Един ден, малко след като се преместил в Берн, Швейцария, Михаел Флюгер, германският посланик в Швейцария, тръгва от резиденцията си към близка пекарна. На улицата той вижда крайно десен агитационен плакат, показващ мъж, носещ знаме на Европейския съюз (ЕС) като колан, седнал върху мъничко изображение на Швейцария и го смачкал под тежестта си.
„Бях шокиран“, казва той пред швейцарски вестник. По време на предишен пост в Женева той никога не е срещал такава вражда към ЕС, основният търговски партньор и съмишленик на Швейцария. Сега обаче „атмосферата около ЕС стана толкова негативна“, казва той. „В някои медии и социални мрежи ЕС се изобразява като чудовище“, допълва Флюгер.
Тази нарастваща враждебност служи като фон за първото официално посещение на швейцарския президент Ги Пармелин за важна среща с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Тъй като Швейцария не може да приложи новото институционално споразумение с ЕС, отношенията между Берн и Брюксел стигнаха до задънена улица, пише онлайн изданието Foreign Policy.
Това ще бъде поредният стрес тест за двустранните отношения между тези две съседки, особено след Brexit, като ще се счита за индикация за това колко твърд ЕС иска да бъде с близките страни. Пармелин увери сънародниците си, че „няма да се прави на Борис Джонсън“ и да затръшва врати.
Сравнението с Brexit е съвсем оправдано, макар и малко неподходящо, защото докато Обединеното кралство се дистанцира от ЕС, Швейцария се приближава все повече.
Страната не е член на ЕС, но е нетърпелива да разшири обширните си отношения с 27-те страни членки. Проблемът е, че, подобно на Великобритания, Берн иска да запази суверенитета си, а това е трудно да се балансира и Брюксел няма да го толерира без насрещно поемате на задължения. Накратко казано – трети страни няма как да получават привилегиите, които дори членовете на блока нямат.
На фона на смутните времена обаче ЕС има голям интерес да поддържа добри отношения със съмишленици като Швейцария по различни причини.
На референдум през 1992 г. швейцареците отхвърлиха членство в ЕС. Скоро след това те договориха търговско споразумение с Брюксел и през годините го надграждат. В момента Берн и Брюксел имат поне 120 двустранни споразумения, които функционират добре. Те осигуряват достъп до пазара на швейцарски фармацевтични продукти, метали и химикали в замяна на спазването от Швейцария на правилата на вътрешния пазар и скромен финансов принос за бедните региони на ЕС.
Швейцария е член на Шенгенското пространство, в което няма граничен контрол. Страната участва в студентски обмен по програма Еразъм, в научни изследвания на ЕС и в полицейско сътрудничество. Достъпът до здравната система на ЕС и пазара на електроенергия са напред в списъка с желания на Швейцария.
Някои казват, че Швейцария взима най-доброто от два свята: достъп до най-големия единен пазар в света и свобода да играе го играе суверенна държава, когато пожелае.
Според проучване от 2019 г. никоя държава не печели повече от единния пазар на ЕС от Швейцария. Въпреки че добавената стойност за средния гражданин на ЕС е 1008 долара допълнително годишно, средният швейцарец получава 3 499 долара. В граничните райони на Швейцария в близост до Базел или Женева десетки хиляди граждани пътуват до работа от другата страна на границата. Болниците, ресторантите и други фирми разчитат на това. Някои твърдят, че Швейцария има един вид „пасивно членство в ЕС“.
В Брюксел обаче швейцарците са известни като трудни клиенти. Докато Норвегия, друга нечленка с широк достъп до пазара, никога не поставя под въпрос финансовия си принос за ЕС, Швейцария редовно я използва като инструмент за получаване на отговори във връзка с някакви въпроси.
Швейцарските референдуми също са източник на търкания. Гласуването за имиграционните квоти през 2014 г. например наруши двустранните споразумения с ЕС за защита на свободното движение на хора.
Референдумът през 2014 г. беше последната капка за ЕС, който осъзна колко е трудно да се управляват двустранните споразумения, както и че те постоянно трябва да бъдат подновявани или актуализирани. Това означава постоянни преговори между двете страни. Освен това, ако една от страните отмени или наруши едно двустранно споразумение, автоматично се сриват и други.
Ето защо, след референдума за имиграционната квота през 2014 г., Берн и Брюксел започнаха преговори за нова институционална рамка, която да капсулира и стабилизира всички съществуващи споразумения и да намали политическото напрежение, като същевременно предостави място за бъдещи споразумения.
Страните се договориха за текст през 2018 г. Днес 27-те държави членки на блока още поддържат този текст, но от швейцарска страна има проблеми. През 2018 г. швейцарското правителство поиска известно време да се консултира с политическите партии, социалните партньори и гражданите. Тези групи започнаха да критикуват проекта и да изискват промени. Това продължи повече от две години, а правителството на алпийската страна нито веднъж не защити текста.
Вместо това властите в страната формулираха три допълнителни искания, които ЕС намира за невъзможно да удовлетвори. Берн иска изключения от правилата на ЕС за държавна помощ, изключения от социални помощи за гражданите на ЕС (които швейцарците в ЕС също ще получат) и специални ограничения на трудовото законодателство, които биха направили компаниите от ЕС, работещи в Швейцария, по-малко конкурентоспособни спрямо швейцарските компании. И трите искания включват изключения за Швейцария, които самите страни от ЕС никога няма да получат.
Тук е паралелът с Brexit. Миналата година, когато Лондон също се опита да осигури максимален достъп до пазара на ЕС срещу минимално спазване на правилата, 27-те държави членки отказаха. Те искаха да запазят единния пазар. Те също искаха да дадат пример за други страни, които не са членки, които иначе биха поискали същото. Заради Brexit ЕС стана по-малко гъвкав. Това сега лишава Швейцария да получи индивидуално споразумение.
Веднага след като през декември 2020 г. беше сключено споразумението за оттегляне между ЕС и Великобритания, швейцарците отвориха текстовете на тяхното споразумение. Те откриха две неща, които ги карат да ревнуват. Първото е Европейският съд - или „чуждестранни съдии“, който няма пряка роля в споровете между Лондон и Брюксел. Второто е, че британците не трябва „динамично“ да следват европейските правила, както Швейцария. След няколко дни швейцарски политици и граждани призоваваха правителството си да отиде в Брюксел, да сключи сделка и да вземе и тези две неща. Някои дори благодариха на Обединеното кралство за „помощта на джуджето отвъд седемте планини“.
ЕС се опита да обясни, че Швейцария не може да ги има, защото връзката ѝ с ЕС е много по-тясна от британската. Споровете с Швейцария например почти винаги включват пазарни проблеми. Единственият съд, който може да се занимава с пазарни въпроси в ЕС, е Съдът на Европейските общности в Люксембург. Много швейцарци обаче не са убедени. . В този смисъл Brexit определено затрудни управлението на отношенията между ЕС и Швейцария. Швейцарците дори имат дума за това: „Brexit -завист“.
В продължение на много месеци швейцарските медии се занимават най-вече с две неща: мерките срещу разпространението на COVID-19 и рамковото споразумение с ЕС. За много швейцарци сдържаността на правителството относно споразумението означава, че вероятно то не си струва да се защитава. Швейцарското правителство е разделено. Според съобщенията в медиите министрите дори не могат да се споразумеят за посланието, което Пармелин трябва да отправи към Брюксел: дали Швейцария трябва да се откаже от новото споразумение, или да се опита да го предоговори. План Б няма.
илиардерът Алфред Гантнер започна движение срещу рамковото споразумение, подкрепено от компании, фермери и дори синдикати. Той иска сделка, която да позволи търговия и нищо друго. Радикалната дясна Швейцарска народна партия, от която идва армелин, и платформата за предприемачи Autonomiesuisse също са против споразумението. Социалдемократите и либералите са разделени. Възникнаха и проевропейски групи. Изведнъж в Швейцария има нов политически импулс. Партийната дисциплина се изпарява и дебатите стават по-интересни и наситени.
Въпреки че спорът може да засили националната политика, някои капитани на индустрията най-накрая започнаха да бият тревога тази седмица. В няколко вестника те напомниха на своите съграждани, че значителни части от швейцарското богатство се печелят на европейския единен пазар и че Швейцария, почти получленка, е длъжна да следва повече европейски правила от Обединеното кралство. Филип Мосиман, главен изпълнителен директор на Bucher Industries, обвини правителството, че е „дезориентирано“.
Междувременно изтекъл доклад за среща между Европейската комисия и представители на държавите членки в Брюксел обвинява швейцарското правителство, че седи със скръстени ръце, докато дебатът излиза извън релси. „Няма ангажимент от Швейцария. Комисията не може да преговаря сама“, посочва се в доклада, цитиран от медиите в страната.
Това е дълбока криза. Без новото рамково споразумение съществуващите двустранни споразумения остават в сила. Брюксел обаче отказва да ги актуализира, ако Швейцария продължи да отлага новото споразумение. Ако ЕС остане твърд, Швейцария може да загуби достъп до нови медицински изделия до ЕС през май. Постепенно ще започне блокада и на други сектори. Брюксел отхвърли и достъпа на Швейцария до пазара на електроенергия и здравеопазване в ЕС.
Както Бенджамин Франклин предупреждава, „не хвърляйте камъни по съседите си, ако собствените ви прозорци са стъклени“. И Пармелин, и фон дер Лайен няма какво да спечелят от по-нататъшна ескалация, но и намирането на изход няма да е лесно.
