Доскоро Китай беше родината на повече от половината от световните миньори на биткойни, но сега Пекин иска да ги прогони възможно най-скоро. През май правителството призова за репресии върху копаенето и търговията с биткойни, предизвиквайки онова, което в криптокръговете наричат „голямата миньорска миграция“.

Според разследване на американската финансова медия CNBC новата дестинация на тези миньори изглежда е Тексас. Енергията там е относително евтина - важен фактор, тъй като процесът на добив, при който се създават нови монети и се регистрират всички трансакции на съществуващи цифрови токени, е енергоемък.

Делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на Тексас нараства с течение на времето, като 20% от произведената електроенергия към края на 2019 г. е от вятъра. Властите в щата дерегулираха електрическа мрежа, което позволява на клиентите да избират между доставчици на енергия. Но може би най-важният аспект е, че политическите лидери на Тексас са много прокрипто настроени – мечтаните  условия за всеки миньор, който търси любезен прием и евтини енергийни източници.

„Ще видите драматична промяна през следващите няколко месеца“, казва Брандън Арванаги, бивш инженер по сигурността в криптоборсата Gemini. „Имаме губернатори като Грег Абът в Тексас, които насърчават добива. Ще се превърне в истинска индустрия в Съединените щати, което ще бъде невероятно“.

Данните за глобалното разпределение на добивната мощност за 2021 г. все още не са налични, но предишни оценки показват, че 65% до 75% от добива на биткойни в света се е случил в Китай - най-вече в четири китайски провинции: Синцзян, Вътрешна Монголия, Съчуан и Юнан. Хидроенергията на Съчуан и Юнан ги прави Мека на възобновяемие енергийни източници, докато Синцзян и Вътрешна Монголия са родина на много от китайските въглищни централи.

Свиването на броя на миньорите вече започна във Вътрешна Монголия. След като не успяха да постигнат климатичните цели на Пекин, лидерите на провинцията решиха да дадат на миньорите на биткойн двумесечен срок, за да напуснат, изрично обвинявайки криптомините за неуспеха си в постигането на правителствените цели.

Съоснователят на Castle Island Ventures Ник Картър казва, че макар да не е напълно ясно как Китай ще се справи със следващите стъпки, вероятно е поетапно провеждане на конкретни мерки. „Изглежда, че преминаваме от декларация към реално изпълнение в относително кратък период“, казва той.

Начинът, по който се измерва това изселване, е чрез разглеждане на hashrate, индустриален термин, използван за описване на изчислителната мощ на всички миньори в биткойн мрежата.

„Като се има предвид спадът в hashrate, изглежда вероятно инсталациите да бъдат изключени в цялата страна“, продължава Картър, който също смята, че вероятно 50% до 60% от целия hashrate на биткойните в крайна сметка ще напусне Китай.

Въпреки че намерението на Китай не е включено изрично в закон, това не пречи на миньори като Алехандро Де Ла Торе да намалят загубите си и да излязат от страната.

„Не искаме да се сблъскваме всяка година с някаква нова забрана, идваща от Китай“, заяви Де Ла Торе, вицепрезидент на базирания в Хонконг минен басейн Poolin. „Така че ние се опитваме да диверсифицираме нашия глобален хешрейт за добив и затова се преместваме в Съединените щати и Канада“.

Една от най-големите характеристики на биткойна е, че той е напълно агностичен за местоположението на добива. Миньорите се нуждаят само от интернет връзка, за разлика от други индустрии, които трябва да са относително близо до крайните си потребители.

„Готиното за биткойните, което е недооценено от мнозина, е, че това е преносим пазар; можете да го насочите към източника на енергия“, казва Стив Барбър, основател на Upstream Data, компания, която произвежда и доставя преносими моньорски решения за петролни и газови съоръжения.

Въпреки това миграцията няма да бъде моменталн, отчасти, защото на миньорите ще отнеме известно време или да преместят машините си извън Китай, или да ликвидират активите си и да създадат бизнес на друго място.

Тъй като големите биткойн миньори се конкурират в индустрия с нисък марж, където единствената им променлива цена обикновено е тази на електроенергията, те са стимулирани да мигрират към най-евтините източници на енергия в света.

„На всеки западен миньор, когото познавам, телефоните му прегряха“, каза Картър. „Китайските миньори или миньори, които са имали местожителство в Китай, се насочват към Централна Азия, Източна Европа, САЩ и Северна Европа“.

Една от възможните дестинации е съседът на Китай, Казахстан. Въглищните мини в страната осигуряват евтино и изобилно енергийно снабдяване. Помага също така, че Казахстан има по-разхлабено законодателство за строителството, което е добро за миньорите, които трябва да построят физически инсталации за кратък период от време.

Дидар Бекбауов управлява Xive, компания, която предоставя хостинг услуги на международни миньори. Xive продава и специализираното оборудване, необходимо за добив.

Бекбауов казва, че е спрял да брои китайските миньори, които са му се обадили, за да попитат за възможностите за преместване, вариращи от операции с 15 платформи до хиляди.

„Един миньор ни каза, че само правителствени електроцентрали са ограничили добива, а частните ще продължат да обслужват миньорите“, казва Бекбауов пред CNBC.

„Но по-голямата част от електричеството се генерира от правителствени електроцентрали, така че миньорите ще трябва да се задвижат. Това ги прави несигурни и отчаяни да намерят други места“, казва той.

Дали Казахстан е дестинация или просто междинна спирка при по-дълга миграция на запад, предстои да разберем.

Арванаги е бичи настроен За Северна Америка и смята, че хешрейтът там ще нарасне през следващите няколко месеца.

„Тексас има не само най-евтината електроенергия в САЩ, но и една от най-ниските цени в света“, казва той. „Също така е много лесно да се стартира компания за добив ... ако имате 30 милиона долара, 40 милиона долара, можете да станете първокласен миньор в Съединените щати“.

Уайоминг също се стреми да бъде пробиткойн настроен и може да бъде друга дестинация за добив, смята Арванаги.

Има обаче няколко основни ограничения САЩ да се превърне в глобална дестинация за добив.

Първо, времето за изграждане на реалната физическа инфраструктура, необходима за приемане на миньори, вероятно е от шест до девет месеца, казва Картър пред CNBC. „САЩ вероятно не могат да бъдат толкова пъргави, колкото другите страни, що се отнася до привличането на тези бездомни миньори“, казва той.

Логистиката за преместване също може да се окаже затруднение. Има недостиг на транспортни контейнери заради предизвиканото от наваксването силно търсене след пандемията на Covid -19.

Но може би най-големият въпрос е надеждността на електрическата мрежа в Тексас. Буря, която опустоши големи части от щата през 2021 г., отново породи дебата за това дали Тексас трябва да заздрави своите системи, потенциално скъп проект, който може да повлияе върху данъците или други такси за тези, които искат да се включат в електрическата мрежа на щата. Съвсем наскоро ERCOT, организацията, която експлоатира мрежата на Тексас, помоли потребителите да пестят енергия на фона на „необичаен брой принудителни прекъсвания на производството“ и предстояща топлинна вълна.

Понастоящем няма толкова голям свободен капацитет за добив в световен мащаб, който да е готов да поеме китайската миньорска диаспора. Докато китайците се затрудняват да намерят своя нов дом, можем да видим как хешрейтът излиза офлайн - и остава офлайн.

На практика това би означавало, че всички останали миньори ще са по-печеливши за определен период от време. 

Наличието на повече географска дисперсия би изравнило глобалния баланс на силите и би намалило способността на която и да е суверенна нация да кооптира или контролира мрежата. Може да станем свидетели и на появата на специални криптоикономически зони през следващите няколко месеца.

„Ще възникнат юрисдикции, които ще заемат много благоприятна позиция и ще създават еквивалента на специални зони, за да насърчат миньорите да се преместят при тях“, казва Картър. „Тук го виждаме на щатско ниво. Ще го видим и на ниво държава, може дори да видим субсидирана електроенергия специално за добив“, убеден е той.

Бойчо Попов, редактор Божидарка Чобалигова