20 януари, е годишнината от един от най-големите въздушни удари на западните съюзници по Антихитлеристка коалиция срещу Германия. На този ден през 1944 г. британските ВВС хвърлят 2300 тона бомби върху жилищните райони на Берлин. Това е ден, който все още е описан с ужас в литературата.
По това време Съветският съюз вече е поел със собствени сили стратегическата инициатива и е принудил нацистите да отстъпят, освобождавайки територията си от врага. Като цяло, въпреки че почти година и половина остават до пълното поражение на нацистките войски, победата на СССР във войната към този момент става сигурна. Западните съюзници са нетърпеливи да докажат участието си в Победата на всяка цена и може би съхраняват надеждата да накарат Германия да се предаде сама. Но избраният за това път не се различава много от този на нацистите.
До февруари 1942 г. британците и американците се опитват да нанасят прецизни удари по германски промишлени и военни цели. Точността им обаче е ниска, ударите рядко стигат до целта, в същото време самите съюзници понасят големи загуби по време на подобни бомбардировки. Например през лятото на 1943 г. американците губят една трета от самолетите, излетели, за да унищожат заводите за сачмени лагери в Швайнфурт и Регенсбург.
И въпреки че в началото на войната мнозина (включително американският президент Франклин Рузвелт и британският министър-председател Невил Чембърлейн) се обявяват срещу “килимените” бомбардировки, по време на които гибелта на цивилното население ще стане неизбежна, командването на американската и британската армия решава да премине към тотално бомбардиране на германски градове. Те се придържат към доктрината за бомбената война, формулирана от британския въздушен маршал Хю Тренчард по време на Първата световна война. Той твърди, че „жилищните райони на врага трябва да станат естествени цели, тъй като индустриалният работник е участник в боевете толкова, колкото и войникът на фронта“.
„Ще бомбардираме Германия - град след град. Ще ви бомбардираме все по-силно, докато не спрете да водите война. Това е нашата цел”, такива листовки, заедно с бомбите, се хвърлят от самолетите на Кралските военновъздушни сили върху жителите на германските градове. Командването се надява, че германците, страхувайки се от бомбардировките, сами ще свалят нацистите и ще сложат край на войната. Те обаче не вземат предвид, че цивилните, които не винаги одобряват политиката на фюрера, често се боят от преследването на тайната полиция едва ли не повече от бомбите.
Любек, Росток, Кьолн, Бремен, Хамбург, Вилхелмсхафе и други са безмилостно унищожени от британците и американците. Дворци, църкви, музеи, библиотеки са изтрити от лицето на земята и около 1,5 милиона цивилни стават жертви на бомбардировките. Да, няма прошка за нацистките престъпления. Но в този случай и Великобритания, и САЩ извършват не по-малко престъпление, принуждавайки обикновените хора да отговарят за извършените зверства. "Хитлеровците си идват и си отиват, но германският народ остава", казва Йосиф Сталин. Междувременно съюзниците, за разлика от СССР, не унищожават нацизма. Те унищожават Германия.
Превод: В. Сергеев
