"Окриваме нова фаза на джихадизма, различна от предишните. През 80-те години имаше джихад в Афганистан, финансиран от ЦРУ и петролните монархии, и последствията от него в Алжир, Египет, Босна и Чечня. После организацията “Ал Кайда” с нейната пирамидална, почти ленинистка структура, изпрати камикадзета в самолетите, разрушили кулите на Световния търговски център, и използваше като рупори “Ал Джазира” и сателитните телевизии. И накрая “Ислямска държава” функционираше благодарение на социалните мрежи, Фейсбук, Инстаграм и т.н., според модела на “революционното коренище”, измислен от философа Жил Дельоз. Това е хоризонтална и подземна структура, чрез която хората са манипулирани да действат. Начинът на действие се промени.... Активистите не призовават директно към убийство, а “заразяват” като вирус лица, които вече имат джихадистко “предразположение” чрез предишните си посещения във виртуалния свят или някои радикализирани джамии. Тогава те хващат вируса по “атмосферния път” на интернет и развиват смъртоносна патология, водеща до преминаване към действие". Това е тезата на Жил Кепел, специалист по исляма и арабския свят, директор на катедра Близък изток-Средиземноморие в École normale supérieure, в книгата му “Пророкът и пандемията” (Le Prophète et la Pandémie). От сриването на петролния пазар до убийството на Самюел Пати, от Анкара до френските предградия, Жил Кепел проследява 2020 г., белязана във Франция от връщането на джихадисткия тероризъм. Според него той е навлязъл в нова фаза, разчитайки на “атмосферата”, създадена и поддържана от активисти.

- В книгата си говорите за раждането на нов джихадизъм, който наричате “атмосферен джихадизъм” (djihadisme d’atmosphère). Как определяте това понятие?

- Окриваме нова фаза на джихадизма, различна от предишните. През 80-те години имаше джихад в Афганистан, финансиран от ЦРУ и петролните монархии, и последствията от него в Алжир, Египет, Босна и Чечня. После организацията “Ал Кайда” с нейната пирамидална, почти ленинистка структура, изпрати камикадзета в самолетите, разрушили кулите на Световния търговски център, и използваше като рупори “Ал Джазира” и сателитните телевизии. И накрая “Ислямска държава” функционираше благодарение на социалните мрежи, Фейсбук, Инстаграм и т.н., според модела на “революционното коренище”, измислен от философа Жил Дельоз. Това е хоризонтална и подземна структура, чрез която хората са манипулирани да действат.

Начинът на действие се промени с аферата “Микаел Харпон”, ислямизиралият се глухоням антилец, компютърен специалист в отдела, проследяващ “радикализираните” в полицейското управление, който закла с нож свои колеги на 3 октомври 2019 г. Не бе открита функционална връзка с някой, който дава заповеди. Оказа се, че има разединение между активистите, които посочват мишените благодарение на дерегулирания свят на интернет и създават инкубатори на омраза срещу “неверниците” (куффар), “вероотстъпниците” (мюсюлманите, които не са ислямисти, нито салафити), евреите и всички онези, които трябва да бъдат “прогонени”, и онези, които се вдъхновяват от тях и пристъпват към действие. Първите не призовават директно към убийство, а “заразяват” като вирус лица, които вече имат джихадистко “предразположение” чрез предишните си посещения във виртуалния свят или някои радикализирани джамии. Тогава те хващат вируса по “атмосферния път” на интернет и развиват смъртоносна патология, водеща до преминаване към действие.

Препубликуването на карикатурите на “Шарли Ебдо” миналата есен, в началото на процеса за атентатите от януари 2015 г., който можеше да бъде нов “Нюрнберг срещу джихадизма”, мигновено изкристализира всички “предприемачи на гнева” в мюсюлманския свят, които определиха като мишена “ислямофобска” Франция, и процесът стана нечуваем - жертвата се превърна в обвиняем. Тогава изолираният пакистански бежанец и мним непълнолетен Захер Махмуд, неговорещ френски и умствено ограничен, се заразил чрез смартфона си от видеоклиповете, разпространявани в родината му, в които се виждат лица, които размахват заплашително ножове, за да обезглавят журналистите от “Шарли Ебдо”. По същия начин той се сдобива с месарски сатър, намира стария адрес на всекидневника в интернет и там ранява двама души, които нямат нищо общо с вестника, преди да бъде арестуван без съпротива. Тук сме изправени пред нулевата степен на атмосферния джихадизъм.

Аферата “Самюел Пати”, с родител на ученик, който посочва за наказание учителя в интернет призив, разпространен след това като вирус от опитния про-хамаски агитатор Абдел Хаким Сифрауи, после от ислямисткия електорален лобист от Сен Сен Дени и ръководител на джамията в Пантен, Мохамед Хениш, преминава към следващото ниво на леталност. Така се появява “чеченският вариант”, ако може да се каже така: Абдуллах Анзаров, политически бежанец, социализиран във Франция, който вече проявява всички симптоми на “вярност” към салафизма и на “неодобрение” на “неверието” в нацията, която го е приела - както ще покаже “виртуалното му ДНК” при анализа на мобилния му телефон. Той се стреми да накаже “богохулника на Пророка” и бързо се заразява по “атмосферен път” в интернет от мрежата, която е определила учителя за мишена. Без да е получил инструкции от никого, той отива в гимназията, подкупва ученици и за няколко минути извършва чудовищното си престъпление.

За автора на убийствата в базиликата в Ница, тунизиецът Брахим Исауи, не знаем много, освен че току-що е пресякъл незаконно френско-италианската граница, че е извършил престъплението в деня на рождения ден на пророка (Мулуд) и че е има снимка на Анзоров на телефона си. По-точното проследяване на заразяването му е трудно, тъй като той е в кома, но джихадистката “атмосфера” вече е налице.

Във всички тези случаи съм поразен от начина, по който метафората на пандемията на Covid представлява много продуктивен анализатор, за да осмислим това явление в реално време.

- Какво мислите за полемиката около ислямо-левичарството в университета? Означава ли това, че салафитският чернозем, който описвате, вече е излязъл извън рамките на предградията?

- Вече петнадесетина години, приблизително от 2005 г., университетът е проникнат от деколониални движения, от “туземни” и други постколониални изследвания, които смятат за нищожни и невалидни ценностите на републиката, тъй като според тях се основават на “престъплението” на колонизацията и единствената им цел е да го прикриват, за да направят послушни “расизираните”. Този феномен на есенциализиране на “расата” в ущърб на отчитането на социалните класи, който обхваща също “джендъра” и религиозната принадлежност, се разви в момента, в който изследванията на арабския език и цивилизация бяха изоставени, ако не и съзнателно разрушени, от невероятната коалиция на висши, но необразовани длъжностни лица и университетски педанти, според които “няма нужда да знаеш арабски, за да разбереш какво се случва в предградията”.

Преживях го лично със закриването на катедра Близък изток-Средиземно море в “Сианс По” през есента на 2010 г. - годината на “Арабската пролет” - както и на магистърската програма за региона, създадена през 1985 г. от Реми Льово, когото наследих и която блестеше в целия свят. Тогава видяхме появата на «hidjab day» (ден на хиджаба -бел. ред.) в Института за политически изследвания по инициатива на ислямистки сдружения и постколониални изследвания: знанието беше изкоренено, за да се даде път на идеологията. Аз пледирам за засилване на познанието във Франция и университета за арабския свят, неговите езици, култури и цивилизации, които в никакъв случай не се свеждат до салафитското пустословие - което също може да бъде анализирано от гледна точка на това, което изразява, и на приказките на наивните невежи, които са неговите “полезни идиоти”.

- Какви геополитически последствия ще има пандемията?

- В Близкия изток и Средиземноморието Covid-19 се комбинира със сриването на цените на горивата: барел петрол падна на отрицателна стойност от - 36 долара на 20 април 2020 г., нещо безпрецедентно, макар че впоследствие се покачи. Усеща се необходимостта от ускоряване на постпетролния преход, особено при петромонархиите в Персийския залив, които все още разполагат с огромни суверенни фондове (1000 млрд. долара за Абу Даби), което улесни “Авраамовото споразумение”, като се започне от мира между Обединените арабски емирства и “новостартиращата нация” Израел, за да създадат постпетролен свят в Близкия изток, условие за оцеляването на партньорите в това споразумение. Този “мир срещу мир”, постигнат от “Авраамовото споразумение” през 2020 г., почива на дискретната благословия на саудитския принц престолонаследник Мохамед Бен Салман. Бахрейн не би могъл да подпише без неговото одобрение. Успехът на дипломацията на Тръмп беше също така, че включи Судан, който приемаше преди това Бен Ладен, Карлос и имаше много силни връзки с Турция на Ердоган.

Що се отнася до Мароко, връзките с Израел са дълбоки и стари. Мароканският юдаизъм е особен, защото е вкоренен най-вече сред юдаизираните бербери, почти уникално явление в еврейския свят. Тяхната мароканска идентичност остава силна и Нетаняху разчита на изборите за Кнесета на 23 март на вота на 800 хил. марокански евреи израелски граждани, на които позволи да пътуват свободно до страната, от която произлизат. Парадоксално, Катар също се интересува от Израел. Това благосклонно към “Мюсюлманските братя” емирство финансира Газа - и следователно ислямистката партия “Хамас”. Всеки месец от Доха пристига самолет с 30 млн. долара в брой на летище “Бен Гурион”, който Шин Бет ескортира до пункта Ерец на границата. По някакъв начин Израел си създаде арабски булевард в палестинската задънена улица. Израелският президент Ривлин прие посланика на Катар, за да му благодари, че финансират Газа за решаването на социалния проблем… финансирайки Хамас, най-добрият враг на еврейската държава!

- Срещу това “Авраамово споразумение” се образува друг фронт, който вие наричате “братско-шиитска ос”…

- Той обединява Турция, Катар, Иран… и Газа и се осланя на обещанията на политическия ислям на “Мюсюлманските братя”, за да защити своите позиции срещу “саудитския предател” и неговите съюзници. След препубликуването на карикатурите на “Шарли Ебдо”, Ердоган, подкрепен от иранците, започна антифренска кампания, след реислямизацията на църквата “Света София”. Това стана на 24 юли 2020 г., на 97-ата годишнина от Лозанския договор, който определя днешните граници на Република Турция, след като военният победител Ататюрк отблъсва европейците, гърците и арменците от Анадола и така анулира Севърския договор от 1920 г., който я бе раздробил. Той тръгна по стъпките на националистическия военен Ататюрк, за да извие ръцете на светския Ататюрк,  превърнал “Света София” в музей като “подарък за човечеството”.

Ердоган е бил възпитан в една Турция, чийто светски характер се основаваше на френската култура на Ататюрк: в мавзолея му в Анкара има екземпляр от “Социалния договор” на Жан-Жак Русо, в която е водил бележки на френски. За да изкорени тази ненавистна светскост, турският президент превърна Франция и особено Еманюел Макрон в натрапчива мишена. А днес френските преподователи във франкофонската гимназия и университет “Галатасарай” в Истанбул, развъдник на турския елит, са лишени от трудови договори. Да се надяваме, че назначаването на нов турски посланик в Париж, Али Онанер, който е учил в Националния институт по администрация заедно с Еманюел Макрон, ще даде възможност да започне промяна в полииката… защото Турция не може да се отчуждава до безкрайност от Европейския съюз, нейният основен икономически пазар. Особено след като Джо Байдън обяви края на снизходителността, която Доналд Тръмп проявяваше към Ердоган, както за закупуването на руските ракети С-400 от този член на НАТО, така и за 45-те хил. политически затворници в страната.

Александър Девекио, “Фигаро”,  Превод от френски: Галя Дачкова