Ситуацията в момента е такава, че ежедневно се чуват спекулации от разузнавателните служби на САЩ за сценариите за нападение и руска инвазия в Украйна. В съседната на Русия страна пък се засилват опасенията от инвазия, въпреки че ръководството ѝ предупреждава да не се всява паника. В ЕС и САЩ вече се обсъждат сценарии за бежанска вълна от Украйна в случай на нахлуване на руски войски. А сега германското правителство се опитва да потуши нарастващия натиск от страна на своите партньори.
За тази цел канцлерът Олаф Шолц ще се срещне за първи път с президента на САЩ Джо Байдън днес, понеделник, в Белия дом. По същото време министърът на външните работи Аналена Бербок пътува до Киев, за да обсъди германската подкрепа с колегата си Дмитро Кулеба и президента Володимир Зеленски.
А малко преди пристигането на канцлера гневът на Вашингтон срещу Берлин нарасна осезаемо: „Германия се разглежда като ненадежден партньор и най-слабото звено в НАТО, когато става въпрос за това как да се справим с Путин" - така описва ситуацията Джаксън Джейнс, старши сътрудник в German Marshall Fund във Вашингтон. Германските доставки за Киев на каски и полева болница вместо отбранителни оръжия само засили критиките, казва той, цитиран от Handelsblatt.
Сенаторът републиканец Джеймс Риш призовава за „преосмисляне на германската позиция". Това преосмисляне трябва да включва ясно изявление, че „Северен поток 2" не трябва да бъде пуснат в експлоатация, ако Русия нападне Украйна: „Когато Русия нахлу в Крим през 2014 г., чухме подобни уверения, но няколко месеца по-късно Германия отново прокара „Северен поток 2". Това не трябва да се повтаря при никакви обстоятелства“.
Критиките в САЩ към Германия се увеличиха дотолкова, че германското посолство във Вашингтон раздава на конгресмени и сенатори брошури, озаглавени „Германската подкрепа за Украйна". В 14 точки се посочва как Берлин помага на Киев от години.
Споразумението между германското правителство и САЩ е застрашено
Дискусията за газопровода „Северен поток 2" в Балтийско море ще играе централна роля по време на пътуването на Шолц. Канцлерът сам си навлече тези беди. Той многократно говори за това, че тръбопроводът ще бъде третиран като проект на „частния сектор" - формулировка, която предизвика значително раздразнение във Вашингтон.
През миналото лято Германия и САЩ се споразумяха за трудно договорена декларация относно „Северен поток 2", в която Германия се ангажира, че „Русия няма да използва нито един газопровод, включително „Северен поток 2", за постигане на агресивни политически цели". Въпреки че текстът остава неясен в някои части, американците тълкуват споразумението като косвен ангажимент, че газопроводът, който вече е завършен, няма да бъде пуснат в експлоатация в случай на руска агресия срещу Украйна.
Твърди се, че това тълкуване е било прието и от германското правителство: В коалиционните среди се носят слухове, че е имало неофициален ангажимент, който допълва декларацията. Според него бившият германски канцлер Ангела Меркел (ХДС) е уверила Байдън, че "Северен поток 2" няма да бъде пуснат в експлоатация, ако Русия нахлуе в Украйна. Меркел е направила това и от името на Шолц.
Когато Шолц обяви тръбопровода за неполитически въпрос веднага след встъпването си в длъжност, американците се опасяваха, че новият канцлер иска да постави под въпрос старателно договорения компромис.
Междувременно външният министър на Финландия Пекка Хаависто призовава за повече самоувереност в отношенията с Русия: „Русия е принудена да си сътрудничи със Запада по различен начин", казва Хаависто пред Handelsblatt. Защото: „Русия се нуждае от Европа и западните технологии, ако иска да излезе от икономиката на суровините и да постигне по-голяма дълбочина на производството“. Москва знае, че „ще бъдем зависими от петрола и газа още десет години, но след това ще се освободим от тази зависимост с помощта на възобновяеми енергийни източници и зелени технологии“.
Всъщност някои важни руски компании вече реагират: още преди да влязат в сила забраните за износ на високотехнологични продукти за Русия, с които САЩ заплашват в случай на инвазия, най-голямата банка в Източна Европа, доминираната от държавата руска „Сбербанк“, се подготвя да работи без западни компютри и софтуер.
Според московския бизнес вестник „Комерсант" вече са проведени тестове за управление без IT продукти на Microsoft, SAP, Nvidia и VMware. Подготвя се мащабна покупка на руски технологии. А главният изпълнителен директор на „Газпром" Алексей Милер дори се оплака в писмо до руското правителство от високите разходи за преминаване към руски хардуер и софтуер за най-големия производител на газ в света.
Ламбрехт иска повече войски на Бундесвера в Литва
Като знак за възможно предстоящо нахлуване американските разузнавателни служби междувременно третират и намерението на Русия да ускори учението си със стратегически ядрени сили.
Обикновено това се случва през есента, но според американски военни източници учението е преместено за средата на февруари-март. Тази маневра може да послужи като напомняне на Запада да не се намесва в случай на военен конфликт в Украйна.
Байдън неведнъж е заявявал, че няма да изпрати американски войски да се бият в Украйна. Въпреки това той изпрати допълнителни части в Полша и Румъния, за да демонстрира решимостта на Америка пред Москва.
Германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт (SPD) също обяви, че ще увеличи контингента на Бундесвера в Литва. Освен това в Румъния за въздушно наблюдение ще бъдат разположени изтребители Eurofighter. „Всички в НАТО могат да разчитат на нас", подчерта тя. Въпреки това ще бъдат разположени отново изключи възможността за доставка на оръжие на Украйна.
Бойчо Попов, редактор Десислава Попова
