Европейските партньори трябва да се подготвят за „байпас“, ако е необходимо, за да се преодолее позицията на Унгария и Полша, с която блокираха пакета за възстановяване на ЕС от пандемията, пише онлайн изданието Politico.eu.
Будапеща и Варшава наложиха вето на многогодишната финансова рамка на ЕС до 2027 г. и спасителния пакет в циничен опит да се предпазят от мярката, която обвързва демократичните ценности с изплащането на пари от ЕС.
Останалите 25 държави членки в ЕС са в ситуация, в която трябва да намерят начин да заобиколят този опит за вземане на заложници от двама от най-големите бенефициенти на европейските субсидии.
Ако бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. не бъде приет този месец, ЕС ще премине към финансиране за спешни ситуации, което се базира на бюджета за предходната година. Всички нови програми, вкл. безвъзмездните средства за най-тежко засегнатите от пандемията страни и инвестициите в прехода към нисковъглеродна цифрова икономика, ще бъдат отложени.
Нелибералното дуо консервативни националисти от Централна Европа - унгарският министър-председател Виктор Орбан и лидерът на полската партия "Право и справедливост" Ярослав Качински, смятат, че държат останалата част от Европа на къса каишка. Те очакват, че могат да принудят другите членки да отстъпят на срещата на върха в средата на декември относно механизма за върховенство на закона, който според тях е политическо оръжие.
След години на системно премахване на безпристрастността на съдилищата в двете страни, неутралността на държавните институции и свободата на медиите Варшава и Будапеща разчитат на компромис в последната минута, за да обезсмислят обвързването на плащанията с върховенството на закона. Те се опитват да експлоатират извънредната ситуация в областта на общественото здраве, за да си осигурят картбланш за по-нататъшни действия.
Идентифицирани са три възможни обходни маршрута. Бившият белгийски премиер Ги Верхофщад, водещ либерал в Европейския парламент (ЕП), предложи създаването на фонд за възстановяване като т.нар. засилено сътрудничество между група желаещи държави, което е регламентирано в Договора за ЕС от Лисабон.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте също обмисля извънредните възможности за „възстановяване на ЕС без Унгария и Полша“ или прилагане на целия пакет за възстановяване извън съществуващите договори чрез споразумение между 25-те други правителства.
Опитни европейски юристи казват, че тези пътища са осеяни със законови затруднения. Договорът предвижда, че всяко засилено сътрудничество „не трябва да подкопава вътрешния пазар или икономическото, социалното и териториалното сближаване“ и „да зачита компетентността, правата и задълженията на онези държави членки, които не участват в него“.
Преди всичко, единодушието на 27-те все още ще бъде необходимо, за да се използват разписки от бюджета на ЕС (известни като „собствени ресурси“), за да се подпишат съвместните заеми за фонда за възстановяване, което е същността на сделката, подписана през юли.
Възможно е да се създаде самостоятелно средство със специална цел с внесени национални гаранции за заемане на пари, както направиха държавите от еврозоната, когато създадоха Европейския механизъм за стабилност – спасителният фонд на еврозоната за членове, които губят достъп до финансовите пазари. Това обаче би породило допълнителни задължения за страните членки.
Все пак за да хеджират срещу полско-унгарската упоритост, останалите 25 държави трябва поне да започнат законотворческа работа за създаване на фонд за възстановяване извън рамките на ЕС като крайна мярка.
Има и прецедент. През 2011 г., когато оцеляването на единната европейска валута висеше на косъм, британският премиер Дейвид Камерън наложи вето на общоевропейско споразумение за справяне с кризата в еврозоната чрез затягане на фискалната дисциплина. Възмутени от неговата тактика, партньорите от ЕС заобиколиха Великобритания и приеха фискалния договор като междуправителствен договор няколко седмици по-късно. Само Чехия застана на страната на Обединеното кралство. Останалите подписаха споразумението, като Европейската комисия (ЕК) беше изпълнител.
Подобни „байпаси“ са също тактики, за прилагане на политически натиск върху непокорните партньори. Иронично е, че именно Рюте предлага вариант за заобикаляне на Договора. Само преди шест месеца френски служители намекваха, че Париж и Берлин може да се наложи да създадат фонд за възстановяване в коалиция с желаещите страни, ако Нидерландия, която е сред пестеливите държави на ЕС, не отстъпи от позицията си срещу съвместните заеми и раздаването на субсидии, а не кредити. В крайна сметка „пестеливите“ се съгласиха в замяна на гаранции за това как ще се контролират разходите, включително чрез механизъм за върховенство на закона.
Трудно е да си представим Германия, която е ротационен председател на ЕС в момента, да прояви готовност да изтласка Полша предвид и историческата отговорност на Берлин към източната му съседка и дълбочината на тяхната икономическа интеграция. Канцлерът Ангела Меркел си постави за основен приоритет да държи ЕС заедно, след като през 2016 г. Великобритания гласува за напускане.
Няколко други държави от ЕС биха имали опасения за заобикаляне на ветото на дадена страна по собствени причини, колкото и разочаровани да са от изнудването на Орбан и Качински. Например Кипър наскоро използва ветото си, за да задържи санкциите на ЕС срещу белоруски служители, отговорни за фалшифицирането на изборите и репресиите, в опит да наложи по-строги мерки срещу Турция заради незаконните сондажи за газ в икономическата зона на острова.
Австрия отложи стартирането на морска мисия на ЕС в централното Средиземноморие, за да наложи оръжейно ембарго в Либия, като се противопостави на спасяването на мигранти в морето.
Няма да навреди да се предложат допълнителни гаранции на Варшава и Будапеща, ако това ще им помогне да оттеглят блокадата. Успокоенията могат да включват факта, че самият механизъм за върховенство на закона ще бъде обект на деполитизиран съдебен надзор в рамките на ЕС и че принципът на пропорционалност ще бъде спазен.
Ако обаче Полша и Унгария се стремят да предотвратят каквато и да било връзка между субсидиите от ЕС и демократичните стандарти за съдебна независимост, както предполага тяхната ескалираща реторика, тогава другите страни от ЕС ще трябва да са готови да се изправят срещу тях.
Унгария и Полша имат нужда от тези пари. Те нямат и алтернативни на ЕС приятели, след като Доналд Тръмп изгуби изборите в САЩ. Отделно социологическите проучвания показват, че гласоподавателите в двете държави подкрепят принципа, че паричните средства в ЕС трябва да зависят от спазването на върховенството на закона, както и членството в ЕС. Трябва да се каже ясно на Орбан и Качински, че ако смятат да държат ЕС като заложник в разгара на извънредна икономическа ситуация, те ще бъдат заобиколени.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
