Американските власти и компании, които искат да се подготвят за по-устойчиво бъдеще след пандемията от коронавирус, може да поискат да разгледат успеха на една по-малка, развита държава - Швейцария, пише за Financial Times Нанет Хехлер-Файдербе, глобален ръководител за икономиката и изследванията в Credit Suisse.
Швейцария редовно оглавява класациите за иновации, конкурентоспособност и качество на живот, въпреки че е икономика на стойност 706 милиарда долара с население от едва 8,7 милиона души. Това е и най-богатата страна в света на човек от населението. Нейният обществен сектор е малък, с публичен дълг от само 43% от брутния вътрешен продукт. Институционалната и реалната инфраструктура е силна.
Справянето на страната с Covid не е значително по-добро или по-лошо от другаде. Наскоро тя отчете 2468 нови случая дневно на милион души, като 67,2% от общото ѝ население е напълно ваксинирано. Това е на фона на 1994 случая на милион в САЩ, където процентът на ваксиниране е 62%. Но икономическата ситуация на Швейцария и перспективите за следващите години, независимо дали коронавирусът стане ендемичен, или не, изглеждат ярки. Причините за този успех са релевантни както за големите, така и за малките държави.
Първо, Швейцария има висок дял на „работата от разстояние“. По време на пандемията 34,1% от служителите са работили дистанционно поне от време на време, като сектори като информационни технологии (76,3%), финансите (61,4%) и образованието (54,7%) достигнаха още по-висок дял през 2020 г.
Това позволи на страната да възприеме прагматичен и като цяло не толкова строг подход към ограничаването на Covid, в резултат на което икономиката ѝ се сви по-малко от останалите през 2020 г. и се възстанови по-бързо през 2021 г. Всъщност към края на миналата година швейцарският трудов пазар вече бе преодолял шока от Covid, като безработицата от едва 2,4% е много близо до нивата отпреди пандемията. Швейцарските компании са пълни с поръчки, нагласите на потребителите са позитивни и се очаква БВП да нарасне с 2,5% през 2022 г., над нивата отпреди пандемията.
В САЩ и на други места осигуряването на повече дистанционна работа изглежда като важна предпоставка за повишаване участието на пазара на труда. Това би било приветствано от работниците и домакинствата, които биха могли да се преместят на безопасни и достъпни за живеене места, като същевременно направят метрополисите по-малко задръстени.
Второ, Швейцария се възползва от обмислената и разумна фискална политика. Макар че силно подкрепи секторите, които бяха негативно засегнати от пандемията - особено туризма, гостоприемството и личните услуги - правителството остави част от фискалната си мощ в резерв. Бюджетният дефицит беше само минус 2,2% през 2020 г. и минус 2% през 2021 г. в сравнение с минус 12,4% в САЩ през 2021 г.
Това задържа държавния дълг на ниво от 42,7% от БВП през 2021 г. в сравнение със 133% в САЩ и гарантираше, че икономиката не прегрява, въпреки че все още се сблъскваше с трудностите във веригата на доставки, които изпитваха други развити страни.
В резултат на това инфлацията, която бе 0,6% през 2021 г., се очаква да остане в диапазона за ценова стабилност на Швейцарската национална банка през 2022 г. Всъщност централната банка не трябва да повишава лихвените проценти, докато Федералният резерв на САЩ трябва да го направи, за да възстанови стабилността на цените и да запазите доверието в себе си.
Последният важен фактор за успеха на Швейцария е нейната енергийна политика, която е насочена към осигуряване на устойчивост на мрежата. Страната има щастието да е бедна на изкопаеми горива, но богата на вода. В резултат на това 55% от вътрешното производство на електроенергия е хидро. Но е важно също, че Швейцария запази 35% дял на ядрената енергия, допълнен с 5% в други възобновяеми източници. В Швейцария рисковете от енергийна криза са ограничени.
Тези рискове са по-голяма заплаха другаде в Европа, както и в САЩ. Там преосмислянето на оптималния енергиен микс за поддържане на стабилни и конкурентни цени на електроенергията би трябвало да е ключов приоритет.
Друг начин да се гарантира стабилно и финансово устойчиво бъдеще е да се избягват циклите на бум и срив, на стимули, последвани от строги икономии. Постигането на това от Швейцария е отразено в статута на швейцарския франк като валута убежище. Това означава, че понякога франкът е надценен по време на криза, което изисква от Швейцарската национална банка да се намесва на валутните пазари. Но то също доведе до това, че Швейцария има по-благоприятни инфлационни перспективи, отколкото много други страни.
В този смисъл Швейцарската национална банка сега може да поддържа своята много експанзионистична парична политика и да позволи на швейцарския франк да поскъпне спрямо еврото. Това означава, че лихвите в Швейцария би трябвало да останат ниски, осигурявайки атрактивни условия за швейцарските компании да инвестират, да правят иновации и да поддържат своето конкурентно предимство.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
