Съобщението на премиера на Армения Никол Пашинян, че през юни ще се проведат предсрочни парламентарни избори дава известна надежда за мирно разрешаване на политическата криза, в която изпадна страната след сключването на споразумението за Нагорни Карабах, пише онлайн изданието Emerging Europe в свой анализ.

Пашинян обеща да се оттегли през април, за да изпълни парламентарните и конституционни изисквания за провеждане на предсрочни избори, но ще продължи да управлява като временен премиер до приключването на вота.

Никол Пашинян и партията му „Моята стъпка“ са подложени на значителен натиск след катастрофалното поражение от Азербайджан в последните боеве за спорния регион Нагорни Карабах. Арменците обвиняват премиера, че неправилно е управлявал конфликта и не е подготвил адекватно военните за война.

Прекратяването на огъня на 9 ноември, съгласно условията на което Армения беше принудена да отстъпи на Азербайджан по-голямата част от окупираната от 1994 г. територия, предизвика ожесточени критики от страна на арменската общественост и опозиционните партии.

Протестиращи от Движението за спасение на родината, политически съюз, ръководен от участници в предишни арменски правителства, окупират улиците, водещи към арменския парламент, от януари. Те призовават правителството да се оттегли и да бъде заменено от временен кабинет, воден от Вазген Манукян, първият министър-председател на Армения, след като обяви независимост от Съветския съюз.

През февруари, след уволнението на заместник-началника на генералния щаб на Армения, над 40 високопоставени военни офицери изпратиха отворено писмо с искане Никол Пашинян да подаде оставка.

Трети избори за 4 години

Решението за провеждане на предсрочни избори, които ще се проведат на 20 юни, е взето след разговори между Пашинян и лидерите на двете основни опозиционни партии Гагик Царукян и Едмон Марукян.

Въпреки че провеждането на изборите не отговаря на изискванията на Движението за спасение на родината, решението беше приветствано от гражданското общество като възможност окончателно да се сложи край на парализиращата политическа криза чрез съвременни, дипломатически и демократични средства.

Изборите ще бъдат третият парламентарен вот, проведен в Армения само за четири години.

Пашинян дойде на власт след „кадифената революция“ през 2018 г., която принуди бившия премиер Серж Саркисян и неговото правителство да подадат оставка. Първоначално приветстван заради либералната си перспектива, ангажираност към диалог и увертюри към Запада (за сметка на Русия), Пашинян и неговата партия „Моята стъпка“ сякаш изпариха добрата си воля оттогава.

Русия единственият - победител?

Още отпреди Кадифената революция силното влияние на Кремъл в Ереван отслабваше, тъй като управляващата партия провежда проевропейска външна политика. Пълното бездействие на страните от Европейския съюз (ЕС) по време на Нагорно-Карабахската война, особено страни като Франция, с които Армения изграждаше особено тесни отношения, обаче разби вярата в способността на западния свят ефективно да защити демократизиращата се Армения от конфликт с автократичния Азербайджан.

Несигурната геополитическа ситуация на Армения и фактът, че тя просто не може да се защити сама от враждебни съседи, означава, че позицията на Русия в страната е повече или по-малко гарантирана, независимо от резултата от изборите през юни.

Нараства консенсусът сред арменската общност, че Русия е единствената държава с воля и политически капитал, която ефективно защитава Армения. Това означава, че Кремъл дори не трябва да се намесва силно в предстоящите избори: уязвимостта на Армения я принуждава да гравитира в сферата на влияние на Русия. Засилват се преговорите за задълбочаване на интеграцията на Армения с Общността на независимите държави, доминирана от Русия. Някои дори откриват перспективи във формирането на съюзна държава с Русия.

Дори и проевропейски партии започнаха да призовават за по-тесни връзки с Русия. От декември Едмон Марукян, образованият на запад лидер на умерената партия „Ярка Армения“, се застъпва за създаването на нова руска военна база в южната провинция Сюник. Провинция Ширак в Армения вече е домакин на руска военна база. Освен това Русия посредничи за прекратяването на огъня на 9 ноември, при което 2000 руски миротворци бяха разположени в Нагорни Карабах.

Гагик Царукян, лидер на „Просперираща Армения", най-голямата опозиционна група, която в момента е в парламента, откровено подкрепя проруските и евроскептичните възгледи. Бивш световен шампион по борба и олигарх, Царукян е разследван от 2019 г. за купуване на гласове, измами и незаконно отнемане на земя. Това обаче няма да попречи на него и неговата партия да участват в изборите.

Завръщането на бивш президент

Междувременно Роберт Кочарян, бивш президент, който беше свален след Кадифената революция, през януари изрази намерението си да участва в следващите избори. На 23 март върховният съд на Армения отмени обвиненията срещу Кочарян за ролята му в смъртта на 10 протестиращи по време на протестите. Това проправя път за кандидатурата му, макар да не е ясно от коя политическа сила ще е тя.

Друг въпрос, актуален в Армения точно преди извънредния вот, е изборната реформа. От 23 март Пашинян и неговата партия „Моята стъпка“ предлагат възможност за промяна на отворената пропорционална система, която според критиците дава твърде много власт на отделни личности в партиите. Другите изменения включват понижаване на прага от пет процента за влизане в парламента, забрана за тайно купуване на гласове чрез PR каскади и криминализиране принуждаването на служителите на фирми да присъстват на политически митинги.

Фактът, че арменското правителство демонстрира намеренията си да разреши политическата криза чрез мирни, приятелски и демократични средства, със сигурност е повод за оптимизъм сред негативизма, който обхвана страната след поражението на Азербайджан. Въпреки че Пашинян не успя да изпълни голяма част от очакваното от него през 2018 г., проправянето на пътя за мирен преход на властта предвещава демократичното бъдеще на страната, ако изборите преминат без големи противоречия.

Въпреки че Армения остава безсилна пред геополитическите машинации и по-тесните връзки с Русия изглеждат неизбежни, вотът може да консолидира работата, свършена през 2018 г., за създаване на жизнена демократична култура.

Миглена Иванова, редактор Елена Илиева