Джон Хъмфри Нойс е толкова убеден, че хората трябва да спят безразборно едни с други, че успява да убеди 300 души да се присъединят към него в секс колония.

Той е категоричен, че интензивният секс с когото ти падне е пътят към неизчерпаемата енергия и дори към безсмъртието, затова изгражда една донякъде социалистическа утопия близо до Ню Йорк.

Нойс нарича наличието на множество партньори "сложен брак" и го възхвалява.

Според него честите интимни контакти между мъжете и жените генерират достатъчно духовна енергия, че да достави на човешката раса вечен живот и така основава общността Онейда, при това още през XIX век.

За колонията разказва и една от пра-правнучките на Нойс, която дори има собствена книга, основана на свидетелствата на нейните роднини.

Елън Смит с мъка си припомня как родителите ѝ са я извикали един ден, за да ѝ обяснят, че родителите и прародителите ѝ са били до голяма степен перверзници. И то в общество, което е основано през 1848 г. и успява да просъществува цели три десетилетия, въпреки необичайните си привички.

На една не много ранна възраст Елън успява да разбере кои са хората по портретите в семейното имение Онейда и как са съчетавали в себе си изкривени разбирания за любовта към Бог, любовта между хората и интимните им взаимоотношения. "Тези хора са били напълно луди", категорична е Смит.

Нейните прародители вярвали, че сексът е буквално наелектризиращ и зарежда "божествените ни батерии" до краен предел.

Години преди Онейда обаче Джон Хъмфри Нойс си има лични причини да проповядва, че безразборният секс е пътят към просветлението и безсмъртието. Той най-вероятно е бил фрустриран от липсата на достатъчно секс и започва да измисля теории за интимни ласки между ангелите, които по този начин си подсигуряват вечността.

За свой късмет Нойс, който основава колонията когато е на 36 години, има неоспорим чар. В свои разговори с наследници на членове на това общество Елън Смит чува едно и също - че когато го слушат, хората са готови да направят всичко, което им казва, и че в негово присъствие са се усещали почти безпомощни.

Залезът на създаденото от него започва две десетилетия след основаването на колонията. Тогава се оказва, че колкото и безразборен секс да правят обитателите ѝ, те все пак се разболяват и са смъртни. Затова Нойс започва да измисля евгенична програма, която е дори по-откачена от идеите му за "божествена интимност" и безсмъртие.

Изведнъж лидерът на култа започва да решава кои двойки са най-заредени на енергично ниво и започва да позволява само на тях да са интимни.

На теория идеята е да се размножават само тези, които са най-склонни към вечен живот. На практика всичко е подчинено на скритите сексуални желания на Нойс. Така например той измисля "духовните съпруги" - жени, омъжени за някого друг, които обаче той убеждава, че ако правят секс и със съпруга си, и с него, ще придобият възможно най-много енергия.

Разбира се, Нойс никога не спира да проповядва магическите си възгледи и да стане циничен. Явно дотолкова е вярвал в идеите си, че след като напуска Онейда през 1879 г., планира да започне същото начинание, но в Канада и с благословията на английската кралица, която ще позволи да се създаде "рай на Земята".

Извън шантавите идеи за "божествена батерия", която се зарежда от много секс, обществото в Онейда живее социалистическата мечта. В имението цари безупречен ред, който дори и свидетелите на Смит потвърждават.

Всички живеят поравно, ядат една и съща храна, носят еднакви дрехи, на никого не му е позволено да има много лични вещи. Нойс вярва, че това е част от пътя към постигането на вечен живот и божествена същност и успява да наложи порядки, от които всички са доволни и които не могат да приложат даже и върли социалистически лидери.

Още по-учудващото е, че Онейда се превръща и във феминистки рай, поне по съвременните разбирания на активистите.

Работата е разпределена абсолютно поравно между половете и няма "женски" и "мъжки" задачи. Работните дни протичат сравнително леко като занятията варират от фермерска работа до писане, независимо кой какво образование има.

Децата се гледат от малка група преподаватели и бавачки, специално определени за целта.

През XIX век раждането у дома и домакинската работа са ад за жените, но в имението Онейда подобни дейности са далеч по-леки. В замяна жените са призовавани да правят безразборен секс, а на лидера никоя няма право да откаже интимности.

Нойс проповядва и метода за контрацепция, в който вярва, а именно прекъснатия полов акт. Това има практическа страна, защото все пак в същото време насърчава правенето на колкото се може повече секс, но за да накара последователите си да го послушат, той им внушава, че еякулацията изчерпва жизнената сила на мъжа.

А когато "сложният брак" е изоставен като идея, колонията се разпада и членовете ѝ са заклеймени като деградирали хора.

В крайна сметка навиците им са били крайно неприемливи за XIX век. Нойс често сам е решавал кой с кого ще спи, а половият живот за повечето е започвал още на възраст 12-14 години. Основателят сам е настоявал да "инициира" младите девици по пътя към сексуалната енергия и вечния живот.

Още по-страшното е, че Нойс не е заклеймявал връзки между роднини и в Онейда са се раждали и деца от подобни връзки, които са носели последиците до живот.

"Култ е дума, трудна за описване, защото има нюанси. Но Онейда със сигурност е била един много странен култ", пише в заключение Смит.