В някои страни от Европа се стига до сериозно разхищение на ваксините срещу коронавирус, докато други държави не успяват да си осигурят ваксини. Технологиите може да са отговорът на въпроса как този ценен ресурс да се разпредели ефективно и справедливо, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Откакто Великобритания стана първата държава в света, която на 2 декември одобри коронавирусната ваксина на Pfizer/BioNTech за широко приложение, стана ясно, че логистиката, свързана с разпространението на ваксината, която трябва да се съхранява при изключително ниски температури, ще бъде също толкова предизвикателно, колкото и самият процес по ваксинация, пише изданието.

Ваксината се разпространява от собствените центрове на Pfizer в САЩ, Германия и Белгия, откъдето трябва да пътува както по суша, така и по въздух, след което се съхранява в дистрибуторски центрове със студена верига преди да бъде доставена по места за приложение.

Склонни към разхищение

При почти всички ваксини има разхищения поради лошо управление на запасите и счупване при транзит. Като се има предвид значението на коронавирусните ваксини, съчетано с огромното търсене и изискванията за изключително студено съхранение на формулата на Pfizer, глобалната верига на доставки се очаква да бъде сериозно натоварена.

В някои от центровете за ваксинация във Великобритания се изхвърля материал на всеки шест ваксинации. Френската генерална дирекция по здравеопазване заяви, че работи с предпазливата оценка на 30 процента загуба на ваксини срещу Covid-19, разпространявани в страната.

В Централна и Източна Европа са регистрирани няколко широко известни случая на разхищаване на ваксини, което е особено притеснително за региона, където в момента няма достатъчно ваксини. Някои държави от региона изобщо не са получили ваксини.

В румънския град Петрошани медицинска сестра на 18 януари е поставила партида ваксини в неподходящо място за съхранение, което е довело до тяхното унищожаване. В клиника в полската столица Варшава партида от 90 ваксини също е трябвало да бъде изхвърлена, защото е оставена в приемната за часове.  Броят на изхвърлените в Полша дози достига 800.

Полша прилага шест дози от ваксината от един флакон. Европейската агенция по лекарствата препоръчва да се използват спринцовки и игли с нисък мъртъв обем за приемане на шестата доза. Използването на традиционни спринцовки и игли е друга причина, поради която се губи голям брой дози, според агенцията.

Грехота да се изхвърля

В друг случай, също в Румъния, лекар, на когото са били предоставени около 80 дози ваксина, след като е ваксинирал всички високорискови пациенти в болница, е предложил и на медицинския персонал в непосредствена близост, за да се гарантира, че дози няма да се загубят, въпреки че не са били насрочени за ваксинация този ден.

„Цената на ваксината е висока, 12 евро на доза. Би било грехота да ги изхвърляме“, коментира д-р Лореншиу Белушика, бивш военен хирург.

Разхищаването на ваксини не е необичайно. В документ от 2005 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщава за загуба на ваксини над 50% по целия свят. До днес тези данни се цитират и от Програмата на ООН за околната среда.

Някои загуби са неизбежни. Доброто разбиране за това къде се случват най-големите загуби във веригата за доставка на ваксини и целенасочените действия в ключови точки от тази верига може да помогне за тяхното свеждане до минимум. Това никога не е било по-важно.

При внимателно планиране могат да се избегнат някои от основните причини за загубата на ваксини. Наличието на „резерви“, които да се явят за ваксинация на мястото на планирани, но отсъстващи лица гарантира максимално използване на запасите и по-ниски нива на загуби. Такава система би означавала, че предприемчиви медици като д-р Белушика няма да се налага да тичат из болницата си в търсене за хора да се ваксинират.

Технологии на помощ

Технологиите също могат да са от помощ. Едно решение е разработено от финландската фирма Logmore, която наскоро пусна нов продукт за мониторинг на доставките на ваксини, вкл. и за Covid-19. В Централна и Източна Европа Logmore е включила клиенти за логистичен анализ в България, Литва, Латвия, Естония, Хърватия и Сърбия.

Logmore Dry Ice може да наблюдава пратки до -100 ° C. Решението разполага със сензори, които позволяват дистанционно наблюдение на товара с изключителна прецизност. Маркерите на Logmore изпращат данни за състоянието към защитени сървъри, използвайки иновативно решение за показване на QR код, което позволява на всеки, който има смартфон, да получава актуална информация.

Във Финландия решението на Logmore е помогнало за оползотворяването на стотици дози, които иначе биха били изхвърлени. Сензорите са алармирали медицинския персонал за факта, че студената верига се е прекъснала по време на транспортирането на една партида, която след това е трябвало да бъде използвана в рамките на 30 минути.

Неравномерни доставки

Ако страните от ЕС вероятно ще получат достатъчно ваксини, тези в южната и източната част на Европа, включително Западните Балкани и шестте страни от Източното партньорство - Украйна, Грузия, Беларус, Молдова, Азербайджан и Армения, са оставени да си набавят ваксини от каквито могат източници. За тези страни новината за пропиляване на дори една доза е трагедия.

Някои държави от ЕС вече споделят своите ваксини със съседите си извън блока. Румъния например предложи 200 хил. дози на Молдова. Сърбия, която е на крачка от членството си в блока, предложи 8 хил. дози на Северна Македония. България също пое ангажимент да осигури ваксини за Северна Македония. Наложително е е да бъдат доставени ефективно, безопасно и разхищенията да се сведат до минимум.

В друг анализ на FT се казва, че богатите страни се надпреварват кой ще ваксинира повече хора. Великобритания например е ваксинирала над 4 млн. души, докато в ЮАР няма и една доза. В Гвинея ваксините са стигнали за избрани висши държавни служители и президента. Толкова за равенството, пише изданието.

Това неравномерно разпределение бие аларма. Тедрос Адханом Гебреесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО), го определи като „катастрофален морален провал“. Погрешно е, каза той, че „по-младите, по-здрави възрастни в богатите страни да се ваксинират преди здравните работници и възрастните хора в по-бедните страни“.

Това негово твърдение обаче не е съвсем точно. Във Великобритания, която започна с летящ старт своята ваксинационна кампания, почти половината от хората над 80 години все още не са получили своята ваксина. В противоречива политика правителството задържа втората доза до три месеца в опит да обхване повече хора.

Пандемия в епоха на национализъм

Шефът на СЗО обаче подчертава истинския проблем. Ако вирусът се остави да бушува неконтролирано в една част на света, той ще убие повече хора. Отделно има вероятност да мутира по-бързо, вероятно в щамове, срещу които съществуващите ваксини няма да предложат защита.

И моралът, и личният интерес диктуват, че ваксините, както и диагностиката и терапията, трябва да се третират като глобални обществени блага. В този дух, воден отчасти от Европейската комисия, светът излезе с Covax, съвместната световна инициатива за разпространение на ваксините срещу коронавируса. В сряда новият американски президент Джо Байдън обяви, че страната му ще се присъедини към инициативата, пренебрегната от предшественика му Доналд Тръмп.

Чрез поръчки на едро Covax предоставя стимули на компаниите да изобретяват нови ваксини. Според правилата на инициативата около 90 държави с ниски и средни доходи имат право на безплатни ваксини, а по-богатите нации от ранга на Азербайджан и ЮАР ще ги плащат. Въпреки че не им е забранено да сключват двустранни сделки за обществени поръчки, както Азербайджан има с китайската Sinovac, те може да се справят по-добре в клуба Covax, отколкото сами.

На практика обаче Covax не се справя с равното разпространение на ваксини в пандемията. Тя настъпи в епоха, в която преобладава национализмът. Неминуемо страните с най-дълбок джоб сключват най-големите сделки. Съществува конкуренция и сред развиващите се страни. Адар Поонавала, главен изпълнителен директор на Института за серум в Индия, най-големият производител на ваксини в света, заяви пред New York Times: „Индия получава приоритет, защото това е моята родна страна“. Институтът също така очаква да продаде част от ваксините на частни заведения, което означава, че някои хора ще получат ваксинация в зависимост от това дали могат да си платят, а не защото се нуждаят.

За да се осигурят повече дози, компаниите трябва да се откажат от правата върху интелектуалната собственост и да споделят ноу-хау, така че производителите в Индия, Бразилия и другаде да могат да увеличат производството, посочва се в анализа на FT. Те също трябва да предоставят на регулаторите навременни данни. СЗО обвини някои, че дават приоритет на регулаторите на доходоносните пазари.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова