Най-важната особеност на историческия период, през който преминават в момента САЩ, е течащият с пълна сила процес на смяна на базовата система от ценности, определящи хода на еволюционното развитие на американското общество в течение на почти 250 години, като започнем от последната трета на ХVІІІ век.

 

 

Американската авторка проф. Робин Мориарти илюстрира концепцията за осъществяващата се фундаментална промяна в системата на базовите американски ценности с резултатите от социологическите проучвания на изследователския център Pew Research, осъществени през 2014, 2017 и 2020. Те касаят отношенията на американците към своеобразното "символ верую" на Съединените щати, според което всеки член на обществото би могъл да преуспее материално в Америка, ако се труди упорито. Както посочва Мориарти: "В американската общество концепцията за успеха обикновено се асоциира с нивото на финансови постижения, въплътени в размера на богатството. Американската психология се основава на твърдата вяра, че богатството е резултат от тежък труд. Което пък предопределя фундаменталното убеждение, че всеки индивид може да стане богат, ако работи наистина много" [Moriarty].

 

През 2014 към тази гледна точка са се придържали 51% от анкетираните, докато 38% са смятали, че финансовите успехи на най-състоятелните слоеве на американското общество се дължат на действието на случайни и нерядко неикономически фактори, но най-вече на социалния им произход. Три години по-късно, през 2017, броят на привържениците на традиционното схващане за корените на материалния успех в Америка все още преобладава, но вече в съотношение 45% към 43%. Преломът се случи през 2020, т.е. още преди началото на икономическите сътресения, провокирани от коронавирусната пандемия, когато този базов "символ верую" на мнозиството американски претърпя радикална метаморфоза - 65% от респондентите вече смятат, че гаранция за финансов успех в САЩ е началното социално-икономическо положение на представителите на  най-състоятелните обществени слоеве, докато традиционният възглед за упорития труд, като основен източник на богатство, се споделя от едва 33% от анкетираните [Most Americans.. p. 5].

 

Не по-малко показателно е и обяснението на причините за бедността в американското общество. Гледната точка, според която бедните не се трудят достатъчно за да подобрят материалното си положение, се подкрепя от едва 26% от респондентите, докато 71% смятат, че представителите на най-бедните обществени слоеве се сблъскват с повече прегради в жизнения си път, което и предопределя незавидното им положение [Most Americans ..p. 4].

На фона на тези промени в мирогледа на американците в началото на третото десетилетие на ХХІ век под въпрос се оказва формиралата се в течение на столетия система на фундаменталните американски ценности, включително тези, предопределящи и политическото устройство на САЩ.

 

Ерозията на системата на базовите ценности на американското общество

През последните десетилетия американските социолози и културолози лансираха немалък брой аналитични схеми, опитвайки да характеризират достатъчно изчерпателно съвкупността от фундаменталните ценности на Америка. При това те преследваха и чисто прагматични цели, обусловени както от смяната на поколенията, така и от периодичните имиграционни вълни, които рязко се усилиха след началото на 90-те години на ХХ век. В първия случай тези разработки имаха предимно дидактична насоченост, продиктувана от необходимостта всяко ново поколение американци да се адаптира към традиционните ценности, представяни като система от практически непоклатими константи. Във втория случай пък ставаше дума за опит новите кохорти мигранти да бъдат "ваксинирани" с американските мирогледни постулати, които в крайна сметка да изместят предишните системи от културни ценности на държавите на произход с американските, които - естествено - се представяха като продукт на по-висше ниво на цивилизационното развитие.

 

Сред съществуващите христоматийни системи, класифициращи американските ценности, се откроява поставянето на акцента върху това, че още от самото начало на съществуването на младата американска република, т.е. от приемането на Конституцията на САЩ през 1787, е била налице ориентация не толкова към "коренните" американци, колкото към бъдещите имиграционни потоци, разглеждани като най-важната форма за "вливане на свежа кръв" и обновяване на "жизнения тонус" на американската нация. Именно тази система от ценности трансформира имигрантите в "истински американци". Съвкупността от максимите, които правят САЩ различни от повечето други държави по света, е представена от шест базови ценности (виж таблица 1).

 

 

 

Таблица 1. Шестте базови американски ценности и взаимната връзка между тях

 

Между тези шест базови ценностни принципи съществува диалектична връзка, която ги трансформира в двойки на принципа на „жизнените цели” и „разходите” за постигането им, а също на правата и задълженията. „Индвидуалната свобода”, като висша социална и духовна цел на развитието на човешката личност, е немислима без „увереността в себе си”, или опората изключително на собствените сили и възможности. При това „увереността в себе си” традиционно се разглежда като свобода на индивида от подкрепата на държавата, църквата и другите обществени институции.

 

„Равните възможности” не само не изключват, а дори предполагат действието на „конкуренцията”, т.е. на конкурентните начала във взаимоотношенията както между отделните личности така и между колективите. В традиционната и американска интерпретация през ХVIII век, „конкуренцията” предполага независимост от съсловния патернализъм, т.е. от повече или по-малко фиксираната ниша в социалната йерархия. При това на практика се подразбира, че американското общество е „безкласово”, или общество с висока степен на социална мобилност.

 

Накрая, реализацията на „американската мечта” предполага „упорития труд” като единствена гаранция за успех в живота и материлно благополучие. „Американската мечта” означава също, че започвайки своя жизнен път „от нулата”, всеки американец в крайна сметка може да стане милионер, без това да зависи най-вече от материалното наследство, което е получил от своите непосредствени или по-отдалечени предци.

 

През ХХI век изключително мощни удари по тази система от ценности нанесоха трите икономически кризи, поразили САЩ през 2000-2001, 2007-2009 и 2020. Те отчетливо демонстрираха, че в основата си съвременното американско общество е съсловно-класово, притежава доста ниска социална мобилност и е силно поляризирано по оста „уинъри и лузъри”. Икономическите сътресения през ХХI век поставиха под въпрос водещата роля на индивидуалното начало в обществото, особено в сферата на икономическите отношения. Десетките милиони безработи, появили се в периодите 2009-2014 и 2020-2021, милионите хора, загубили медицинските си осигуровки, изселени от домовете си или фалирали – всичко това предопредели рязкото и добило мащаби, непознати от времената на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, усилване на ролята на държавата в икономиката. По време на предизборната кампания през 2012 огромен резонанс предизвика изказването на тогавашния кандидат-президент от Републиканската партия, а днес сенатор от щата Юта, Мит Ромни, че 47% от амриканците са „лузъри”. Точните му думи бяха: „47% от избирателите ще гласуват за президента Обама, независимо от всичко... Това са онези 47%, които зависят от държавните помощи, които се смятат за жертви, които вярват, че държавата е длъжна да се грижи за тях, че имат право на безплатна медицинска помощ, продоволствени талони, жилище и всевъзможни други предоставяни им от държавата услуги... Това са хората, които не плащат подоходен данък. 47% от американците не плащат подоходен данък”  [Zelenak, p. 471] 1.

 

В резултат, още в началото на второто десетилетие на ХХI век, известният  изследовател и професор по социология Айрин Тавис Томпсън изтъква, че американците все по-добре разбират, че „в днешно време само индивидуализмът очевидно не е достатъчен за сплотяването на обществото. Без елементарното осъзнаване на това, кое може да се смята за благо за цялото общество и без наличието на обща култура, обществото е обречено да се раздира от ожесточени политически битки”  [Thompson, p. 86].

 

Доминиращото разбиране за "ролята на индивидуализма в американската култура дълго време се градеше върху модела на конфликта, в чиито рамки индивидуализмът и конформизмът се разглеждат като антагонистични един към друг, а индивидуализмът и социалното сътрудничество се намират на противоположните полюси на обществените отношения. Днес обаче можем достатъчно уверено да твърдим, че американците вече не разглеждат истинския индивидуализъм като нещо, предполагащо конфликт с обществото" [Thompson, p. 106].

 

Аналогична ситуациа възниква и по отношение на дихотомията "равни възможности - конкуренция". Приблизително от 60-те години на ХХ век насам в американското обществено съзнание постепенно се налагаше представата, че доминираща роля в системата на обществените отношения в САЩ играят затворените "елити", които започнаха да се обозначават с понятието "истъблишмънт". При това, в културологичен план, активността на "елитите" и най-вече на тези, представляващи медиите и академичните среди в САЩ, започна да се характеририза като насочена към разрушаване на фундаменталните американски ценности, отразяващи мирогледа и идеологическите стереотипи на големи маси от населението. Айрин Томпсън вижда причините за културологичната несъвместимост между "елитите" и обикновените американци в това, че елитите и техните представители са загубили връзката си със своя народ  [Thompson, p. 149]. Вследствие на това, в американското общество започнаха да се разпространяват антиелитарни настроения, възприели формата на т.нар. "демократичен популизъм" [T Thompson, p. 157].

 

С появата на Тръмп на голямата политическа сцена популистките настроения се превърнаха в заплаха за американската политическа демократична система, като започнем от прословутото му обещане да "пресуши вашингтонското блато" (октомври 2016) [Berman] и свършим със събитията от 6 януари 2021 във Вашингтон, които бяха характеризирани от политическото ръководство на САЩ като неуспял опит за антиконституционен държавен преврат [Hill].

 

Задълбочаващият се идеен разрив в представите за смисъла и значението на фундаменталните американски ценности

Ерозията на традиционните ценностни ориентири на американското общество съвпаднаха с друг феномен, касаещ тяхната роля и значение за цивилизационната самоидентификация на Америка: стремително задълбочаващият се разрив в представите и интерпретациите на смисъла и значението на фундаменталните ценности. Не става дума за отричането на тези ценности, а за разминаване в начина, по който ги разбират представителите на различните идеологически течения и най-вече носителите на либералната и консервативната идеологии, т.е. от привържениците на Демократическата и Републиканската партии. Така, според анкета, проведена от социологическата агенция Pew Research през септември 2019, 73% от респондентите от Демократическата и Републиканската партии се разминават не само в оценката си за основните направления на вътрешната и външната политика, предлагани от партийните ръководства, но и в интерпретацията на "базовите понятия", сред които са и ценностните категории.

 

Съответно, само 26% от анкетираните са споделяли общи представи относно съдържателната страна на обсъжданите теми и проблеми [Dimock]. Задълбочаващият се разрив в разбирането на смисъла и значението на базовите ценностни ориентири води до нарастване на взаимното морално неприемане между представителите на противопоставящите се политически лагери в САЩ. През 2020 55% от републиканците са смятали демократите за "по-аморални", в сравнение с останалите американци (ръст с 8%, в сравнение с 2016). Към аналогична гледна точка по отношение на републиканците се придържат 47% от демократите (ръст с 12%, в сравнение с 2016) [Dimock].

 

Резултатът от анкетата на Pew Research може да бъде илюстриран с данните от друго социологичесто проучване, проведено през есента на 2020 от Института за изследване на религиозните проблеми съвместно с Института Брукинг в рамките на ежегодния анализ на промените в ценностните ориентации на американците. В частност, респонденните са помолени да изразят мнението си по два принципно важни проблема на имиграционната политика на САЩ. Първата теза/твърдение е, че в момента е налице "имигрантска инвазия" в Съединените щати, в резултат от което се извършва постепенна подмяна на културните и етнически основи на американското общество. Според втората теза/твърдение, мюсюлманската ценностна система няма нищо общо с американската, както и с американския начин на живот.

 

68% от анкетираните не приемат първата теза, а 54% - втората. Сред белите евангелисти-протестанти обаче, броят на несъгласните е два пъти по-малък - 40% и 28%, съответн [Dueling Realities.. slide 26]. Тоест, може да се твърди, че в момента между бялото мнозинство в Америка, изповядващо системата от фундаментални американски ценности, и останалата част от обществото, представлявана от различните етнически и джендърни малцинства, възниква непреодолима пропаст, която едва ли може да бъде премахната в рамките на традиционния американски модел на мултикултурна асимилация.

 

Задълбочаващият се разрив в разбирането за смисъла и значението на фундаменталните американски ценности води до нарастващ антагонизъм между привържениците на Републиканската и Демократическата партии. Според цитираната по-горе анкета на Института за изследване на религиозните проблеми, 81% от републиканците са твърдо убедени, че "социалистите контролират Демократическата партия" (към тази гледна точка се придържат и 46% от независимите и 12% от демократите), а пък 78% от демократите смятат, че "расистите са успели да подчинят Републиканската партия" (към аналогична позиция се придържат 47% от независимите и само 9% от републиканците) [Dueling Realities].

 

В условията на осъществяващата се в американското общество фундаментална промяна в системата на базовите ценности на американската цивилизация, в рамките на политическата демократична система възниква устойчив синдром на политическите "игри с нулева сума" или на политически антагонистичните игри, в които политическият успех на една от партиите е възможен само за сметка на провала на другата. В момента съзнанието на политическия елит в САЩ е подчинено именно на идеологията на "играта с нулева сума". При това "консерваторите разсъждават в категориите на играта с нулева сума, когато става дума за политиката, касаеща социалните промени, например за имиграционната реформа... На свой ред, либералите разсъждават по същия начин, когато става дума за икономическото неравенство и факта, че почти цялото богатство на Америка е концентрирано в ръцете на малък кръг от хора". В резултат от това, в съвременното американско общество "национално избраните лидери от противоположните части на политическия спектър усилено прокарват политически стратегии на действия с нулева сума" [по-подробно, виж: Davidai. Ongis].

 

Метаморфозата в съзнанието на съвременния политически елит в САЩ породи феномена на "културата на отмяната" (“cancel culture”), или по-точно на "културата на зануляването", т.е. на "изтриването на историческата памет" на американското общество и американската цивилизация.

 

Матрицата на американската историческа памет: презареждане

Феноменът на "културата на зануляването" ("културата на отмяната"), тълкуван от различни позиции, започна да влияе практически върху всички аспекти на обществения и политически живот в САЩ приблизително от 2017-2018 насам. Постепенно той започна да се използва като един от най-ефективните медийни инструменти на борбата със системата от традиционни американски ценности, както и за пренаписването (би могло да се каже дори "на зануляването") на американската история. Тези процеси постепенно започват да достигат и до съзнанието на обикновените американци. Според публикувано през май 2021 социологическо проучване на Pew Research, към подобна гледна точка се придържат 13% от републиканците и 1% от демократите. От друга страна, 7% от анкетираните демократи смятат, че тази концепция се използва активно за борба с расизма, ксенофобията и белия шовинизъм. Едва 1% от анкетираните републиканци обаче споделят сходни възгледи за "културата на отмяната" [Americans..].

 

В нашумялата си реч, произнесена на 4 юли 2020 в Маунт Рашмор, щат Южна Дакота, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп еднозначно характеризира "културата на отмяната" като един от основните политически инструменти, използвани "за да принудят хората да напуснат работата си, да унизят несъгласните и да изискват пълно подчинение от всички съгласни. Това е тоталитаризъм в най-пълния смисъл на думата, напълно чужд на нашата култура и нашите ценности и той няма никакво място в САЩ". Според Тръмп, "опиянените от идеите на "културата на отмяната" разярени тълпи се опитва да премахнат статуите на нащите бащи-основатели, да разрушат най-свещените ни паметници и да провокират вълна от жестоки престъпления в американските градове". При това той специално акцентира върху факта, че "тази левичарска културна революция цели напълно да нивелира идеите на Американската революция. Действайки по този начин, левичарите искат да унищожат същата онази цивилизация, която спаси милиарди хора от бедността, болестите, насилието и глада и издигна човечеството до нови висоти на постиженията, откритията и прогреса. За да осъществят идеите си, те са изпълнети с решимост да премахнат всички статуи, символи и паметници на нашето национално наследство" [Trump Remarks..].

 

Сред конкретните прояви на "културата на отмяната", Тръмп посочи това, че "в разрез с всички обществени и природни закони... децата в училища биват учени да мразят страната си и да вярват, че мъжете и жените, които са я изградили, не са били герои, а злодеи. Радикалната визия за американската история представлява паяжина от лъжи: в нея е унищожена всяка перспектива, всяка добродетел е скрита, всеки мотив е изкривен, всеки факт бива подлаган на съмнение, а всеки недостатък се преувеличава до такава степен, че цялата американска история губи смисъла си, а историческото платно на събитията се изкривява до неузнаваемост [Trump Remarks..].

 

Според Тръмп се осквернява паметта на великите американски президенти, чиито скулптурни образи са изваяни в планината Рашмор: Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Теодор Рузвелт. При това е показателно, че "радикалната идеология, атакуваща страната ни, се прокарва под флага на социалната справедливост. На практика обаче, тя руши всяка справедливост и цялото ни общество. Идеята за справедливостта се превръща в инструмент за разделение и отмъщение, затова нашето свободно и изключително общество е застрашено с течение на времето да се превърне в място на репресии, унижения и всевъзможни забрани" [Trump Remarks..].

 

В тази връзка Тръмп предложи създаването на Национален парк на американските герои, подписвайки за целта и съответния указ. Издигането на статуи на видните политически дейци и личностите, създали американското общество, се обосновава с тезата, че "тези статуи от камък и метал ще се превърнат в мълчаливи учители. Те ще съхраняват историческата памет и ще пробуждат духа на отговорност, разкривайки пред бъдещите поколения възможността да допринесат за написването на нови славни страници в героичната история на Америка. Тези произведения на изкуството следва да пораждат чувство на благодарност за постиженията и жертвите на нашите забележителни съграждани, които - въпреки недостатъците си - са поставили своите добродетели, своите таланти и своя живот в служба на американската нация. Тези паметници ще бъдат израз на най-благородните ни идеали: уважението към предците, свободолюбието и стремежа към по-съвършен съюз на американските щати" [Building And Rebuilding..].

 

Националният парк на американските герои трябваше да бъде открит на 4 юли 2026, във връзка с 250-годишнината от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ. За това, колко голямо значение придаваше Тръмп на идеята за създаването му свидетелства и фактът, че на 18 януари 2021, т.е. два дни преди края на мандата си, той подписа втори указ, включващ списък от 244 видни американски исторически дейци - 192 мъже и 52 жени [Building the National.. p. 6810-6811].

 

На 14 май 2021 обаче, съвсем в духа на "културата на отмяната", президентът Джо Байдън подписа нов указ, с който отмени двата указа на предшественика си за създаване на Национален парк на американските герои, при това без да мотивира решението си. Освен това, беше отменен и указът на Тръмп от 26 юли 2020, предвиждащ административна и наказателна отговорност за оскверняване на исторически паметници, паметни знаци и мемориали [Revocation of Certain.. p. 27025-27026].

 

"Героичният списък" на Тръмп беше подложен на критики заради едностранната си джендърна ориентация, даваща приоритет (73% към 27%) на героите-мъже. Ще напомня, че 86 герои от този списък са родени в периода 1900-1950. Първи в списъка е поставен Христофор Колумб, роден през 1451, а последен е американският професионален баскетболист Коби Браян (1978-2020). Най-младият герой в списъка е Натан Хейл, участник във Войната за независимост и екзекутиран от британците на 21-годишна възраст, а най-възрастният е математикът от НАСА Колдуел Джонсън (1919-2013), изчислил траекториите на полета на всички американски пилотирани мисии до Луната в рамките на проекта Apollo (1969-1972).

 

Всъщност, либералните американски историци и, в частност, Майкъл Бешлос, изучаващ американската президентска институция, формираха теоретичната база, върху която стъпва указа на Байдън дълго преди той да стане факт, посочвайки, че "цялата слава на американската демокрация е свързана с това, че всеки американски гражданин следва, сам за себе си, да реши, кой е неговия личен герой и кой не е. Това не може да бъде част от компетенциите на който и да било американски президент, особено, ако той е бил отхвърлен от избирателите" [Alberti]. Именно тезата, че всеки гражданин на САЩ следва да направи собствен списък на националните геори, е най-краткият път към "изтриването на историческата памет" на американското общество.

 

Процесът на съзнателно изтриване на историческата памет и подмяната на едни герои с други вече тече на ниво федерално законодателство. В частност, според закона за военния бюджет за 2021 (P.L. 116-283), в рамките на следващите три години държавният секретар по отбраната следва да създаде специални комисия, чиято цел е да изготви план за преименуването на 10 американски военни бази (разположени в южните щати Луизиана, Джорджия, Северна Каролина, Тексас и Вирджиния), носещи имена на генерали и пълководци от Конфедерацията (т.е. съюза на сепаратистките щати по време на Гражданската война от 1861-1865), включително генерал Робърт Ли [FY2021 National.. p. 10].

 

Силен отклик в САЩ предизвика инициативата на ръководството на демократите в Камарата на представителите, начело с председателя и Нанси Пелоси, да бъдат премахнати осем статуи на видни дейци на Конфедерацията, поставени в една от залите на Конгреса. Предисторията е следната. Още през 1864 са приети закони, според които всеки щат следва да представи на Конгреса на САЩ статуи на двамата си най-известни граждани. Първата скулптура се появява през 1870. Осемте статуи на видни дейци на Конфедерацията са поставени в периода 1908-1931 по решение на законодателните събрания на щатите Арканзас, Алабама, Мисисипи, Джорджия, Северна и Южна Каролина [National Statuary.. pp. 7-8].

 

Замяната на тези статуи, обявени за символи на робовладелството, вече стартира. В частност, по решение на властите на шата Вирджиния беше премахната статуята на генерал Робърт Ли, вместо която ще бъде поставена скулптура, изобразяваща афроамериканката Барбара Джоунс (1935-1991), известна активистка на движениета на граждански права в щата. Паралелно с това, по решение на Нанси Пелоси, бяха свалени портретите на четирима председатели на Камарата на представителите, активно подкрепяли Конфедерацията по време на Гражданската война [Marcos].

 

Процесът на "зануляване" на американското историческо наследство набира скорост. Ако в периода от 2015 до 2019 в САЩ са демонтирани 54 паметника, свързани по един или друг начин с епохата на робовладелството, през 2020, на вълната на масовите протести във връзка с убийството на Джордж Флойд, бяха съборени 169 паметници, най-вече в щатите Вирджиния (71 паметника) и Северна Каролина (23 паметника) [Marcos]. В момента на територията на САЩ остават още 2100 обществени символи на епохата на Конфедерацията, 704 от които са паметници и мемориални групи.

 

Важно е да се има предвид, че трансформацията на матрицата на историческата памет на американското общество е обусловена от по-мащабния процес на преосмисляне ролята и значението на белите американци и бялата раса в цивилизационното развитие на САЩ, приело формата на ожесточена политическа и идейна борба във връзка с "критичната расова теория".

 

Амбивалентното значение на критичната расова теория

В момента преобладаващата представа на американския интелектуален елит относно ролята на бялото население, основало САЩ и изиграло доминираща роля в цивилизационното развитие на страната, се свежда до това, че политическите, правни и конституционни основи на Съединените щати са буквално пропити от идеите за расовото превъзходство на белите американци. Според христоматийната дефиниция на известния философ-афроамериканец Томи Дж. Къри, "привържениците на критичната расова теория твърдят, че цялата американска правна система и всички американски правни институции са расистки в основата си, защото от самото начало на формирането на САЩ те са ориентирани към увековечаване на социално-икономическите и политически различия между бялата и другите раси и по-конкретно - между белите и афроамериканците" [Critical Race Theory..].

 

Истината е, че всички представи за "системния расизъм", които са широко разпространени в съвременните Съединени щати, се основават на тезата, че системата от ценности, въплътена в американския институционализъм, има расистки характер, тъй като е пряко обусловена от манталитета и съзнанието на бялото мнозинство в Америка. Твърди се, че белите, в качеството си на титулна американска раса, определяни понякога като "бели, ангосаксонци и протестанти", само на пръв поглед формират общоамериканска система от ценности, кореспондираща в еднаква степен със съзнанието на небелите американски групи и другите американски раси. В тази връзка не само християнството, като доминираща религия в страната, но и Конституцията на САЩ се представят като "чисто расови". Според един от най-видните привърженици на критичната расова теория - афроамериканския професор Дерик Бел (1930-2011), "правото и религията имат много общо. В частност, както правото, така и религията претендират да облагородяват човешката природа. Правото претендира за установяването на справедливост, включително расова справедливост, докато религията се стреми да утвърди любовта и добрите начала във взаимоотношенията между хората (включително добродетелните расови отношения)". Впрочем, на аргументацията на Бел би могъл да завиди всеки агностик: според него, "и правото, и религията залагат изключително на сляпата вяра, с чиято помощ разчитат да постигнат фундаменталните си цели. При това към вярата се прибягва всеки път, дори когато тя е в разрез с научните доказателсва и здравия смисъл. Знаем например, че от научна гледна точка възкресението на Христо не се е случило и е нямало как да се случи, но християнството постоянно се обръща към вярващита с искане да признаят факта на Възкресението". Според американският философ, "по аналогичен начин знаем от историята, както и от собствения си опит, че правото никога не може да гарантира справедливост, а в Америка правото никога не може да гарантира расова справедливост. Въпреки това постоянни ни внушават, че справедливостта съвсем скоро окончателно ще възтържествува в американското общество" [Bell, p.265].

 

Зад тези обширни пасажи от последната статия на Дерик Бел, смятана за "идейното му завещание", ясно прозира изповядваният от него "цветен расизъм". Основният и смисъл е, че фундаменталното подобряване на ситуацията в САЩ, включително промяната на ценностната парадигма на американското общество, ще станат възможни едва когато "титулната бяла раса" поспепенно започне да слиза от историческата сцена.

 

През 2020-2021 идейната битка около критичната расова теория, както и по отношение на "културата на зануляването" достигна до най-високото политическо ниво в САЩ. На 22 септември 2020 Доналд Тръмп подписа прословутия си указ за противодействие на расовите и джендърни стереотипи в дейността на федералното правителство. В него не се споменава критичната расова теория, но свързаното с нея идейно направление се определя като една от "най-радикалните", "разрушителни" и "злокачествени" идеологии, с които някога се е сблъсквало американското общество. В указа се подчертава, че: "Тази идеология се основава на пагубните и лъжливи твърдения, че Америка е изконно расистка и сексистка страна и, че някои хора са потисници само заради своята раса или пол. И, че тази расова и сексуална идентичност е по-важна отколкото статуса им просто като хора и американци". При това администрацията на Тръмп решително се разграничи от расистките представи от средата на ХІХ век, според които американската държава е "създадена на основата на бялата раса, от белите мъже с цел да защитава интересите им" [Combating Race.. p. 60683].

 

Освен това в указа се посочва, че: "Американските военни не бива да внушават на нашите героични мъже и жени в униформа, фалшивите представи, че страната, за която те са готови да умрат, е расистка по своята същност. Разпространяването на подобни лъжливи представи може пряко да застраши сплотеността и ефективността на въоръжените ни сили" [Combating Race..].

 

Този указ на Тръмп намери силен отклик в американското общество, тъй като беше приет по време на заключителния етап от президентската кампания през 2020. На практика, той бе изтълкуван като своеобразна разновидност на политизираното "фройдистко подхлъзване": "всички в Америка подсъзнателно знаят", че обществените институции в страната са пропити от "духа на бялото превъзходство", но никой не дръзваше да го каже открито, още повече пък под формата на указ на държавния глава.

 

Формализирайки по този начин фронталната идеологическа атака срещу критичната расова теория, Доналд Тръмп, а в негово лице и по-голямата част от Републиканската партия, се доближиха опасно близо до "червената линия", отвъд която която започва и деамериканизацията на САЩ, т.е. когато противодействието на дискриминацията на афроамериканското население постепенно се трансформира в борба срещу бялата раса, т.е. с белите американци, като такива. На практика, в идеологическото поле на страната започва да се появява гигантски разлом, основан на формалното и функционално отричане на ролята на титулната нация в историческото и цивилизационно развитие на Америка буквално от най-ранните етапи от формирането на американската република.

 

Далеч отиващите последици от двусмисленото отношение на Тръмп и най-верните му привърженици моментално бяха "пресметнати" от демократичната администрация на Джо Байдън. Един от първите актове на новия държавен глава, подписан в деня на инаугурацията му - 20 януари 2021, беще указ № 13985 с претенциозното заглавие "За прокарване на расовата справедливост и подкрепата за нарушените права на населението в окръзите от страна на федералното правителство". С него се отменяше действието на указа на Тръмп от 22 септември 2020. Той ясно и недвусмислено очертава политиката на Демократическата партия за "възстановяване на историческата справедливост" и "преодоляване на всички видове расова дискриминация". При това в него е формулирана една безпрецедентна до този момент цел: утвърждаването на върховенството на принципите на равенството, гражданските права, расовата справедливост и равните възможности се превръща в задача на всички структурни подразделения на изпълнителната власт (!).

 

Тоест, с указа, на федералното правителство се вменява задължението да използва комплексен подход към прокарването на справедливостта за всички, включително сред цветнокожите и онези, чиито права в исторически план са били засегнати, които са били маргинализирани и страдат от постоянна бедност и неравенство. Прокарването на равенството, гражданските права, расовата справедливост и равните възможности се превръща в отговорност на цялото правителство, защото гарантирането на справедливостта изисква системни усилия. Затова изпълнителните органи и агенции следва да работят за премахване на несправедливостта в своята политика и програми, които са пречка по пътя към постигане на равни възможности.

 

Указът на Байдън косвено подкрепя претенциите на афроамериканците и коренните народности на Америка в рамките на петгодишен срок да им бъдат изплатени компенсации за столетията на потисничество, т.е. за периодите на робството и расовата дискриминация, на обща стойност 5 трилиона долара [Advancing Race..].

 

С други думи, критичната расова теория не води до премахването, а само видоизменя расовото неравенство: в перспектива, в титулна раса на Америка следва да се превърне амалгамата от небели раси, която, както изглежда, ще замени титулната раса от предишния исторически период. През юни 2021 Джо Байдън подписа нов указ, според който именно федералното правителство (и по-точно, правителствените чиновници на всички нива) следва с течение на времето да се превърне в своеобразен прообраз на новата форма на титулните небели раси.

 

Паралелно с това се отделя специално внимание на "равното представителство" на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Указът, в частност, включва изискване към Директора на националното разузнаване на САЩ "да предприеме стъпки към премахване на всички възможни препятствия пред достъпа до секретна информация и лични проверки на представителите на ЛГБТ-обшността - сътрудници на федералните институции или кандидати за работа в тях, включително трансджендъри.. и небинарни лица..." [Fact Sheet, President Biden..].

 

Междувременно, след като напусна Белия дом, в своите речи и интервюта, Тръмп продължи да се обявява против тези идеологически иновации. На 26 юни 2021, на митинг на свои привърженици в щат Охайо, той изтъкна, че следва да бъде забранено преподаването на критичната расова теория, като учебна дисциплина, в образователните институции, както и насаждането и във федералното правителство и особено във въоръжените сили на САЩ. В тази връзка Тръмп обърна внимание върху обстоятелството, че в началото на 2021 администрацията на Байдън наложи нови правила, налагащи тази теория в учебните програми в цялата страна, както и в пропагандната дейност в армията. Според него: "Днес нашите генерали и адмирали са принудени да отделят повече време за тези глупости, отколкото на действията на противниците ни. Вижте последните им телевизионни изяви - те са се превърнали в жертви на тази порочна теория. Нашите военни вече няма да са способни да се сражават и да изпълняват заповеди"[Trump Wellington..].

 

Под влияние на указа на Тръмп от 22 септември 2020, в редица американски щати (предимно доминирани от републиканците) стартира мощно движение за забрана на преподаването на критичната расова теория в училищата. До края на юни 2021 в законодателните органи на 27 щата са внесени законопроекти за забрана на преподаването на тази теория на учениците, а в осем щата (Айдахо, Айова, Арканзас, Ню Хемпшир, Оклахома, Тенеси, Тексас и Флорида) това вече е забранено със закон [Map..].

 

Базовата парадигма, формираща културната и ценностна самоидентификация на американската нация, традиционно се основаваше на представата за "расово-етническия котел за претопяване". Новите имигранти, сред които през последните десетилетия доминират небелите расово-етнически групи, трябваше постепенно да бъдат асимилирани, адаптирайки се към господстващата система на американските ценности.

 

Със съкращаването на относителния дял на белите в общата численост на американското население обаче, количеството започна да се трансформира в качество. Ако през 1980 белите са били 80% от населението на САЩ, според преброяването от 2020 делът им е намалял, до 60,1% [Frey..]. "Цветните" етнически-расови малцинства усетиха (особено след избирането през 2008 на афроамериканеца Барак Обама за президент на САЩ) своята сила и духовна мощ, които са в разрез с ценностно-културната ориентация на бялото мнозинство.

 

Вместо процеси на адаптация и асимилация в САЩ с пълна сила започнаха да се развиват процеси на заместване на предишните американски ценности, асоциирани с многовековната доминация на бялото мнозинство, с ценностните установки на "цветната Америка". При това процесът се развива като безкомпромисна война за оцеляване, тъй като - както отбелязва преди време проф. Айрин Томпсън, американската ценностна система не се основава на факта на раждането, а е следствие от идеологическата индоктринация, тъй като "в Америка всички онези, които отхвърлят традиционните американски ценности, по дефиниция се смятат за антиамериканци" [Thompson, p. 28].

 

Както се твърди в диалога "Тимей" на великия древногръцки философ Платон, континентът Атлантида е потънал в Атлантическия океан буквално "само за едно ужасно денонощие" [Платон.., c. 507]. Възможно е тази съдба на атлантическите типове цивилизации да грози и днешните Съединени щати. Когато в огъня на вихрещата се в момента в САЩ идеологическа война напълно изгори системата от културни ценности на Америка, напълно възможно е тя също толкова бързо да се отправи към дъното на потъналите в забрава световни цивилизации [по-подробно, виж: Jones, Roberts..] [2].

 

Бележки:

 

1. Оттогава насам 47% се превърна в нарицателен етикет, който се лепи на всички нарочени за "лузъри" в американското общество, включително на кандидат-президентите и президентите (като Тръмп), загубили президентските избори.

През последните години американските социални биолози предпазливо повдигат темата, че в обществото на САЩ се осъществяват промени, които могат да бъдат дефинирани като метаморфози на "цивилизационния код на развитието" на Америка. Според направените изследвания и наблюдения, причините за тези промени не са свързани с расовите, а с географските фактори. Лица от една и съща етническа група, например латиноамериканците, от социобиологична точка не се различават един от друг, но географските фактори, свързани с произхода им, оказват голямо влияние върху техния темперамент, болестите от които страдат и дори върху политическата им активност.

 

 

Литература:  

 

Платон. Сочинения в четырех томах. Том 3. Часть 1. СПб. 2007.

2020 Confederate Symbol Removals // Southern Poverty Law Center. – URL: splcenter.org/data-projects/2020-confederate-symbol-removals (date of access: 12.07.2021).

Advancing Racial Equity and Support for Underserved Communities Through the Federal Government. Executive Order 13985 of January 20, 2021 // Federal Register. 25.01.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/01/25/2021-01753/advancing-racial-equity-and-support-for-underserved-communities-through-the-federal-government (date of access: 12.07.2021).

Alberti D. Trump's "American Heroes" are 73% men // Axios. 19.01.2021. – URL: axios.com/trump-national-garden-american-heroes-fa32200f-340b-41e9-be8c-0d92b3c700de.html (date of access: 12.07.2021).

Americans and ‘Cancel Culture’: Where Some See Calls for Accountability, Others See Censorship, Punishment // Pew Reseach Center. 19.05.2021. – URL: pewresearch.org/internet/2021/05/19/americans-and-cancel-culture-where-some-see-calls-for-accountability-others-see-censorship-punishment/ (date of access: 12.07.2021).

Bell D. Law as a Religion // Case Western Reserve Law Review. 2018. N2. Pp. 265-274.

Berman R. Donald Trump's Last-Ditch Plan to 'Drain the Swamp' // The Atlantic. 19.10.2016. – URL: theatlantic.com/politics/archive/2016/10/donald-trumps-plan-to-drain-the-swamp/504569/ (date of access: 12.07.2021).

Building and Rebuilding Monuments to American Heroes. Executive Order 13934 of July 3, 2020 // Federal Register. 08.07.2020. – URL: federalregister.gov/documents/2020/07/08/2020-14872/building-and-rebuilding-monuments-to-american-heroes (date of access: 12.07.2021).

Building the National Garden of American Heroes. Executive Order 13978 of January 18, 2021 // Federal Register. 22.01.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/01/22/2021-01643/building-the-national-garden-of-american-heroes (date of access: 12.07.2021).

Combating Race and Sex Stereotyping. Executive Order 13950 of September 22, 2020 // Federal Register. 28.09.2020. – URL: federalregister.gov/documents/2020/09/28/2020-21534/combating-race-and-sex-stereotyping (date of access: 12.07.2021).

Critical race Theory // Encyclopedia Britannica. 16.06.2021. – URL: britannica.com/topic/critical-race-theory (date of access: 12.07.2021).

Davidai Sh., Ongis M. The politics of zero-sum thinking: The relationship between political ideology and the belief that life is a zero-sum game // Science Advances. 2019. №5. Es. 3761. 18.12.2019.

Dimock M. How Americans View Trust, Facts, and Democracy Today // Trust Magazine. 19.02.2020. – URL: pewtrusts.org/en/trust/archive/winter-2020/how-americans-view-trust-facts-and-democracy-today (date of access: 12.07.2021).

Diversity, Equity, Inclusion, and Accessibility in the Federal Workforce. Executive Order 14035 of June 25, 2021 // Federal Register. 30.06.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/06/30/2021-14127/diversity-equity-inclusion-and-accessibility-in-the-federal-workforce (date of access: 12.07.2021).

Dueling Realities: Amid Multiple Crises, Trump and Biden Supporters See Different Priorities and Futures for the Nation // PRRI.19.10.2020. – URL: prri.org/research/amid-multiple-crises-trump-and-biden-supporters-see-different-realities-and-fut (date of access: 12.07.2021).

Fact Sheet: President Biden Signs Executive Order Advancing Diversity, Equity, Inclusion, and Accessibility in the Federal Government // The White House. 25.06.2021. – URL: whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/06/25/fact-sheet-president-biden-signs-executive-order-advancing-diversity-equity-inclusion-and-accessibility-in-the-federal-government/ (date of access: 12.07.2021).

Frey W. The nation is diversifying even faster than predicted, according to new census data // Brookings. – URL: 01.07.2020. brookings.edu/research/new-census-data-shows-the-nation-is-diversifying-even-faster-than-predicted/ (date of access: 12.07.2021).

FY2021 National Defense Authorization Act: Context and Selected Issues for Congress. March 8, 2021. Congressional Research Service. – URL: everycrsreport.com/files/2021-03-08_R46714_fa874f9662ce23860de513d02a7339dbbe58b221.pdf (date of access: 12.07.2021).

Hill F. Opinion. Yes, It Was a Coup Attempt. Here’s Why // Politico. 01.11.2021. – URL: politico.com/news/magazine/2021/01/11/capitol-riot-self-coup-trump-fiona-hill-457549 (date of access: 12.07.2021).

Jones T., Roberts J. Genetic Race? DNA Ancecestry tests, Racial Identity, and the Law // Columbia Law Journal. 2020. N7. Pp.1929-2016.

Krull J. Commentary: Trump, Romney and the definition of loser // The Statehouse File.com. 05.05. 2021. – URL: thestatehousefile.com/commentary-trump-romney-and-the-definition-of-loser/ (date of access: 12.07.2021).

Map: Where Critical Race Theory Is Under Attack // EducationWeek. 29.06.2021. – URL: edweek.org/policy-politics/map-where-critical-race-theory-is-under-attack/2021/06. (date of access: 12.07.2021).

Marcos C. House passes bill to remove Confederate statues from Capitol // The Hill. 29.06.21. – URL: thehill.com/homenews/house/560804-house-passes-bill-to-remove-confederate-statues-from-capitol (date of access: 12.07.2021).

Moriarty R. Is A Fundamental Culture Shift Happening? // Forbes. 21.04.2020. – URL: forbes.com/sites/robinmoriarty/2020/04/21/is-a-fundamental-culture-shift-happening/?sh=2fe41fbf7ab9 (date of access: 12.07.2021).

Most Americans Point to Circumstances, Not Work Ethic, for Why People Are Rich or Poor. Young people have more negative views of impact of billionaires // Pew Research Center. 02.03.2020. – URL: pewresearch.org/politics/2020/03/02/most-americans-point-to-circumstances-not-work-ethic-as-reasons-people-are-rich-or-poor/ (date of access: 12.07.2021).

National Statuary Hall Collection: Background and Legislative Options. December 3, 2019. Congressional Research Service. – URL: fas.org/sgp/crs/misc/R42812.pdf (date of access: 12.07.2021).

Revocation of Certain Presidential Actions and Technical Amendment. Executive Order 14029 of May 14, 2021 // Federal Register. 19.05.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/05/19/2021-10691/revocation-of-certain-presidential-actions-and-technical-amendment (date of access: 12.07.2021).

The Six Basic American Values Are What Make Us “Americans” // Vintage American ways. – URL: vintageamericanways.com/american-values/ (date of access: 12.07.2021).

Thompson I. Cultural Wars and Enduring American Dilemmas. 2013.

Trump D. Remarks at an Independence Day Celebration at the Mount Rushmore National Memorial in Keystone, South Dakota // The American Presidency Project. 03.07.2020. – URL: presidency.ucsb.edu/node/343032 (date of access: 12.07.2021).

Trump D. Wellington, Ohio Rally Speech Transcript: First Rally Since Leaving Office // Rev. 27.06.2021. – URL: rev.com/blog/transcripts/donald-trump-wellington-ohio-rally-speech-transcript-first-rally-since-leaving-office (date of access: 12.07.2021).

Vogels E.F, Anderson M., Porteus M. and others Americans and ‘Cancel Culture’: Where Some See Calls for Accountability, Others See Censorship, Punishment // Pew Reseach Center. 19.05.2021. – URL: pewresearch.org/internet/2021/05/19/americans-and-cancel-culture-where-some-see-calls-for-accountability-others-see-censorship-punishment/ (date of access: 12.07.2021).

Zelenak L. Mitt Romney, the 47%, and the Future of the Mass Income Tax // Tax Law Review. 2014. Vol. 67. Pp. 471-500.

Д-р Наталия Травкина е ръководител на Центъра за вътрешнополитически изследвания на Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките. 

Д-р Владимир Василиев  старши научен сътрудник в Института за САЩ и Канада на РАН.

 

 

д-р Наталия Травкина, д-р Владимир Василиев, geopolitica.eu