Миграцията към Европейския съюз (ЕС) ще се засили през следващите 10 години, особено от Африка и Близкия изток, показват резултатите от проучване на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw).

ЕС трябва да я управлява интелигентно, в тясно партньорство с Африка, посочва се още в проучването, цитирано от онлайн изданието Emerging Europe.

В базовия сценарий на изследването 3,4 млн. имигранти от съседни региони ще влязат в ЕС, както и в Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и Исландия, до края на десетилетието. Очаква се по-голямата част от тях да дойдат от Африка и Близкия изток.

„Основните причини са огромните различия в доходите със страните на произход, крехките държавни институции, държавният колапс, изменението на климата, природните бедствия и въоръжените конфликти“, посочва професор Майкъл Ландсман, съавтор на изследването и икономист в wiiw.

Застаряващото население на Европа ще продължи да създава търсене на работна ръка и по този начин да привлича млади хора, казва Ландсман.

Виенският институт изследва миграционните потоци към Европа между 1995 и 2020 г. по отношение на причините и моделите. Въз основа на резултатите са изчислени различни сценарии до 2030 г. Изводът: дори в случай на положителен сценарий за икономическо развитие в Африка и Близкия изток, около 2,9 милиона души от тези региони ще пристигнат в Европа през следващите десет години.

Ако имиграционните политики бъдат облекчени, броят на мигрантите може да нарасне до 4,7 млн. души.

„Заключението е, че да продължим да градим „крепостта Европа“ би било грешка“, казва Ландсман, като се позовава на проучването. Дори с по-строги имиграционни разпоредби 2,5 млн. души все още е вероятно да пътуват към Европа. Освен това проблемът с нелегалната миграция може да се влоши.

„В случай на повишена политическа нестабилност и засилено изменение на климата в страните на произход ние очакваме почти 4 милиона мигранти - независимо колко ограничаваме имиграцията в ЕС“, коментира и икономистът от wiiw Исилда Мара, съавтор на проучването.

Намаляване на населението

През последните десетилетия части от Централна и Източна част вече преживяха рядък спад на населението в трудоспособна възраст – по-силен от спадовете, регистрирани по-рано в спокойни времена.

От десетте държави в световен мащаб, които според Организацията на обединените нации ще регистрират най-голям спад в населението си през следващото десетилетие, пет са държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа: България, Хърватия, Латвия, Литва и Румъния.

Мащабът на този спад на населението в много части на ЕС е широко признат и играе важна роля в обществения дебат.

Хърватският премиер Андрей Пленкович например определи обезлюдяването в ЕС и Централна и Източна Европа като „екзистенциален проблем“. Въпреки че това прераства в искания за по-голяма имиграция от страна най-вече на бизнеса, дори в страни, които са особено против имиграцията, в ЕС не реагират на намаляването на населението по този начин.

Например Иван Кръстев, политолог и председател на Центъра за либерални стратегии в София, България, твърди, че намаляването на населението всъщност засилва антиимигрантските настроения в някои части на ЕС, като създава страх, че етнокултурните мнозинства ще бъдат загубени.

Една приглушена алтернатива за справяне с недостига на работна ръка чрез по-голяма имиграция е т.нар. „японски“ сценарий, при който имиграцията се поддържа на много ниски нива и търсенето на работна ръка се задоволява с по-високи нива на участие и автоматизация. Проучването на wiiw посочва, че това може да е възможно отчасти, но идеята, че недостигът на работна ръка може да бъде решен без имиграция, е „доста измислена“.Много от работните места, които вероятно ще бъдат най-търсени в бъдеще, например в грижите за възрастни хора, ще бъдат трудни за автоматизиране.

Управление на имиграцията заедно с Африка

ЕС трябва да отговори на това предизвикателство с цялостна стратегия, която разчита по-специално на тясно партньорство с Африка за управление на миграцията, препоръчва проучването. По този начин икономиките на ЕС биха получили необходимата работна сила, докато контролираният приток не би претоварил населението.

На хората от Африка и Близкия изток също трябва да се даде възможност да се обучават в Европа и след определен период от време да се върнат у дома, за да стимулират местната икономика. Паричните преводи също трябва да бъдат улеснени.

Авторите на изследването се застъпват за по-добра подготовка за бъдещи конфликти и екологични бедствия в региони, съседни на ЕС.

„ЕС трябва да осигури повече пари за достойни условия на живот на бежанците в близост до зони на конфликт и най-вече да задели ресурси, които могат да бъдат използвани бързо за подпомагане на по-бедните страни, които изпитват бързо нарастване на пристигащите бежанци поради непредвидени събития“, казва заместник-директорът на wiiw Ричард Грийвсън.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова