В началото на президентската си кариера Владимир Путин многократно предприемаше стъпки за сближаване със западните страни, пише колумнистката на Der Spiegel Франциска Аугщайн. Въпреки всички сигнали, Студената война „в съзнанието“ на европейските и американските политици никога не е спирала, те винаги намираха причина за недоволство. Журналистката е убедена: да се твърди, че Русия в последно време се е приближавала до границите на НАТО, може да се прави само на шега.
Не само древногръцката философия, но и личностите на самите философи правят силно впечатление на потомците. Малко по-малко от 500 години преди началото на нашата ера, когато боговете са били все още живи, Анаксагор бил уведомен, че синът му е починал. Казват, че мъдрият Анаксагор отговорил лаконично: „Знаех, че съм родил смъртен“. Тази забавна история описва доста добре отношението на Запада към Владимир Путин, пише колумнистката на Der Spiegel Франциска Аугщайн.
Путин винаги е бил един и същ, винаги е бил себе си, той не се влияе от външни събития, подчертава журналистът. Западните политици и правителства, от друга страна, се възприемат като „добронамерени, мили, дипломатично гъвкави партньори“, които трябва само да реагират на новите агресивни действия на Русия, предимно анексирането на Крим през 2014 г., икономическите санкции и струпването на оръжия на границата с Русия.
Путин добре познава Запада. Говори немски. Да посочи Путин за свой наследник бе добра идея за «безполезния» президент Борис Елцин, твърди авторът. Тъй като Елцин изграждаше руската икономика на неолиберални принципи, Западът го смяташе за отличен партньор. Според журналиста си струва да се отбележи, че Путин не е завземал властта, той се наложи да възстанови разрушената държава, която Елцин остави след себе си.
Тя е убедена: при Елцин в Русия „всичко беше корумпирано през цялото време“.
Подобни обстоятелства са немислими в Германия. В огромна Русия, разбира се, успехът по този въпрос е „смело начинание“. Ето защо според нея Путин намира реална подкрепа на изборите не толкова сред образования елит, колкото, вероятно, сред хората на стотици километри от Москва.
Авторът на статията признава, че не е от онези, които се смятат за „приятели на Русия“, а само излага фактите. Експертът от Източна Европа Вилфрид Джилге наскоро писа, че Русия със своите въоръжени сили и военни учения се приближава до границите на НАТО.
Да се твърди това, според журналиста, е възможно само на шега.
Напротив, с приемането на нови членове, НАТО премести границите си още повече към Русия. Путин няма да нахлуе в балтийските страни, Полша или Украйна, той говори за това. Но тъй като Западът го смята за „диктатор с имперски амбиции“, те не вярват на думите му.
Никой не знае какво планират Путин и неговите съветници, това е просто „гадаене на утайката от кафе“. Всъщност през последните няколко години Русия отново се опита да се сближи със Запада и се предложи като партньор. Поради липсата на реакция Путин се опита да установи контакти на друго място, например с Китай. Тъй като Китай се възприема на Запад като много по-голяма заплаха от Русия, това също се отразява негативно на репутацията на Путин, пише Аугщайн.
Реалността, описана в думите на Анаксагор, спомената в началото на статията, се отнася не толкова до Русия, колкото до позицията на Запада. Русия се разглежда като потенциален противник.
«Знаех, че съм родил смъртен.»
Западът също така отдавна знае, че Русия, както твърди авторът, „е слаба и не представлява опасност“ и въпреки това се внушава, че НАТО трябва да се въоръжи още повече. Лоша комбинация: От една страна, бившият президент на САЩ Барак Обама нарича Русия просто „регионална сила“. В същото време обаче тя е заклеймена като „агресивна“. Трудно е да се разбере този абсурд, обобщава колумнистката на Der Spiegel Франциска Аугщайн.
Петя Паликрушева
