В средата на всеки януари историческите арени в турския град Селчук преливат от хора. Множество от мъже и жени на различни възрасти се стичат около местата, където в древността са отдавали почит на олимпийските богове, сякаш са агитка, която върви към оспорван футболен мач.
Между тях се появяват и сезонни амбулатни търговци, продаващи семки, цигари, бира, барабани. Някои от тях включват домашните си скари, които сгъстяват въздуха с дима от печено месо, питки и лук. С всеки следващ час в Селчук се създава атмосфера за предстоящо зрелище, което по нищо не подсказва, че става въпрос за народен фестивал.
Тълпата в града е привлечена от традиционно за района събитие - бой с камили, определяно от местните като културен белег за техния регион, и като варварство, което незабавно трябва да бъде прекратено от застъпниците за правата на животните.
Всяка година битката между камили се провежда на фона на протести от организациите за защита на животните и 2022 г. не е по-различна.
"Виждате как животно, живо същество, се бие пред вас и страда, докато хората се радват и печелят пари. Това е огромно престъпление", пише Гюлгун Хамамджиоглу, представител на Измир за Федерацията за правата на животните (HAYTAP) във Facebook.
Но докато в социалните мрежи вървят призиви за законови мерки срещу "спорта с камили в Турция", хората в Селчук се забавляват и очакват с нетърпение двубоите на ринга.
Да притежаваш камила в тяхната държава и особено в тяхната област е признак за престиж, защото това е изключително скъпо хоби. Тези животни са капризни - изискват специфични грижи, време и пари, за да се появяват във форма за надпреварата, а хората, които им се посвещават, го правят, защото наистина обичат животното и спорта.
Борбата с камили в Турция е вкоренена още от номадските племена. Започнала е като акт за демонстриране на господство при чифтосване, а с течение на времето е прераснало в организирано състезание, което след 80-те години се възражда в Турция и набира все по-масов интерес.
В основата му стои примитивния животински инстинкт. Мъжките камили естествено се бият в дивата природа, за да спечелят вниманието на женските. И за да гарантират шоуто на публиката, на фестивала в Селчук треньорите пускат мъжките камили до женска, без да им позволяват да се докосват. Това засилва сексуалното напрежение и поривът им за сблъсък.
На арената излизат камили, известни като Тулу - порода, която е резултат от смесването на бактрийска (двугърба) камила с дромадар (едногърба) камила, които се отглеждат специално за фестивала.
Всяка от тях получава име, което е бродирано върху изискани материи и с декорации за възхвала. Обичай е празничното облекло да се изработи лично от собствениците на животното и да е възможно най-цветно, за да демонстрира забавната част от борбата.
Що се отнася до самата битка, камилите се водят на арената, където техните собственици или треньори ги контролират с въжета като защитни мерки, ако мачът се нагорещи твърде много и се появи опасност някое от животните да бъде убито.
Камилите се обаче впускат да заключат вратове или правят фантастични трикове с краката, което според организаторите е безопасно, тъй като те носят хомоти и няма риск да се ухапят.
"Със сигурност няма опасност да си счупят копитата, краката или да се наранят фатално. Борят се, както хора се бият на боксов мач", казва Мехмет Фалакали, бивш ръководител от администрацията на министерството на туризма в Селчук.
Победителят се определя въз основа на едно от трите условия: ако камилата се оттегли, заскимти или е готова да падне на земята. А треньорите и собствениците остават под ръка, на метри от животното, за да гарантират, че нито една от страните не е пострадала.
Всеки мач продължава около 15 минути, след което се подновява до победа. Животните се разделят, когато станат твърде агресивни, а в края на фестивала победителят дефилира около тепиха по протежение на целия стадион за аплодисменти.
