Съвсем основателно се оплакваме, че в света на външната политика, в света на геополитиката практически нямаме приятели и съюзници. Отново съвсем правилно си припомняме старите думи, че имаме само двама съюзници - армията и флота. Бих добавил и военно-космическите сили. Това е така. И все пак днес не трябва да забравяме за едно нещастно обстоятелство.
При Горбачов през втората половина на 80-те и особено при Елцин през 90-те години нашата страна непрекъснато предава съюзниците си. През целите 90-те години ние постоянно се отказвахме от своите, тези, които някога бяхме опитомили. В онези години ние имахме постоянен адски конвейер на външнополитическо предателство. Явно предателите са способни единствено да предадат. Предадохме нашите на едро и дребно. Ние предадохме всичките си геополитически придобивки в продължение на много поколения. Ако някъде има отделен геополитически кръг на ада, то в най-страшния адски котел, надявам се, най-накрая е изтрезнелият Борис Елцин. Но така е засега. Там вече подготвят най-големия котел за още един пътник.
Предадохме, както се оказа по-късно, напълно жизнеспособния светски режим на Наджибула в Афганистан. Предадохме Куба и КНДР. Предадохме Източна Европа без бой, за да бъде разкъсана от западните лешояди. Истинският погром на ГДР лежи, наред с други неща, върху нашата съвест. Списъкът с нашите предателства на чуждата арена може да бъде дълъг.
Като цяло „предателство“ е почти основната дума, която трябва да се използва, когато се описват 90-те. Това беше постоянна серия от предателства, големи и малки. Това е времето на оптимизация или намаляване на натоварването на нашата глупава тогавашна държавност. Такива неща, често необходими и лечебни, се правят по различен начин. А тогава ние предавахме. Всички и всичко. И преди всичко, предадохме себе си. Предадохме своята история, своята армия ...
През XXI век се опитваме да постъпим по различен начин. Настина - не винаги се получава. В нашето смутно време е трудно да се създадат приятели, но ние се опитваме. Сега правим това много внимателно, чрез докосване. Тази работа за възстановяване на доверието към страната по света ще бъде трудна. Но все пак трябва да се свърши. Въпреки че нашите елити все още не изглеждат напълно надеждни. И принудителният ни суверенитет през новия век все още не изглежда надежден. Елитът заседна в западното блато. Да видим какво ще стане. Нека нещо стане. Никога не се е случвало да няма нищо.
Евгений Фатеев Превод: В. Сергеев
