарства - антибиотици и дори парацетамол, и то във време, когато болниците бяха пълни, а медицинските работници - претоварени с работа, пише европейското издание Politico.

Години наред Европа купуваше евтини медицински продукти, включително и генерици, произведени извън континента. Сега обаче коронавирусът роди друг призив "Върнете производството на лекарства у дома".

Европейската комисия (ЕК) ще представи своята стратегия за фармацевтичния сектор в края на ноември, а според очакванията в нея ще има планове за намаляване на "лекарствената зависимост" от трети страни и насърчаване на капацитета на европейските производители.

През 2000 година Европа държи лицензите на над половината от активните лекарствени съставки, от които се нуждае, а Азия - около 30%. Сега ситуацията е точно обратната.

В началото на месеца Европейският парламент прие резолюция, с която поиска ЕК да "подкрепи местното производство на лекарства". Депутатът Вероник Трийе-Леноа коментира пред Politico, че това може да стане чрез публично-частни партньорства за проучвания, в които да има клаузи за местене на производството.

В ЕК леко охлаждат ентусиазма с коментарите, че трябва да бъдем "много внимателни" в тези действия. Сред страните от общността Франция прегърна идеята за привличането на компании и щедро обещава държавна помощ. Подобни настроения има и в Германия, която изяви желание да бъде локомотива за привличането на бизнеса в Европа.

Каква е реалността?

Връщането на производството в Европа обаче е дълъг и труден процес, който вероятно ще отнеме доста време. Освен това Старият континент не е единственото място, което ще се стреми да привлече бизнеса, не само фармацевтичният, коментират експерти пред изданието.

От години фармацевтичните компании местят своето производство в развиващите се държави, а сега ролите са разменени - Европа и САЩ се мъчат да привлекат обратно бизнеса, но това никак няма да е лесно.

Завръщането на Запад вероятно ще повиши производствените разходи, включвайки например зелените цели на ЕС. Производството на лекарства е част от химическата индустрия и източник на замърсяване, а в момента общността е изкушена от въглеродната неутралност.

Има опасност и страните от общността да започнат да се конкурират в усилията да привлекат индустрията, вместо да се търси солидарността, която е основен принцип в работата на Съюза.

Дяволът е в детайлите

Ако Европа тръгне по пътя за привличане на бизнеси, то е нужно на първо време да уточни своите приоритети.
Все още няма отговор кой ще плати сметката по преместването. Вероятно тези разходи ще бъдат покрити от пациентите и от здравната система като цяло.

Данъкоплатците ще бъдат и допълнително натоварени, ако се предостави държавна помощ за фармацевтичните компании, които местят производството си.

Нещо повече - в момента се търсят начини за привличане на фармацевтични компании, които често произвеждат основно генерични лекарства. В същото време високотехнологичните лекарствени средства вече се произвеждат в Европа и конкуренцията може да се окаже съществена.

Гарантирането на доставките от лекарства може да започне стъпка по стъпка. От ЕП например са посочили 50 лекарства, които са изложени на най-много рискове. На първо време предложението на депутатите е Брюксел да осигури резерви от тях, за да има сигурност на пазарите в страните от общността.

Деляна Петкова, редактор Евгения Маринова