Безброй провали както в подготовката, така и в реакцията, са довели до опустошителната пандемия от новия коронавирус. Това се посочва в доклад на независимия панел за готовността и отговора на пандемията, публикуван днес и цитиран от онлайн изданието Politico.eu.
В документа се посочва, че съществуващите системи са били твърде бавни, за да отговорят на сигнала от Китай през декември 2019 г. и че позицията на страните „изчакай и виж“ през февруари е „довела до невъзможността им да ограничат пандемията“.
„Ситуацията, в която се намираме днес, можеше да бъде предотвратена“, коментира съпредседателят на панела и бивш президент на Либерия Елън Джонсън Сирлиф в брифинг пред журналисти преди публикуването на доклада.
Според Сирлиф за това е виновен и неуспехът да се поучим от миналото, като прегледите на предишни извънредни ситуации в областта на здравето събират прах из различни институции. Повечето страни по света „просто не бяха подготвени за пандемия“, казва тя.
По думите ѝ страните не са тествали здравните си системи за извънреден стрес и не са инвестирали достатъчно в доставки и човешки ресурси.
Съществуващите международни здравни разпоредби, които определят как страните трябва да реагират на събития в областта на общественото здраве и уточняват кога може да се направи декларация за извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване, „служат по-скоро за ограничаване, отколкото за улесняване на бързите действия“, посочва още Сирлиф.
Това се потвърждава и от Хелън Кларк, другият съпредседател на групата и бивш министър-председател на Нова Зеландия. Тя казва, че Световната здравна организация (СЗО) е „възпрепятствана и не е подпомагана“ от разпоредбите, които „не са благоприятни за приемане на предпазен подход".
Кларк допълва, че дори и при сегашната система извънредно положение за общественото здраве, което е от международно значение, е можело да бъде обявено по-рано и има цял месец на „изгубени възможности“. Някои страни са чакали твърде дълго – докато болниците и интензивните отделения са се препълнили, преди да предприемат действия.
По-общо казано, има „липса на глобално лидерство и координация, геополитическо напрежение и национализъм, отслабващи многостранната система“, допълва Кларк.
Панелът дава спешни препоръки, включително към държавите с високи доходи, които се ангажираха да предоставят поне 1 милиард дози ваксини на страните с ниски и средни доходи чрез инициативата COVAX. В доклада се отправя призив и към производителите на ваксини да се откажат от патентите и да се съгласят с доброволно лицензиране и трансфер на технологии.
Дългосрочните препоръки изискват създаването на глобален съвет за заплахи за здравето, ръководен от държавни и правителствени ръководители, който да гарантира, че политическите ангажименти за готовност за пандемия се спазват между извънредните ситуации.
В доклада се потвърждава дългогодишната и широко разпространена гледна точка, че СЗО е недофинансирана и посочва, че таксите на страните членки трябва да се увеличат до две трети от основния бюджет на организацията. Авторитетът и независимостта на ролята на генералния директор също трябва да бъдат засилени, а мандатът му да бъде увеличен от 5 на 7 години.
В друг коментар на медията се посочва, че Европа няма да бъде в безопасност, докато светът не преодолее цялостно пандемията. Следователно европейските държави и институции носят тройна отговорност.
На първо място те трябва да завършат започнатата работа: да ваксинират населението, да поддържат мерките за обществено здраве в съответствие с нивата на инфекциите и внимателно да разхлабват ограниченията, за да избегнат нови вълни.
Второ, трябва да се помогне на останалия свят да овладее болестта, като това не е просто морална необходимост, а е от жизненоважно значение за здравната сигурност на Европа. Мутациите на вируса и предаването им означават, че ангажираността към глобален отговор трябва да е реална, а не плод на идеализъм.
Има непосредствена необходимост от преразпределение на ваксините от страните с високи доходи, които имат покритие на населението си, към страните с по-ниски и средни доходи. Развиващите се страни също се нуждаят от подкрепа за разпространението на ваксините, тъй като цената на ефективното разпространение може да бъде пет пъти по-висока от цената на производството.
Трето, европейските лидери трябва да помогнат за изграждането на международна система за готовност и реакция, за да се предотврати следваща пандемия. Единадесет доклада през последните 20 години препоръчват промени в системата. Те бяха пренебрегнати до голяма степен и резултатът беше катастрофата COVID-19.
По-общо казано, има „липса на глобално лидерство и координация, геополитическо напрежение и национализъм, отслабващи многостранната система“, допълва Кларк.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
