Превърнал ли е западният елит правата на ЛГБТ в глобален кръстоносен поход? Защо западните университети се насочват към тоталитаризъм с нова „етика на пробуждане”? Американският консервативен колумнист счита, че жителите на западните страни са толкова уверени в правилността на своя мироглед, че отказват да мислят за евентуалната си грешка.

Този уикенд говорих с две жени от Уганда на едно и също събитие. След нашия разговор попитах дали мога да публикувам техните коментари в моя блог, без да споменавам имената им. Жените се съгласиха.

Те казаха, че западната ЛГБТ идеология е изключително обидна за африканците. Първата жена каза:

„Достигнахме до такава точка, в която ни се отказва помощ за развитие, вода, всякаква помощ от неправителствени организации, ако не подкрепяме ЛГБТ. Какъв сигнал мислите, че получаваме за ценностите, които Западът цени?»

Втората жена каза:

„Китай активно навлиза в Африка. Виждаме това през цялото време. Китайците идват и строят, предават ни нещо, но в същото време никога не казват, че трябва да се променим, приспособявайки се към тяхната идеология. А американците и европейците изискват това от нас. Китайците не ни притесняват.»

Попитах следното: Превърна ли западният елит правата на ЛГБТ в глобален кръстоносен поход?

Да, напълно вярно, отговори тя.

Един професор от Будапеща ми каза следното:

«Китайците се отнасят с уважение към унгарската култура. Те не ни принуждават към политическа или социална съзнателност».

По стечение на обстоятелствата вчера трябваше да пътувам от предградията до центъра на Рим, за да изнеса реч. Качих се при таксиметров шофьор — християнин, арабски имигрант от Сирия. Попитах как е стигнал до Европа. Мъжът започна да говори.

„Мислите ли, че християните обичат правителството на Асад?“ — попита той. — Не! Но ние подкрепяме Асад, защото той е единственият, който не позволява на мюсюлманите да се разправят с нас“.

Според този сириец той полудява от нежеланието на европейците да се вслушат в християнските малцинства, живеещи в мюсюлманските страни. Това е напълно в противоречие с прекрасния либерален мироглед на европейците, които си представят, че всички можем да живеем в мир и хармония. Шофьорът на такси каза, че често се озовава в компанията на араби, които не подозират, че е християнин. Тези хора гневно говорят за кафирите (неверниците, немюсюлмани) и си фантазират как един ден ще се разплатят с тях.

Ние на Запад сме толкова уверени в правилността на нашия светоглед, че просто отказваме да мислим за евентуалната ни грешка.

Мисля, че има ясна връзка между това и обърканото американско мислене на тема: как можем да наложим либерална демокрация в Близкия изток. Това произхожда от всеобщата самозаблуда. Сирийският таксиметров шофьор не ми говори дълго, но добре си спомням как многократно се възмущаваше от факта, че хората от Запада отказват да признаят значителните различия между религиите (в случая между исляма и християнството). Мисля, че той искаше да каже как хората от Запада наивно считат, че всички вярващи, независимо от конфесията, искат едно и също.

Той заяви, че образът на човека в Библията е несъвместим с образа на човека в Корана.

Петя Паликрушева