Решението на президента на САЩ Джо Байдън да подкрепи американското производство на чипове отразява логиката на китайската политика, свързана с изграждането на нова инфраструктура.
Изявлението на Байдън отпреди два месеца, по време на което държеше малък чип, представлява допълнителен знак, че както САЩ, така и Китай изглежда признават, че в днешната информационна ера предефинирането на думата „инфраструктура“ е от решаващо значение, пише Nikkei Asia Review.
Нищо не подчертава това така добре, както предложението на Байдън да инжектира 50 млрд. долара в индустрията на полупроводниците в САЩ в допълнение към другите 22 милиарда долара, които вече бяха предвидени в отделно законодателство.
Заимствайки от китайския наръчник, планът на Байдън ще осигури данъчни облекчения, субсидии и отделно финансиране за научноизследователска и развойна дейност за компаниите от индустрията на полупроводниците.
Китайската тактика относно конкуренцията може да е победила в няколко битки, но САЩ имат много по-голям шанс да увеличат производствения си капацитет при чиповете.
Докато САЩ, Китай и Европа се стремят да увеличат производството на чипове, Вашингтон може да коригира откритите слаби места в една от най-критичните точки в съвременния свят. САЩ обаче ще поемат разходи, което допълнително усложнява и без това стресираната глобална индустриална верига на доставки.
Въпреки паническата реторика на Байдън - „Китай и останалият свят не чакат“ - САЩ са абсолютен лидер при полупроводниците, като водят с огромна разлика.
Делът на американските компании на глобалния пазар на чипове достига 47% през 2020 г. Износът на полупроводници, произведени в САЩ, достига 49 млрд. долара, като продуктите на индустрията се нареждат на четвърто място сред произведените в страната изнесени стоки през миналата година.
САЩ доминират и при проектирането на чипове и софтуер, както и при оборудването за полупроводници и спомагателни устройства.
Това не е първият път, когато САЩ се сблъскват със сериозно предизвикателство що се отнася до водещата им роля при полупроводниците. В началото на 80-те години на миналия век базираните в САЩ компании губят 19% от своя дял в глобален план, след като японските концерни постигат големи успехи, особено при динамичната памет с произволен достъп, или DRAM. Но след противоречивото американско-японско търговско споразумение за полупроводниците от 1986 г., бижуто в короната на американската индустрия възстановява своето глобално лидерство до 1997 г.
Действията на Байдън да вдъхне нов живот на американската индустрия за чипове, ако бъдат приети, биха спомогнали за увеличаване на американския дял по отношение на глобалния производствен капацитет, който се свива от 37% през 1990 г. до едва 12% през 2020 г.
По същия начин китайският модел за развитие на икономиката вероятно ще увеличи и дела на Китай в индустрията, но с по-бавни темпове и от по-ниска база. Китайското производство на интегрални схеми като дял от световния пазар се очаква да нарасне от 5,7% през миналата година до 7,5% през 2025 г. Шансът за успех за Европейския съюз (ЕС) да удвои дела си при глобалното производство на чипове до 20% до 2030 г. е несигурно, но Европа трябва да може да разчита поне на някакво разширяване на капацитета.
Такава глобална диверсификация ще намали рисковете при доставките, произтичащи от концентрирането на производството на полупроводници в Азия, факт, подчертан от прекъсванията, свързани с настоящия глобален недостиг на чипове и повишаването на цените. Диверсификацията обаче има своята цена, добавяйки несигурност, която може да доведе до по-нестабилни пазарни цикли.
Тъй като трите най-големи икономически региона в света се надпреварват да увеличат своя пазарен дял от глобалната индустрия на полупроводници и се състезават да изградят повече фабрики, може да се окаже, че в един момент капацитетът ще стане твърде голям.
В края на краищата секторът на полупроводниците е известен със своята цикличност, с промени, които често отразяват икономическия цикъл. След световната финансова криза през 2008 г. глобалното оползотворяване на капацитета на производство на полупроводници е спаднало до 68% през 2008 г. и след това до 57% през 2009 г.
Ако следващият икономически спад съвпадне с пика при капацитета след около пет години, това може да бъде пагубно за индустрията.
Постигането на самодостатъчност, когато става въпрос за вериги на производство на чипове, също ще бъде скъпо, като това ще изисква около 1 трилион долара първоначални инвестиции, които могат да повишат цените на чиповете с до 65%. По-високите цени на чипове означават и по-високи цени на крайния продукт. Това е причината, поради която купувачите на автомобили понякога се налага да плащат повече за превозните средства.
Може би най-важният въпрос в случая е: Как индустрията на полупроводниците ще може да функционира в свят, в който доверието е нарушено?
Планът на Байдън за подкрепа в размер на 50 милиарда долара се основава на идеята, че търсенето на чипове в критични отрасли като отбраната, аерокосмическата индустрия, телекомуникационните мрежи и енергетиката трябва да бъде задоволено от местния капацитет. Но какво ще направят САЩ, ако сметнат, че други индустрии са също толкова критични?
В същото време Китай изгражда деамериканизирана верига на доставка на чипове, което води към бъдеще с още повече неизвестни.
