Времето и естеството на въздушните удари на САЩ срещу иракските милиции, действащи в Сирия и Ирак, повдига въпроса какво, ако изобщо нещо се надяват да постигнат САЩ.
Понякога човек трябва да се запита дали тези, които планират военни удари в Пентагона, имат някакво ситуационно съзнание относно геополитическите реалности в регионите, които атакуват, или действията им се ръководят от зле прикрито невежество, което ги предпазва от всякаква връзка с реалния свят.
Това разединяване с реалността излезе на показ на 27 юни 2021 г., когато американските военни самолети започнаха удари срещу три цели, свързани с Иракските народни мобилизационни сили (PMF), организация, сформирана предимно от подкрепяните от Иран милиции на шиитите през 2014 г. за борба с Ислямска държава (ИД).
Сред обектите, за които се твърди, че са били ударени, е съоръжение за съхранение на оръжия и друго, за което САЩ твърдят, че е използвано от PMF за изстрелване и възстановяване на безпилотни летателни апарати. Обектите, разположени в близост до сирийския град Абу Камал и иракския граничен град Ал-Каим, бяха заявени от САЩ, че са свързани с бригадите Kata'ib Hezbollah и Kata'ib Sayyid al-Shuhada на PMF.
САЩ оправдаха действията си като законна самозащита срещу множеството безпилотни атаки срещу своите сили и съоръжения в Ирак, уж от ръцете на въпросните милиции. Профилът на атаката на дроновете е такъв, че те избягват откриването до момента на атаката, което означава, че САЩ не знаят с абсолютна сигурност откъде са дошли атаките. Освен това, тъй като въпросните безпилотни летателни апарати могат да бъдат изстрелвани от специално оборудвани превозни средства, идентифицирането на неподвижно място, достойно за военна атака, е невъзможно. Въпреки че никоя организация не пое отговорност за атаките, използваните безпилотни летателни апарати са от ирански произход. Тази принадлежност, в съчетание с факта, че PMF е наблюдавана от американски разузнавателни експлоатационни безпилотни летателни апарати от площадка близо до Абу Камал, изглежда дава основателна обосновка за атаките на 27 юни.
Не е ясно какво точно се надяват да постигнат САЩ чрез тези атаки. От чисто военна гледна точка въпросните удари не са довели до нищо, за да се предотврати продължаването на безпилотни атаки срещу американските сили в Ирак. Въпросните безпилотни летателни апарати са евтини, мобилни и по своята същност трудно откривани. Докато някои може да са били унищожени при нападението на 27 юни, няма съмнение, че Иран е готов и може да замени всички унищожени дронове с нови.
По същия начин нападението беше почти безполезно, ако оправданието му беше възпиране чрез наказание. Времето на нападението - 01:00 местно време - изглежда беше избрано, за да се намали потенциалът за жертви, въпреки че изглежда, че няколко души от PMF и вероятно някои цивилни са били убити. По същия начин унищожената инфраструктура може лесно да бъде възстановена. Ако целта беше да се сплаши PMF, мисията се провали. PMF обеща да отмъсти за онези, които са загинали при въздушните удари, и заяви, че атаките му срещу американските сили в Ирак ще продължат без забавяне.
Най-озадачаващият аспект на този въздушен удар обаче е неговият график, който идва само един ден след като иракският премиер Мустафа ал Кадхими присъства на честването на седмата годишнина от създаването на PMF. Ще повторим, един ден след като премиерът на Ирак, в компанията на своя екип по военна и национална сигурност, обяви, че PMF е съществена част от държавната сигурност на нацията, САЩ се ангажираха да бомбардират същите тези сили на места в Сирия и Ирак, откъдето PMF извършва много анти-ИД операции, високо оценени от иракския премиер - и то без да са информирали предварително иракското правителство, или да са поискали разрешението му.
В отговор Кадхими свика спешно заседание на своя персонал по националната сигурност и издаде остро осъждане на американските удари като явно нарушение на суверенитета на Ирак, което ще накара правителството му да проучи всички правни възможности за отговор.
Това ни връща към първоначалния въпрос: какво, ако изобщо нещо е мислил Пентагонът при планирането на тези удари? От военна гледна точка те постигнаха по-малко от нищо. Чрез атака на ресурси, които могат лесно да бъдат заменени, всичко, което САЩ направиха, беше да предоставят допълнителен мотив и оправдание за ответни удари срещу американски цели в Ирак, продължавайки цикъла на насилие, който уж трябваше да спре. Това изглежда е така и днес, след като подкрепяните от Иран шиитски милиции предприемат атака срещу нефтеното поле Ал-Омар, което САЩ използват като база. От политическа гледна точка те отчуждиха самите иракски държавни служители, чиято продължителна подкрепа им беше необходима, за да оправдаят присъствието си в Ирак - и, разбира се, в Сирия.
Но това е абсолютната липса на геополитическо съзнание, което прави действията на САЩ толкова объркващи. Изглежда, че САЩ бомбардират просто защото могат – на кой му пука за последствията. Ние действаме като група тийнейджъри, които, след като са завлекли гнездото на стършели в затворена стая, плачат, когато след като го ритнат, а стършелите започват да жилят.
Скот Ритер
