Дипломатически спор избухна между Босна и Херцеговина и Словения след изказвания на Борут Пахор, президент на Словения, на неотдавнашна среща с тримата членове на тристранното председателство на Босна. Както първи съобщи местният портал за новини Istraga на 11 април, Пахор е попитал босненските президенти дали е възможно страната да се „раздели мирно“, пише онлайн изданието Emerging Europe.

На следващия ден хърватският член на президентството Желко Комшич е потвърдил, че въпросът наистина е зададен по време на среща през март.

Според Комшич той и босненският член на президентството Шефик Джаферович са отговорили, че мирно разпадане на страната е невъзможно. Милорад Додик, сръбският член на президентството, обаче казва друго. Оттогава той два пъти изразява подкрепа за мирен разпад на страната - първо в парламента на Република Сръбска, един от двата субекта, съставляващи Босна и Херцеговина, и отново в интервю за информационната агенция SRNA.

Наливайки масло в огъня, босненският новинарски портал Politicki.ba пише на 12 април, като се позовава на източници в Брюксел и Любляна, че словенският премиер Янез Янша е изпратил до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел становище, в което очертава обширно прекрояване на границите в Западните Балкани.

Твърди се, че „неофициалният документ“ включва споменавания за сделка за размяна на земя между Косово и Сърбия, Република Сръбска да се отдели от Босна и Херцеговина и дори някои части на Черна гора и Северна Македония да бъдат присъединени към Албания.

Словения ще поеме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз през юли.

„Политиката ни не се е променила“

Словенският посланик в Босна и Херцеговина Зорица Букинач е извикана от Комшич на 13 април, за да обясни официалната позиция на Словения. Местните медии съобщават, че тя е заявила, че политиката на Словения към Босна и Херцеговина и нейните настоящи граници не се е променила.

И Янша, и Пахор също се опитват да щетите и отричат да са призовавали за разпад на Босна. „Президентът Пахор иска Босна и Херцеговина да стане част от Европейския съюз възможно най-скоро. Той постоянно подчертава значението на геополитическия подход към разширяването на Европейския съюз, който ще включва и Босна и Херцеговина“, казва се в изявление на кебинета на Пахор.

Междувременно Янша отрича да е изпращал становище в Брюксел в изявление, публикувано в Twitter.

От кабинета на Пахор допълват, че президентът иска „точно обратното“ на разпадането на Босна и Херцеговина и е поставил въпроса само в контекста на загрижеността за подобни идеи. „Вероятно е най-добре да повярваме, че той е сгрешил или е бил посъветван да не казва неразумни неща“, казва д-р Ерик Горди от UCL - училището по славянски и източноевропейски изследвания, пред Emerging Europe.

„Възможно е да има някаква конспиративна история или това е просто още една от постъпки на Янша, който търси внимание, но дори да се е случило, това изглежда е инцидент, който няма да доведе до нищо“, допълва Горди. Той добавя, че няма контекст, в който разделянето на Босна и Херцеговина на „етно-държави“ да е добра или разумна идея. "Единственият начин този вид проекти да бъдат осъществени е чрез геноцид“, заключава той.

Неразумни думи

Реуф Байрович, съпредседател на Американско-европейския алианс и бивш министър на енергетиката на Федерация Босна и Херцеговина, казва пред Emerging Europe, че Пахор просто е бил достатъчно неразумен, за да каже това, което някои представители на ЕС мислят от доста време. „Приятелска към Путин група от членове на ЕС усърдно работи, за да направи възможно разделянето на Босна и Херцеговина“, казва той.

„Представителите на Европейската комисия в Босна и Херцеговина не могат да бъдат освободени от отговорността за използването на вече мъртвия процес на присъединяване към ЕС като начин за задълбочаване на разделението [в страната]. Ангела Меркел е ключовият фактор за този тип поведение в институциите на ЕС“, допълва той.

Що се отнася до евентуален опит за разпад на страната, Байрович е категоричен, че това би означавало война. „Няма друг начин да се раздели страната“, казва той.

Д-р Зияд Бечирович, директор на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES), също отхвърля варианта за разпадане на Босна и Херцеговина. „Няма да има „мирно разпадане“, но процесът на укрепване на босненските държавни институции ще започне, за да може страната по-добре да се подготви за членство в ЕС“, казва той.

Що се отнася до споровете, Бечирович смята, че коренът им е в реорганизацията на политическата десница в Европа след победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ и оттеглянето на партията Фидес на Виктор Орбан от Европейската народна партия. "В техните редици има нервност", казва той. „Тези партии функционират като един вид „братство“ и като предполагаеми защитници на „християнската Европа“ и европейските ценности, но повечето от тях са антисемитски. В действителност зад всичко се крие политическо лицемерие и престъпност в голям мащаб, а някои от политиците от това „братство“ са класически мафиоти. Те се опитват да го играят важни, но не са“, коментира той.

Американски проект

Бечирович допълва, че това няма да повлияе на Босна и Херцеговина, тъй като страната „не е проект на ЕС“, а американски проект. „САЩ няма да позволят на никой да застраши техния проект. Архитектурата на границите в региона е завършена и в международната общност няма политическа воля за създаването на нови държави, което може да се види от примерите в Каталуния и Кюрдистан“, казва още той.

Със словенското председателство на Съвета на ЕС обаче, което започва след по-малко от два месеца, повдигането на темата за разпад на страната не можеше да дойде в по-лошо време. Въпреки че словенските официални лица отричат всякакви коментари, дори невинно споменаване за прекрояване на границите в Западните Балкани е изпълнено с опасност. Разпадането на Югославия и последвалите войни и военни престъпления все още се помнят в региона. Тези, които прокарват идеите за разделяне по етнически признак, обаче не млъкват, включително и Додик.

 Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова