Англосаксонският свят самодоволно отхвърля гнева на Франция заради отменения договор за подводници на стойност 66 млрд. долара от Австралия като микс от ревност и предизборен театър. Париж повика посланиците си в САЩ и Канбера, отмени събития и призова европейските си партньори да инвестират в отбрана.
В отговор американският президент Джо Байдън предложи телефонен разговор, британският премиер Борис Джонсън изрази „неизкоренима“ любов към Франция, а австралийският вицепремиер изтъкна жертвите на страната си в двете световни войни, пише Bloomberg.
Няма съмнение, че оглушителното мълчание от другите европейски страни по въпроса този уикенд може да успокои триото AUKUS, че гневът на Франция ще е краткотраен и символичен. В Германия предизборният дебат на лидерите не предложи нищо в областта на подводниците и европейската геополитика. В същото време нидерландският премиер Марк Рюте определи неотдавнашната си среща с Джонсън в Лондон като доказателство за „засилващите се“ връзки със страната, която французите смятат за третото колело в отбранителния пакт AUKUS.
Може да се окаже, че това съвсем не е така. Подобна позиция игнорира дългосрочната стратегическа стойност, която Париж виждаше в „договора на века“, установяващ Австралия наред с Индия като топ партньори в собствените планове на Франция да бъде стабилизираща сила в Индийско-Тихоокеанския регион, където тя има около 7 хил. военни и над 1,5 млн. граждани. Това не беше просто реторика. По-рано тази година Франция изпрати ядрена подводница в Южнокитайско море, определяйки хода като израз на сила в сътрудничеството с партньорите, включително Австралия.
Тази позиция също така не взема предвид вредното двойно унижение, нанесено от администрацията на Байдън, която самодоволно провали този договор. Обещанието за връщане към постигането на консенсус и мултилатерализъм в трансатлантическите отношения след президентския мандат на Тръмп увяхва в зародиш и хаотичното изтегляне на Америка от Афганистан само преди няколко седмици е пример за това. Спомените за Тръмп не са само френски, а и европейски.
Следващата фаза в този конфликт ще стане по-грозна. Франция отново играе ролята на геополитически будилник на Европейския съюз, като предупреждава блока за рисковете да съществува в едно по-опасно столетие без никакви реални средства за защита на интересите си извън търговията. Подобна реторика обикновено остава нечута, а балтийските страни са особено подозрителни към намеренията на Франция в тази област. Но обвързването на подводниците със сигурността на ЕС и трансатлантическите отношения е улеснено от действия на администрацията на Байдън. Въпреки че САЩ подадоха известна маслинова клонка с отмяната на дългата забрана за влизате в страната от пътуващи от Европа заради COVID-19 в понеделник, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред CNN, че отношението към Франция е „неприемливо“.
Париж ще продължи да „европеизира“ този конфликт с поемането на ротационното председателство на ЕС с вариращи степени на успех. Преговорите в областта на търговията с Австралия вероятно ще се сблъскат със стена, ново партньорство между САЩ и ЕС в търговията и технологиите вероятно ще пострада, а кипящото напрежение заради Brexit с Великобритания вероятно ще продължи да нараства. Нищо от това не е в състояние да накара Белия дом да изгуби съня си предвид вниманието му към външна политика, която да се хареса на американската средна класа. Но то едва ли е предпоставка за напредък по глобални проблеми като климатичните промени, разпространението на ядрените оръжия и възхода на Китай, не на последно място и защото сега Австралия ще трябва да почака още по-дълго, за да обнови флотилията си от подводници. Сега има „голямо разцепление“ в сърцето на НАТО, посочва бившият британски посланик във Франция Питър Рикетс.
Факторът Китай ще бъде ключов тест дали Франция наистина има волята и възможността да набере критична маса от партньори. ЕС е по-двойствен от САЩ по отношение на Пекин – анализ на Европейския съвет за външни отношения установи, че стратегиите в Индийско-Тихоокеанския регион на Франция, Германия и Нидерландия определят Китай повече като партньор, отколкото като конкурент, а Германия е особено съсредоточена върху икономическите възможности вместо върху сигурността. Много други страни членки на ЕС продължават да се стремят към безметежен и евтин неутралитет. Фредерик Мауро, изследовател в IRIS Institute, счита, че има възможност за събиране на малка група страни на предна линия в проекти за отбрана.
Никой не очаква фойерверки тук. Както бившият френски външен министър Юбер Ведрин обича да казва, европейците се държат като плюшени мечета в свят, който все повече заприличва на Джурасик парк. Това няма да се промени за един ден. Но AUKUS изглежда като още един екот в далечината.
Божидарка Чобалигова, редактор Аспарух Илиев
