В полунощ на 14 май израелските отбранителни сили съобщиха в Twitter, че атакуват Ивицата Газа - малка ивица земя, населена с около 2 милиона палестинци, по въздух и суша. Това накара много журналисти да съобщят, че е започнала наземна инвазия. Няколко часа по-късно дойде разяснение, че имало някаква „грешка в комуникацията“ и че сухопътните войски все още са в периферията на Газа и не са влезли на нейна територия.

Среднощният туит обаче не е бюрократично недоразумение, а по-скоро хитрост, за да предизвика паника сред кадрите на Хамас, да ги извади от бърлогите им и да убие голям брой хора с един удар. Това е подействало, съобщават израелски медии, пише Foreign Policy в свой анализ.

Противотанковият екипаж на Хамас е привлечен към масивната подземна мрежа от тунели, наричана „Метрото“, където Хамас съхранява запасите си. Екипът се е подготвял за предполагаемото нахлуване по земя и за собствената си контраатака, но веднага щом са влезли в тунелите, са били бомбардирани от 450 ракети в рамките на минути. „Ударихме 150 цели и повредихме много километри от мрежата от тунели на Хамас“, съобщават от израелската армия на следващата сутрин.

Израелските военни считат това за огромна победа. Някои се надяват, че това ще доведе до началото на деескалацията на кризата. Досега обаче нито една от страните не е обявила прекратяване на огъня и тъй като Хамас все още отговаря на израелските въздушни удари с ракети, израелците казват, че вариантът за сухопътна офанзива все още е на масата.

Този последен вариант е съгласуван във военно отношение, но политически неизпълним. Изглежда всички са съгласни, че пълното разоръжаване и унищожаване на Хамас е възможно само чрез продължително присъствие на израелските военни по суша. В Израел обаче има малък апетит за мащабно, дългосрочно и кърваво нашествие в Ивицата Газа.

Майкъл Армстронг, доцент по оперативни изследвания в университета Брок в Канада, който изследва експлоатационните характеристики на оръжията, построени от Хамас (с технологично ноу-хау от Иран), коментира, че ако Израел не окупира Газа, е невъзможно да се разоръжи групата. „Ако са вътре в Газа, те могат да унищожат производствените съоръжения, където са построени ракети с голям и среден обсег, и да се опитат да намерят скритите им запаси“, посочва той.

„Хамас показа, че може да възстанови унищожения си капацитет, така че освен ако израелците не искат да останат в Газа и да я окупират, не виждам как биха обезоръжили групата", допълва той.

Съществува план за наземна офанзива, който предполага завземане на един квартал наведнъж. Сухопътните войски, подкрепяни от военновъздушните сили, ще търсят и убиват бойци на Хамас и ще унищожават ракети, разпръснати из Газа (включително тези, погребани под места като училища и джамии), докато звено, посветено на информирането на цивилните за въздушните удари, трябва да предупреждава хората да се евакуират. След като територията бъде превзета, ще се пристъпи към унищожаване на офисите на Хамас и фабриките за производство на оръжие и убийството на лидерите на групировката.

Според бивши израелски генерали, разузнавачи и експерти по отбраната израелската армия има три възможности на този етап от конфликта. Може да се извършат повече атаки извън Газа, като се унищожат други ценни обекти с висока стойност. Може да бъде наредена и ограничена инвазия като през 2009 и 2014 г., за да бъдат унищожени конкретни съоръжения на Хамас. Накрая – Ивицата Газа може да бъде завладяна, както по времето на Шестдневната война през 1967 г. Това обаче би довело до кървава баня, което ще е контрапродуктивно за Израел. Експертите казват, че за Израел е по-добре да ограничава, а не да унищожава Хамас.

Пенсионираният полковник Еран Лерман, бивш заместник-съветник на Израел за национална сигурност, коментира, че въпреки че израелските сили имат капацитета да завладеят Газа и че това е вариант, ако Хамас не спре да изстрелва ракети, това не е решение, което да служи на интересите на Израел. При една такава операция  ще загинат бойците на Хамас, но и цивилни, както и израелски войници.

В допълнение към жертвите има непосредствен страх и от смъртоносен бунт. В Газа хората подкрепят Хамас, дори когато знаят, че действията на групировката предизвикват гнева на Израел и това е постоянна заплаха за тяхната безопасност. Нещо повече, управлението на Газа и възстановяването ѝ след това би станало отговорност на Израел, докато местните жители и международната общност ще третират ситуацията като окупация.

Ще има и значителна икономическа тежест и допълнителна екстремистите могат да използват вакуума във властта.

Палестинската администрация, управлявана от Махмуд Абас, на Западния бряг не разполага нито с апарата за сигурност, необходим за справяне с проблемите в Газа, нито с легитимност сред жителите си. Тя ще загуби малкото доверие, което има, ако израелците предадат Ивицата Газа на Абас.

„Способностите на Хамас трябва да бъдат унищожени, но не напълно, това е нашата идея“, добавя Лерман. „Иран и Хизбула са по-голямата заплаха и ние трябва да останем съсредоточени върху тях“, казва още той.

Битува и мнението, че Хамас управлява обеднялото мюсюлманско население в Газа, което Израел може да окупира, но не може да включи като граждани заради страха от промяна в демографията в полза на палестинците. Израел излезе от Газа след почти четири десетилетия окупация през 2005 г. и изигра това като щедър жест, но всъщност го използва за отлагане на истинския мирен процес и разрешаване на конфликта.

Шмуел Бар, бивш служител на израелското разузнаване, казва, че онези, които призовават за инвазия за обезоръжаване на Хамас, може да променят вижданията си, ако им се обясни, че хиляди израелски войници също ще умрат.

„Никой всъщност не иска сухопътна офанзива, което би означавало да поеме и нуждите на хората и [да се справи] с ежедневните бунтове“, казва Бар.

„Единствените хора, призоваващи за сухопътна офанзива, са крайно религиозните десни, които не знаят какво означава това, защото никога не са били в армията“, допълва той. Бар е съгласен с Лерман, че най-доброто възпиращо средство срещу Хамас е групировката да бъде поддържана слаба и периодично да се унищожават нейните способности.

Израел предприе поредица от ограничени наземни инвазии от излизането си от Газа през 2005 г. В отговор на ракетния огън на Хамас през 2009 г. Тел Авив стартира наземна атака за спиране на контрабандата на оръжие в Газа. През 2014 г. Израел отново влезе в Газа, за да унищожи тунелите на Хамас в друга специална операция, продължила 50 дни и отнела над 2 хил. палестински и повече от 70 израелски живота.

Ако Израел се реши на краткосрочно нахлуване, пак ще се стигне до много жертви и мнозина питат дали това наистина е необходимо. Общото мнение сред израелците е, че Хамас вече е загубил, тъй като 1800 ракети, които е изстрелял, са убили общо шест души, докато около 200 палестинци са загинали от израелските атаки.

Джонатан Спайър, британски израелски анализатор, казва, че предпочитаният курс за Израел ще бъде да продължи да атакува Газа отвън и да изплете разказ за победата. Според него всички страни могат да покажат, че са постигнали нещо и да прекратят конфликта.

„Атаката срещу тунелите на Хамас вече се отчита като голямо постижение и мисля, че Израел би искал още една или две такива атаки и след това ще призове за прекратяване на огъня“, посочва Спайър.

Хамас също може да бъде спокоен, тъй като популярността на групировката нарасна след оскверняването на джамията Ал-Акса.

Засега обаче краят не се вижда. Повече от 197 палестинци, включително 58 деца, са загинали, докато израелските генерали използват непропорционална сила, за да дадат урок на Хамас, а лидерите на Хамас си стоят в уюта на Доха, Катар, и държат речи.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова