В неотдавнашния призив на американския президент Джо Байдън към САЩ и Европа да възродят своя съюз срещу глобалните сили на авторитаризма не бе споменат маршът на нелиберализма в Унгария и Полша. Американският президент е възпитан човек. Тъй като говореше виртуално пред Мюнхенската конференция по сигурността, мога само да предположа, че той искаше да спести изчервяването на германския канцлер Ангела Меркел, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Когато Байдън говори за съживяване на демокрацията, той звучи убедено. Може би е от възрастта му. Реториката е изпълнена с определена страст. Редом до Меркел и френския президент Еманюел Макрон, предупреждението му, че Западът е в преломна точка в надпреварата между ценности с напористия Китай и опърничавата Русия, звучеше така: „Демокрацията не идва случайно. Трябва да я защитим, укрепим, подновим."
Байдън предложи повече от топли думи след безотговорното захвърляне на американското лидерство в международен план от Доналд Тръмп. САЩ се върнаха към Парижкото споразумение за климата и в Световната здравна организация, подкрепиха удължаването на последния останал договор за ограничаване на ядрените оръжия с Москва и дадоха знак, че искат да подновят ядреното споразумение с Иран. Сам по себе си новият ангажимент на САЩ не решава нищо. Но той открива възможност за решения.
Байдън прехвърля топката към подобните на Меркел. Европа не отстъпва на никого в заявената си отдаденост към либералния международен ред. Байдън обаче разкрива пропастта между думи и дела. Грозният национализъм на Тръмп беше причина за размахване на пръсти, но и оправдание за бездействие. Байдън заплашва да осветли бизнес подхода на Меркел към лелеяните европейски ценности.
Меркел, разбира се, се съгласи на конференцията, че Западът трябва да отстоява своите принципи на фона на надигащия се Китай и ревизионистката Русия. Но това бяха сложни отношения. САЩ и Европа, отбеляза тя, понякога имат различни перспективи. Тук се криеше предупреждение, че западните критики спрямо репресиите на Пекин срещу уйгурите и потискането на демокрацията в Хонконг не трябва да пречат на германския износ. Санкциите срещу режима на Владимир Путин в отговор на завземането от Русия на украински територи бяха добри, докато не спряха изграждането на газопровода „Северен поток 2” през Балтийско море.
Берлин е твърд както всички останали в своите публични декларации, че спазването на върховенството на закона от мними автократи в Унгария и Полша не подлежи на преговори - тоест, докато настояването за такива ценности не се сблъска с търговските интереси на Германия в тези държави.
Плъзгането към авторитаризъм в Будапеща и Варшава миналата година предизвика опита на Брюксел да обвърже бъдещото финансиране от ЕС с основните принципи на демокрацията. Това беше закъсняло признание, че премиерът Виктор Орбан, лидер на унгарската крайнодясна партия Фидес и почитател на Тръмп и Путин, и неговият полски колега Матеуш Моравецки от партията Право и справедливост предприеха яростни атаки срещу независимостта на съдебната власт.
След като двамата премиери блокираха бюджета на ЕС, Меркел направи компромис, който премахна незабавния резултат от новите правила. Големите германски автомобилни компании, които са инвестирали сериозно в унгарски производствени предприятия, въздъхнаха с облекчение. В Унгария политически назначеният медиен регулатор затегна хватката на Орбан върху страната, като затвори влиятелна либерална радиостанция.
Орбан действа безнаказано, защото Меркел му позволява. Една санкция, която би го наранила, е изключването на Фидес от Европейската народна партия - клубът на традиционните национални дясноцентристки групи в Европейския парламент. Понастоящем Фидес е с отрязан достъп до обединението, но усилията за отстраняване на Орбан многократно са подкопавани от Християндемократическия съюз на Меркел.
Нищо от горното не означава, че Байдън няма да се изправи пред собствени неудобни компромиси между демократичните ценности и реалната политика. САЩ имат предостатъчно съюзници с лоша слава. Очевидно е също, че Западът трябва да намери начини да работи с Китай и Русия, дори и същевременно да отблъсква усилията им да подкопаят демократичните системи.
ЕС обаче действа като „нормативна“ сила. Той е нищо без железния си ангажимент към отворения, либерален и демократичен ред, който защитава като модел пред останалия свят. Следвоенната легитимност на Германия бе изградена върху същите ценности. Сега това е най-мощната държава в съюза.
Реализмът в глобалните дела често изисква неприятни компромиси, но цинизмът отказва да ги приеме. Ако в Мюнхен обаче имаше циник, така да се каже, той не беше Байдън.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
