Едно от по-малко известните, но много вредни наследства на Доналд Тръмп ще бъде експлозивният ръст на държавния дълг, настъпил в неговия мандат. Финансовото бреме, което той стовари на нашето правителство, ще тежи десетилетия наред, натоварвайки децата и внуците ни с дългове, пишат за ProPublica Алън Слоун и Чезари Подкул.
Националният дълг се увеличи с почти 7,8 трилиона долара при управлението на Тръмп. Тази стойност е почти два пъти повече от задълженията на американците под формата на студентски заеми, кредити за покупка на автомобили, кредитни карти и всеки друг вид дълг, различен от ипотеките, взети заедно, показват данни на клона на Федералния резерв в Ню Йорк. Това се равнява на около 23 500 долара в нов федерален дълг на всеки човек в страната.
Растежът на годишния дефицит при Тръмп се нарежда на трето място в историята като дял от БВП, според изчисления на бюджетния ескперт от Вашингтон Юджийн Стърл, съосновател на Центъра за данъчна политика Urban-Brookings. И за разлика от Джордж Буш-младши и Ейбръхъм Линкълн, при които бяха най-големите ръстове в дефицита, Тръмп не започна две войни, нито трябваше да плаща за гражданска война.
Икономистите са съгласни, че имахме нужда от огромни дефицити по време на кризата с COVID-19, за да предотвратим икономически катаклизъм, но федералните финанси при Тръмп се бяха влошили много още преди пандемията. Това се случи, въпреки че икономиката процъфтяваше, а безработицата беше на исторически ниски нива. Според описанието на самата администрацията на Тръмп нивото на националния дълг преди пандемията вече бе „кризисно“ и „сериозна заплаха“.
Комбинацията от намаляване на данъците при Тръмп през 2017 г. и липсата на сериозно ограничаване на разходите помогнаха както на дефицита, така и на дълга да скочат. Така че, когато вирусното бедствие, което се случва веднъж в живота, удари страната и ние наляхме повече от 3 трилиона долара в икономически стимули, вече нямаше никаква възможност за грешки.
Националният ни дълг достигна огромни нива спрямо икономиката - почти толкова висок, колкото беше в края на Втората световна война. Но за разлика отпреди 75 години, огромната финансова тежест, завещана от здравната програма Medicare (на Обама) и социалното осигуряване, ще направи фискалното изплуване неимоверно по-трудно.
Пропадането по-дълбоко на червено е обратното на това, което „Кралят на дълга” Тръмп каза, че ще се случи, ако стане президент. В интервю от 31 март 2016 г. пред Боб Уудуърд и Робърт Коста от Washington Post той заяви, че може да изплати националния дълг, тогава в размер на около 19 трилиона долара, „за период от осем години“ чрез предоговаряне на търговски сделки и стимулиране на икономическия растеж.
След като встъпи в длъжност, Тръмп прогнозира, че икономическият растеж, създаден от данъчните съкращения през 2017 г., в комбинация с приходите от митата, които той наложи върху широк спектър от стоки от много страни, ще помогнат за премахването на бюджетния дефицит и ще позволят на САЩ да започнат да изплащат своя дълг. На 27 юли 2018 г. той заяви пред Шон Ханити от Fox News: „Имаме 21 трилиона долара дълг. Когато намалението на данъците от 2017 г. окаже своето въздействие, ще започнем да изплащаме този дълг, сякаш е вода."
Девет дни по-късно той написа в Twitter: „Поради митата ще можем да започнем да изплащаме съществени суми от натрупания 21 трлн. долара дълг, голяма част от него - от администрацията на Обама.“
Не се случи така. Когато Тръмп встъпи в длъжност през януари 2017 г., надпартийната Бюджетна служба към Конгреса (CBO) прогнозира, че дефицитът на федералния бюджет ще бъде 2-3% от американския брутен вътрешен продукт по време на мандата на Тръмп. Вместо това дефицитът достигна близо 4% от БВП през 2018 г. и 4,6% през 2019 г.
Имаше множество причини. Намаляването на данъците на Тръмп, особено рязкото свиване на ставката по корпоративния данък до 21% от 35%, снижиха сериозно федералните приходи. CBO изчисли през 2018 г., че данъчните съкращения ще увеличат дефицитите с около 1,9 трилиона долара за 11 години.
Междувременно твърдението на Тръмп, че увеличените приходи от митата ще спомогнат за елиминирането (или поне за понижаването) на националния дълг, не се оправда. През 2018 г. администрацията на Тръмп започна да повишава митата върху алуминия, стоманата и много други продукти, започвайки глобалната търговска война с Китай, Европейския съюз и други страни.
Митата наистина донесоха допълнителни приходи. През фискалната 2019 г. те добавиха нетно около 71 млрд. долара, което бе с около 36 млрд. повече от последната година на президента Барак Обама. Но въпреки че 36 милиарда са много пари, това е 1/750 част от държавния дълг. Тези 36 милиарда долара покриваха лихвата по държавния дълг за едва три седмици - тоест, ако Тръмп не беше решил еднолично да насочи немалка част от митническите приходи към фермерите, засегнати от търговските му войни. Бизнесът, който беше в затруднение в резултат на митата, също плащаше по-малко данъци, компенсирайки част от увеличените приходи от мита.
До началото на 2019 г. държавният дълг се повиши до 22 трилиона долара. Бюджетният план на Тръмп за 2020 г. го нарече „сериозна заплаха за нашия икономически и обществен просперитет“ и заяви, че САЩ преживяват „криза на националния дълг“. Същият този план обаче включваше значителен ръст на държавния дълг.
Към края на 2019 г. дългът се увеличи до 23,2 трилиона долара и все повече федерални служители биеха тревога. „Нито след Втората световна война страната е имала дефицити по време на ниска безработица, колкото предлаганите - нито през миналия век е имало толкова големи дефицити, колкото дълго предвиждаме сега“, каза през януари 2020 г. директорът на CBO Филип Суейджъл.
Седмици по-късно COVID-19 избухна и влоши неимоверно финансовата ситуация. Към 31 декември 2020 г. държавният дълг бе скочил до 27,75 трилиона долара, което е с 39% повече от 19,95 трилиона долара, когато Тръмп положи клетва. Правителството завърши финансовата 2020 с публично търгуван дълг, предпочитаната мярка на CBO, от около 100% от БВП. CBO прогнозира по-малко от година по-рано, че това ще стане едва през 2030 г. Като се включат трилионите, дължими на различни държавни доверителни фондове, общият дълг сега е около 130% от БВП.
Тук би трябвало да е мястото да представим версията на Тръмп. Но не успяхме да намерим някой, който да я изложи. Джъд Диър, говорител на Белия дом, ни препрати към Службата за управление и бюджет (OMB) към Белия дом.
От OMB не отговориха на нашите запитвания. Министерството на финансите ни насочи към коментари, направени от директора на OMB Расъл Воот през октомври, в които той прогнозира, че с намаляването на пандемията и възстановяването на икономическия растеж „фискалната картина“ ще се подобри. OMB обвини законодателите за дефицита, когато Тръмп представи предложения от него бюджет за 2021 г.: „За съжаление, Конгресът продължава да отхвърля всякакви усилия за ограничаване на разходите. Вместо това те допринесоха значително за продължаващото набъбване на федералния дълг и дефицит, излагайки на риск фискалното бъдеще на нацията."
И все пак ръстът на дефицита при Тръмп е исторически. Стърл от Центъра за данъчна политика направи сравнение между всички американски президенти, използвайки метрика, наречена „първичен дефицит“. Определя се като дефицита минус лихвените разходи, тъй като лихвите са единствените бюджетни разходи, които президентите и Конгресът не могат да контролират, освен ако не искат да направят немислимото и да изпаднат в просрочие по дълга. Стърл разглежда статистиката на 45 президенти, за да види как първичният дефицит е намалявал или нараствал спрямо размера на икономиката между първата и последната година на администрацията.
Тръмп има третия по големина ръст на първичния дефицит, 5,2% от БВП - зад Джордж Буш (11,7%) и Ейбрахам Линкълн (9,4%). Буш, разбира се, не само прокара голямо намаление на данъците, както Тръмп, но и започна две войни, които силно надуха бюджета за отбрана. Линкълн трябваше да плати за Гражданската война. За разлика от тях, войните на Тръмп бяха почти изцяло политически.
Националният дълг на САЩ сега е на най-високото си ниво като дял от БВП от края на Втората световна война. След края на войната извънредните военни разходи изчезват, започва следвоенно възстановяване и дългът започва бързо да се топи.
Но това няма да се случи този път. Когато Втората световна война приключи преди 75 години, социалното осигуряване беше в зародиш, а Medicare не съществуваше. Днес много от най-големите и най-бързо нарастващи разходи в страната, особено за социално осигуряване и Medicare, са залегнали в бюджета поради застаряващото население. Тези разходи са напът да нараснат рязко. Стърл наскоро изчисли, че се очаква разходите за социално осигуряване, здравеопазване и лихви да възлязат на 122% от общия ръст на федералните приходи от 2019 до 2030 година.
Освен това, инвестициите в бъдещето - неща като научноизследователска и развойна дейност, образование, инфраструктура, обучение на работната сила и подобни - намаляват като дял в бюджета. Данните на OMB показват, че през 1970 г. задължителните разходи (като социално осигуряване и Medicare, но без лихвите по дълга) и инвестициите са представлявали по около 30% от общите федерални разходи. Но към 2019 г., последната налична година, задължителните разходи са се удвоили до около 61%, докато инвестициите са спаднали с повече от наполовина - до около 12,5%.
Харченето все повече и повече за минали обещания и намаляването на дела на разходите за бъдещето не предвещава нищо добро за следващите поколения. Ако Тръмп бе направил това, което каза, че ще направи, и бе изплатил част от националния дълг, преди COVID-19 да удари, фискалната ситуация далеч нямаше да бъде толкова мрачна. И ако Тръмп се бе справил по-добре с коронавируса, икономическите и човешките разходи щяха да бъдат значително намалени.
В допълнение към намалението на дела от бюджета, изразходван за бъдещето, за да помогнем за изплащането на дълга от миналото, има и втора причина, поради която огромните и нарастващи бюджетни дефицити са важни: разходите за лихви.
По-големият дълг в крайна сметка означава по-големи лихвени разходи, дори в епоха, когато Федералният резерв задържа доходността на ДЦК на свръхниски нива. Правителствените разходи за лихви (включително лихвите, изплащани на държавни доверителни фондове) са били около 523 милиарда долара през финансовата 2020 година. Това надхвърля всички разходи за образование, обучение за заетост, научни изследвания и социални услуги, показват данните на Министерството на финансите.
Разходите за лихви са далеч по-ниски от това, което биха били, ако Фед не беше снижил лихвите в опит да стимулира икономиката и да смекчи въздействието на пандемията. Цената на едногодишните държавни ценни книжа за данъкоплатците е минимална - 0,10% в края на 2020, в сравнение с 1,59% в края на 2019 г. Доходността на 10-годишните книжа бе 0,93%, спрямо 1,92% преди година.
В края на декември Федералният резерв съобщи, че е увеличил вложенията си в държавни ценни книжа с повече от 2 трилиона долара спрямо година по-рано. Увеличението е предимно при дългосрочните ДЦК. Това е спестило набирането от федералното правителство на трилиони долари на капиталовите пазари и следователно е запазило дългосрочните лихвени проценти далеч под нивата, на които биха били в противен случай.
Но ако нещо не се промени, дори ангажиментът на Фед да държи лихвите близо до сегашните нива в продължение на няколко години няма да предотврати бъдещите проблеми. По-голямата част от заемите на правителството за финансиране на пандемичната помощ са краткосрочни и ще трябва да бъдат рефинансирани през следващите години. Ако ставките се повишат, ще нараснат и разходите на правителството за лихви.
Дори при сегашните ставки лихвите по дълга вече ще бъдат най-бързо растящата бюджетна категория през това десетилетие, според Фондация Питърсън, която следи данните. Очаква се годишните нетни лихвени разходи да се удвоят за 10 години и да нараснат толкова много след 2030 г., че лихвите ще станат движещ фактор за годишния растеж на дефицита, според изчисленията на Питърсън.
Чуйте какво каза директорът на CBO Суейджъл по този въпрос в доклад пред републиканците в Конгреса през декември: „Въпреки че сегашните ниски лихвени проценти сочат, че дългът засега е управляем и че САЩ не са изправени пред непосредствена фискална криза, при която лихвите рязко се вдигат или настъпят други смущения, рискът и потенциалните бюджетни последици от такава криза стават по-големи с течение на времето.“
Тръмп беше попитан за този риск по време на виртуална дискусия с Икономическия клуб в Ню Йорк миналия октомври. „Ако се приеме нов законопроект за стимулиране от Конгреса, притеснявате ли се, че целият размер на федералния дълг ще бъде твърде голям, за да можем да го изплатим по разумен начин?“, попита Дейвид Рубенстийн, изпълнителен директор на непублична компания.
Тръмп отговори с фалшивото твърдение, че САЩ са започнали да изплащат националния дълг преди пандемията и заяви, че бъдещият икономически растеж ще им позволи да го правят. „Мисля, че ще видиш огромен растеж, който ще помогне за това, Дейвид“, каза Тръмп.
Два месеца по-късно, когато Конгресът най-накрая одобри 900 милиарда долара икономически стимули, финансирани с дълг, Тръмп подкани Конгреса да харчи и заема дори повече. След това отиде да играе голф.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
