САЩ отдавна имат две данъчни системи: една за хората, които работят за прехраната си, и друга за богатите. Много от най-богатите милиардери в Америка фактически не са платили никакви данъци върху стотици милиарди долари добавено богатство през последното десетилетие, разкрива изумителният нов доклад на ProPublica, пише за Financial Times Морис Пърл, бивш управляващ директор на BlackRock и съавтор на „Обложете богатите!”Подробностите на тази история, базирани на изтекли данни от данъчните, може да са шокиращи, но те са просто допълнително потвърждение на нещо, което знаем от дълго време. И не става дума за вратички, а за фундаментално различното отношение към заможните хора, което е вградено в основата на данъчния кодекс на САЩ.
Хората, които работят за препитание - по-голямата част от американците - плащат данъци при ставки, които варират от около 10% до около 40%. Всяка седмица се удържат пари от заплатите им, а веднъж годишно подават данъчна декларация, според която или трябва да доплатят на данъчните, или да им се възстанови част от предварително удържаното.
Богатите, от друга страна, не получават заплата, която да се облага. Те могат просто да използват финансови деривати или заеми, за да си набавят необходимите средства за издръжка, без да преминават през „облагаем доход“. Те могат да наемат счетоводители, които да организират техните финанси, за да решат сами дали и кога да плащат данъци.
Тъй като САЩ облагат капиталовата печалба само при продажбата на актив, заможните хора са в състояние да трупат огромно богатство напълно необлагаемо, докато не решат да го осребрят. (При наследяване пък базата за капиталовите печалби просто се актуализира – бел. прев.)
Ето как 25-те най-богати американци успяха да натрупат 401 млрд. долара от 2014 до 2018 г. и да платят само 3,4% от тази сума като данък. Всички те забогатяха неимоверно, но тъй като не продадоха притежаваните от тях активи, които поскъпнаха, те почти не дължаха данъци върху това увеличение на богатството.
Разграничението, което прави американският данъчен кодекс между получаването на пари от „увеличение на богатството“ и от „доходи“, създава огромно предимство за най-заможните.
Според кодекса начинът, по който богатите хора правят пари - чрез инвестиции, увеличаващи стойността си - не трябва да се облага с данъци, докато начинът, по който всички останали изкарват пари - чрез получаване на доходи - се облага. Това е напълно произволно разграничение.
Да, има разлика между актив, чиято стойност нараства, и реалния доход. Но за най-богатите американци това няма значение. Богатството си е богатство, независимо под каква форма се държи.
Няма нищо в икономиката, което да казва, че не можем да облагаме нереализираните капиталови печалби. Това не е неотменим икономически закон, това е умишлен избор, който, съдейки по взрива на неравенството в САЩ през последните десетилетия, изглежда доста лош. Богатите инвеститори като мен, бивш изпълнителен директор от Wall Street, просто не трябва да имат право да избират кога да плащат данъци върху инвестициите си.
Съществуват две решения. Първото е просто да се облагат нереализираните капиталови печалби всяка година. Сенаторът Рон Уайдън вече представи предложение, което той нарича "оценяване според пазара" - то би направило точно това и сега изглежда отново иска да го лансира след разкритията на ProPublica.
Второто е да се събира годишен данък богатство от свръхзаможните, както предложиха сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс.
Всеки подход имат своите достойнства и предизвикателства, но и двата биха били драматично подобрение спрямо сегашното статукво.
Въпреки че продължаващите преговори в Конгреса за увеличаване на данъците върху богатите в момента не изглежда да включват нито едно от предложенията, общественият натиск за агресивни действия по този въпрос само ще нараства, и с основателна причина. Не съществува защита за данъчен кодекс, който позволява на най-богатите хора в страната да не плащат почти никакъв данък.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
