Според Ленин истинската демокрация «никога не ще търпи да се противопоставя просто славянинът на турчина, защото славянският и турският селяни трябва да се противопоставят заедно на славянските и турските помешчици и башибозуци».

Според него по-важно е с Балканската война да се постигне икономическото освобождаване на Македония.

Затова той подлага на остра критика буржоазните руски вестници от рода на «Новое время» и «Речь», които разсъждават върху «националното освобождение на Балканите, а оставят в сянка «икономическото освобождаване».

«При пълното освобождение от помешчиците и от абсолютизма — пише по горния повод В. И. Ленин — националното освобождение и пълната свобода на самоопределение на народите биха били неизбежен резултат.

И обратно, ако остане гнетът на помешчиците и балканските монархии над народите, ще остане непременно в една или друга степен и националното потисничество».

Но това, на което обръща внимание Ленин, не се реализира във Вардаска Македония с Балканската и Междусъюзническата война.

Наред с капиталистическата експлоатация по онова време на територията на днешна С. Македония остава да съществува и феодалната. През 1918 г. във Вардарска Македония остават непокътнати около 501 чифлика.

Сръбската буржоазия, която през 1913 г. завладява Вардарска Македония, вместо да съдейства за разрешаването на аграрния въпрос, се превръща в негова спирачка.

Така тя застава открито на реакционни позиции, които са в пълно противоречие с обективно-прогресивния характер на Балканската война.

Петя Паликрушева