Когато през 2003 г. на пазара се появява "Шифърът на Леонардо", на всички е ясно, че книгата не е просто роман, а истинско литературно събитие.

В нея Дан Браун вплита измислен, но напрегнат приключенски сюжет със скандални хипотези като тази, че Иисус Христос е бил женен за Мария Магдалена и двойката даже е имала деца, чиито потомци населяват Европа и до ден-днешен.

Заедно с това идват и конспирациите за тайни общества, машинации в сърцето на Ватикана и противоборство между различните фракции дали "истината за Христос" да излезе наяве, или да бъде погребана завинаги.

Романът обаче предизвиква не само читателския интерес, но и куп скандали, анатема от Църквата и дори съдебни дела. Както и въпроса откъде въобще му е хрумнало на Браун, че Христос е бил женен и е имал деца.

Всъщност всичко започва с главния герой Робърт Лангдън, който до голяма степен е алтер его на писателя и е основно действащо лице още в романа "Шестото клеймо" от 2000 г.

Дан Браун е син на професор по математика, женен за музикантка в религиозен хор, и така отраства със смесен интерес към наука и към религия. Добър е по математика, но особено много се увлича от разгадаване на кодове и гатанки, древни символи и загадки. "Израснах с кодове и шифри", обяснява той пред BookPage.

Затова никак не е чудно, че професор Лангдън в книгите споделя абсолютно същите интереси и дори ги препредава на своите студенти и си намира перфектния съюзник в лицето на французойка на име Софи Нево.

A и още от "Шестото клеймо" (Angels and Demons) се намеква, че Лангдън е в хладни отношения с Ватикана и с противоречиво мнение за модерната християнска религия, така че явно е готов да изобличава мръсните ѝ тайни.

Знания за тайните общества като Опус Деи и Ордена на Сион пък писателят черпи от преподавателите си в Университета в Севиля.

Тогава един от професорите показва на Браун и останалите студенти "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи и започва да изброява всички странни и необясними детайли из картината, начело с необяснимо женствената фигура на Свети Йоан.

Заедно с лекцията идват и първите данни за секретните религиозно-културни организации и техните разнообразни цели. Острите реакции на Ватикана към "Шестото клеймо" само засилват интересите на писателя и пъзелът, наречен "Шифърът на Леонардо", който по-късно е направо анатемосан, започва да се подрежда.

На автора му отнема три години да сглоби цялата книга и тя да е напълно изпипана, тъй като в нея всяко място, туристическа забележителност или историческа личност са реални и описани до последния детайл. Толкова му отнема и да събере повече данни за Опус Деи и Ордена на Сион, за да представи тези общества колкото се може по-акуратно.

Че Леонардо да Винчи, Исак Нютон и Виктор Юго са били членове на Ордена на Сион също е исторически доказан факт, а не дръзка измислица. "Интересни са ми именно тези сиви петна в историята", обяснява интересите си Браун в разговора си с BookPage.

Най-смелата хипотеза от романа му обаче никак не е нова и има сериозни подозрения, че именно тя е изплагиатствана.

Теорията, че Христос е имал съпруга в лицето на Мария Магдалена и деца от нея, нашумява в началото на 80-те с книга, наречена "Светата кръв и свещеният граал".

Произведението на Хенри Линкълн, Ричард Лий и Майкъл Бейджът няма сюжет - то представлява мащабен научен труд, който внимателно изследва предполагаемите доказателства за брака на Христос и доколко може да се разчита на тях.

За разлика от "Шифърът на Леонардо", тази книга отпреди 40 години е далеч по-предпазлива и авторите ѝ избягват да дават категорични заключения. Намеква се, че е възможно след Първия Константинополски събор да е взето решението човешката същност на Спасителя в лицето на семейство и деца да бъде напълно заличена и да се набляга само на божествения му произход.

Така се налага да бъдат заличени доказателства за човешкия облик на Иисус, включително Евангелието на Мария Магдалена и артефактите, които сочат, че двойката е имала наследници. В тази насока идва и твърдението, че Светият граал не е чаша, събрала кръвта на Христос, а самата Мария Магдалена, продължила неговия род.

Браун признава, че първоначално е крайно скептичен към подобна теория.

Колкото повече обаче чете и се подготвя за романа си, толкова повече решава, че в хипотезата има огромна доза истина.

Накрая писателят насочва цялата си книга към убедителното заключение, че Христос е имал съпруга и деца, Църквата е прикрила този факт, а наследниците на Спасителя и досега са сред нас (макар и да не могат да ходят по вода).

"Светата кръв и свещеният граал" се споменава на няколко пъти в "Шифърът на Леонардо", макар че не е сочена за исторически извор. В специалното интервю към DVD-то на екранизацията на книгата Браун подчертава, че е използвал научния труд само за вдъхновение и отправна точка и в никакъв случай не е копирал наготово.

Освен това авторът набляга най-вече на "скритите послания" в картините на Леонардо да Винчи, които да послужат за доказателства, че Христос е бил семеен. Като аргументи са представени не само вече споменатата "Тайната вечеря", но и легендарната "Мона Лиза", както и "Мадоната на скалите".

Тук Браун действително надгражда, но това не го спасява от съдебни дела с авторите на "Светата кръв и свещеният граал".

През април 2006 г. двама от авторите - Ричард Лий и Майкъл Бейджът - завеждат дело за плагиатство и нарушаване на авторски права на стойност 3 млн. британски паунда. По онова време манията по "Шифърът на Леонардо" все още е в своя апогей, което е и причина за космическата сума, посочена в съдебния иск.

През 2007 г. съдът излиза с окончателно заключение, че двете творби почиват на много сходни идеи, но не може и да става въпрос за нарушаване на авторските права и интелектуалната собственост.

Междувременно истерията около романа на Дан Браун ражда куп книги и документални филми, които го разнищват до най-малката подробност. За "Шифърът на Леонардо" има най-малко три други книги, които опровергават или допълват посланията му, както и две документални продукции, в момента налични в Amazon Prime.

А пред немското издание ButchReport Браун заявява, че вече е сключил договори и подготвя две нови книги, в които отново ще се подвизава професор Робърт Лангдън.