Авторът, който от много години отразява проблемите на отношенията между Русия и Запада и който живее в ислямски страни, призовава Москва и Вашингтон да бъдат реалисти. И двете страни трябва да разпознават взаимно «червенитете си линии». За Москва тази линия е членството на Украйна в НАТО. Но засега САЩ и Русия не се чуват.

Враждебността на САЩ вероятно има дълбоки корени. Но малко смирение от страна на Америка може да има благоприятен ефект.

Ако разгледаме руско-американските отношения от реалистична гледна точка, тоест като съперничество между националните интереси на САЩ и Русия (така са ги разглеждали всички представители на руския истаблишмънт и по-голямата част от американския елит последните 15 години), тогава Путин е наистина достоен съперник: безмилостен и умел защитник на националните интереси на Русия, който с голямо умение успя да изиграе цяла серия от победи с не твърде силен набор от карти.

Руският външнополитически истаблишмънт е решен да запази статута на Русия като основна сила на международната сцена (дори ако това може да доведе до още по-опасна зависимост на Русия от Китай). Той не иска да позволи на Украйна, Беларус и Грузия да се присъединят към потенциално враждебните чужди алианси.

По този начин нямаше нищо непредсказуемо в основните черти на руската политика спрямо Украйна. От гледна точка на Москва Украйна е един от основните национални интереси на Русия и Русия е готова да се бори за нея, ако е необходимо — точно както САЩ ще направят всичко възможно, за да не допуснат враждебни големи сили до основните страни в Централна Америка.

Доколкото Западът си постави за цел да разшири границите на НАТО и Европейския съюз, като включи гореспоменатите страни в тези блокове, сблъсъкът с Русия се оказа неизбежен и това не се отнася само за Владимир Путин. Същото може да се каже и за стремежите на американския истаблишмънт — изразени чрез финансирани от държавата институции като Радио Свобода, Националния фонд за демокрация (организации, нежелани в Русия, посочени като чуждестранни агенти на Министерството на правосъдието, бел.ред.) и т.н., за да се стигне до свалянето на режима на Путин.

Що се отнася до тези въпроси, всичко, което може да се направи сега (както в периода на Студената война), е ясно да се очертаят червените линии, на пресечната точка на които те ще реагират по най-строгия начин: САЩ — чрез затягане на санкциите, Русия — чрез увеличаване на военния натиск върху съседите си. Обозначаването на тези взаимни червени линии е най-важната задача на срещата на върха Байдън-Путин.

В други области трябва да има място за сътрудничество. Що се отнася до мюсюлманския свят, тук е необходимо да очертаем няколко важни момента, ако искаме да поставим руско-американските отношения в правилния контекст.

Първо, в ислямските региони — какъвто и да е случаят и в други региони — претенциите на Съединените щати да представляват основаната на американските норми демокрация е празен мит, предвид историческите данни. Много от моите арабски студенти искат съюз със Съединените щати за своите страни, тъй като това ще допринесе за националните им интереси. Но нито един от тях — през всичките седем години — никога не е казвал, че вярва в желанието на Съединените щати да разпространяват принципите на демокрацията в своите страни. И защо да вярват?

И накрая, трябва да се отбележи, че през последните 20 години по най-важните въпроси в този регион позициите на САЩ се оказаха погрешни и Русия се оказа права (понякога заедно с Германия и Франция) .

Нахлуването на САЩ в Ирак и свалянето на либийския режим се превърнаха в катастрофа. Ако администрацията на Буш се беше опитала да сключи ядрена сделка с Иран през 2002 г., както настояваше Русия, тя щеше да постигне много по-добра сделка, отколкото всичко друго, което е възможно днес.

Ако Съединените щати бяха унищожили баасисткия режим в Сирия, това щеше да се превърне в триумф за ислямистите от ИДИЛ (терористична организация, забранена в Руската федерация и редица други държави, бел. ред.). По този начин, докато в някои области враждебността на Съединените щати към Русия вече е дълбоко вкоренена и може би оправдана, в други области Съединените щати трябва да проявят малко смирение — и това би могло да послужи като по-полезна основа за преговори между Джо Байдън и Путин в бъдеще.

Автор: Анатол Ливен — професор в университета Джорджтаун в Катар и старши научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление Куинси във Вашингтон. В миналото е британски журналист, работещ в Южна Азия и СССР.

Петя Паликрушева, превод и редакция