Реакцията на Едуин „Бъз” Олдрин (пилотът на Аполо 11, стъпил на Луната след Нийл Армстронг - бел. прев.) спрямо един привърженик на конспирациите, който му каза, че кацане на Луната не е имало, беше разбираема, ако не и извинима. Астронавтът го фрасна в лицето, пише Джон Торнхил за Financial Times.
Малко неща в живота са по-уморителни от общуването с чудаци, които отказват да приемат доказателства, опровергаващи конспиративните им убеждения - дори насилието не помага. Може би е по-лесно вярващите в конспиративни теории да се отхвърлят като безвредни ексцентрици? Но макар това да е изкушаващо, в много случаи то е погрешно.
Както видяхме по време на пандемията от Covid-19 и при метежа срещу Конгреса на САЩ, теориите на конспирацията могат да заразят реалния свят – с пагубен ефект. Реакцията ни на пандемията ще бъде подкопана, ако антиваксърското движение убеди достатъчно хора да не се имунизират. Демокрациите няма да устоят, ако много избирателите откажат да приемат доказаните резултати от изборите. Трябва да оборим недоказаните конспирации. Но как?
Първото нещо, което трябва да се признае, е, че скептицизмът е добродетел и критичното мислене е от съществено значение. Правителствата и корпорациите наистина заговорничат. Силните трябва ефективно да бъдат държани под отговорност. Водената от САЩ война срещу Ирак през 2003 г. за премахване на оръжия за масово унищожение, които никога не са съществували, е отличен пример.
Второто е да се подчертае отново значението на експертите, като същевременно се приеме, че има спектър от експертни мнения. Обществата трябва да основават решенията си на възгледите на специалистите в много области, като медицината и изменението на климата, в противен случай няма смисъл да се водят дебати. Отхвърлянето на възгледите на експертите, както Майкъл Гоув направи по време на кампанията за референдума за Брекзит, цели да разруши основите на рационалното общество. Никой нормален пътник не би се качил на самолет, управляван от неквалифициран пилот.
В екстремни случаи обществата е възможно да решат, че конспиративните теории са толкова вредни, че трябва да бъдат потискани. Например в Германия отричането на Холокоста е престъпление. Социалните мрежи, които не изтриват подобно съдържание в рамките на 24 часа след сигнала за него, биват глобявани.
В Швеция правителството сега дори създава национална агенция за психологическа защита за борба с дезинформацията. Изследване, публикувано тази седмица от Оксфордския интернет институт, установи, че „сметкаджийската пропаганда“ сега се разпространява в 81 страни.
Разглеждането на конспиративните теории като политическа пропаганда е най-полезният начин да ги разберем, смята Куасим Касам, професор по философия в университета Уоруик, написал книга по този въпрос. Според него много теории на конспирацията подкрепят скрита или явна идеологическа цел: например противопоставяне на контрола върху оръжията, антисемитизъм или враждебност към федералното правителство. За теоретиците на конспирацията е важно не дали техните теории са верни, а дали са привлекателни.
Така че, както и при пропагандата, на конспиративните теории трябва да се противостои толкова безпощадно, колкото са проповядвани.
Това създава особен проблем, когато някой толкова влиятелен като президента на САЩ, е този, който насажда тези теории. На фона на огромни противоречия, Twitter и Facebook блокираха акаунтите на Доналд Тръмп. Но проф. Касам казва: „Тръмп е фабрика за мега дезинформация. Можете да го парирате, но проблемът си остава у хората, които му вярват.”
В този смисъл училищата и университетите трябва да направят повече, за да помогнат на възпитаниците си да различават фактите от измислиците. Учените от областта на поведенческите науки вярват, че е по-ефективно да се „развенчае навременно“ конспиративната теория - като се даде възможност на хората да я отхвърлят незабавно - отколкото тя да се развенчава по-късно. Развенчаването обаче също може да бъде използвано.
Към 2019 г. имаше 188 сайта за проверка на факти в повече от 60 държави. Способността им да внасят истина във всеки дебат може да помогне да се разубедят поне склонните да вярват в конспиративни теории, ако не твърдо убедените.
Под силен обществен натиск социални медии също така все по-често филтрират вредното съдържание и подтикват потребителите към достоверни източници на информация, като например съветите на медицинските органи в случая с Covid.
Някои активисти дори агитират за „когнитивното проникване“ в екстремистки групи, предлагайки правителствените агенти да се намесват в чат стаите, за да разложат теориитете им. Това може да проработи в Китай, но в западните демокрации единствено може да даде обратен ефект, предизвиквайки експлозия от нови конспиративни теории.
В крайна сметка не можем да разубедим хората относно нещо, в което още не вярват. Но можем и трябва да накажем тези, които се възползват от вредната ирационалност. Съществува изпитан метод за противодействие на политиците, които пробутват и експлоатират теориите на конспирацията: гласувайте против тях.
