Датският вестник обобщава последния доклад на експертите на ООН по климата, за да предвиди какво можем да очакваме от природата през следващите години и десетилетия. Изводите са стресиращи: например е възможно Гълфстрийм, който затопля цяла Северна Европа, да изчезне. А природните катастрофи ще станат повече.

Какви прогнози за промяната на климата в десет ключови области направи Междуправителствената група на ООН по промяната на климата в новия си доклад?

1. Повече CO2 в атмосферата

Увеличаването на количеството парникови газове в атмосферата, регистрирано от 1750 г., е свързано с човешката дейност. От доклада, публикуван през 2014 г., следва, че концентрациите на CO2 са се повишили до средногодишните 410 ppm (части на милион). Не е имало такава концентрация поне 2 милиона години. А метанът и азотният оксид на парниковите газове са по-високи, отколкото за 800 000 години.

От 1750 г. концентрацията на CO2 се е увеличила с 47%, докато концентрацията на метан се е увеличила с 156%. Именно поради нарастването на тези показатели учените многократно посочват в докладите си, че климатичните промени са причинени от човешка дейност.

2. Става все по-топло

Средната глобална температура между 2011 и 2020 г. е с около 1,09 градуса по-висока в сравнение с периода от 1850 до 1900 г. — преди индустриалната епоха.

Температурата се е повишила особено силно в Арктика и този процес ще продължи. Хората са отговорни за 1,07 градуса затопляне. Това се дължи главно на емисиите на CO2.

За последен път температурата на Земята е била с повече от 2,5 градуса над нивото на прединдустриалната епоха преди повече от 3 милиона години.

3. Нивото на морето се повишава

Глобалното средно морско равнище се е повишило с 20 сантиметра от 1901 до 2018 г. Това е по-бързо от всякога през последните три хиляди години. Тенденцията се засилва.

Преди 125 000 години нивото на морето вероятно е било 5-10 метра по-високо от днешното, а преди 3 милиона години е било 5-25 метра по-високсо. В някои райони в близост до сушата с високи нива на заледяване — например около Гренландия — се очаква нивото на водата да спадне.

4. Морето ще се загрее

Температурите на морето на дълбочини до 700 метра се повишават от началото на 70-те години на миналия век — вероятно поради човешка дейност. До края на 21 век температурата ще се повиши в най-добрия случай два пъти, а в най-лошия — осем пъти по-бързо.

През изминалия век световните океани се затоплят по-бързо от всякога от последния ледников период преди 11 000 години.

5. Повече валежи на планетата

От 50-те години на миналия век средното количество валежи на планетата се е увеличило, а от 80-те години тази тенденция само се засилва. Този процес обаче варира значително в различните региони. Например, в бъдеще ще има по-малко валежи в средиземноморския регион, Западна Австралия и югозападна Южна Америка. Но в екватора в Тихия океан, в Североизточна Африка, включително Сахара, и в Арктика, валежите ще бъдат повече.

6. Морският лед ще изчезне на север

Въздействието на човека вероятно е основната причина за спада на морския лед в Арктика, ако сравним периода 1979-1988 г. с 2010-2019 г. морският лед е намалял с 40% при сравняване на тези два периода през септември (края на лятото) и с 10% при сравняването им през март (края на зимата).

Между 2011 и 2020 г. средногодишната площ на морския лед в Арктика се е съкратил до най-ниското си ниво от 1850 г. насам. Вероятно площта на леда е станала най-малката поне за последните хиляда години.

7. Ледниците отстъпват

Антропогенното въздействие се посочва и като основната причина, поради която площта на ледниците по света се съкращава от 50-те години на миналия век. В световен мащаб намаляването на ледниците понастоящем е най-забележимо от поне 2 хиляди години.

Топенето на ледниците се очаква да продължи и в бъдеще, дори ако глобалните температури се стабилизират. Ще пострадат например ледниците в Гренландия и Антарктида.

8. Гълфстрийм отслабва

Шансовете ледникът незабавно да изчезне и морските течения да се променят драстично са ниски. Но е много вероятно Гълфстрийм, който освен всичко друго осигурява по-топъл климат в Северна Европа, включително в Дания, да отслабне през 21 век, дори ако емисиите на парникови газове в атмосферата са минимални.

Така климатът в Северна Европа ще стане по-хладен, а поясът тропически дъждове ще се премести на юг. Азиатските и африкански мусонни дъждове ще отслабват, а в южното полушарие — ще се усилят.

9. Екстремалните метеорологични явления ще станат повече

Твърде вероятно е екстремалната жега да стане вече обичайно явление практически във всички региони на сушата в сравнение с 1950 г.

Но периодите на екстремален студ станаха по-малко, а температурите вече не падат толкова ниско.

Явно и двете са причинени от човешка дейност. Например в Тихия океан по-често започнаха да се появяват мощни циклони и урагани, които отиват по на север.

На всеки половин градус по-нататъшно глобално затопляне ще увеличават както екстремните температури, така и интензивността на необичайно мощни валежи. Засухите също ще се увеличат.

10. Големи последици от промяната на климата

С повишаване на температурата с 1,5 градуса екстремните валежи и наводнения ще се засилят и ще се появят по-често в повечето части на Африка, Азия, Северна Америка и Европа. Когато температурата се повиши с 2 градуса, тази тенденция ще стане още по-забележима и например сушите ще се появяват по-често в Африка, Южна Америка и Европа, което ще се отрази негативно върху селското стопанство.

Градското застрояване също допринася за увеличаване на валежите и наводненията.

Петя Паликрушева