НАТО очевидно бави с членството на Украйна. Според автора на Noonpost Западът разбира, че няма да се справи с последствията, ако се наложи да оказва военна помощ на Украйна. Това от своя страна прави Алианса ненадежден партньор в очите на страните членки от Източна Европа.

По време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. беше взето официално решение Украйна и Грузия да станат членове на алианса, но нито на Тбилиси, нито на Киев тогава беше представен план за действие за членство в НАТО.

Близо 14 години по-късно Украйна все още е със статут на „страна-аспирант“. Тя не е нито «де факто член на НАТО», нито страна, на която официално е отказано членство. Това припомни президентът на Украйна Владимир Зеленски, който заяви по време на пресконференцията след срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг:

„Както разбирате, все още няма единна позиция относно влизането на Украйна в НАТО сред тридесетте държави, но повечето държави подкрепят идеята. Освен това няма единна позиция между държавите по отношение на военната помощ.»

Активно се развива сътрудничеството между двете страни във военната сфера. През февруари 2021 г. НАТО и Киев подписаха писмо за намерение за сътрудничество в областта на специалните операции, а през април същата година, тоест само два месеца след подписването на това писмо, посланикът на САЩ и настоящ заместник-генерален секретар на НАТО Александър Вершбоу направи много красноречиво изявление, че е време украинските въоръжени сили да бъдат приведени в съответствие със стандартите на НАТО.

Седмица след това изявление посланикът на САЩ в НАТО изключи разширяването на алианса през следващите години. Това е полуофициалната позиция на Франция и Германия, която наскоро изрази украинският президент, когато заяви, че страните от НАТО нямат общо мнение по въпроса за влизането на Украйна в НАТО.

Отказът на НАТО и предупреждението на Русия

Руският президент Владимир Путин в речта си на 18 март 2014 г. заяви, че Западът лъже за спиране на разширяването на изток, подчертавайки, че НАТО е била и си остава военна организация, а Русия е против този военен алианс да се стопанисва в «задния й двор»  (в Украйна и Грузия).

Русия ще накара НАТО да съжалява за «заиграването» с Киев.

Нейните предупреждения „достигнаха връхната си точка“ в началото на 2021 г., когато Русия започна да струпва военни сили на границата с Украйна. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова предупреди, че членството на Украйна в НАТО може да доведе до «необратими последици за украинската държавност».

Претенциите на Русия произтичат от старото обещание, дадено от Запада на СССР през 1990 г., че НАТО няма да се разширява на изток в замяна на съветското съгласие за обединението на Германия и падането на Берлинската стена. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба припомня, че в архивните документи няма правни гаранции за неразширяване на НАТО на изток.

За да се разбере позицията на Русия по отношение на Украйна, трябва да се осъзнае, че тя е от по-голямо стратегическо и историческо значение за Москва, отколкото за Запада.

Русия счита руския и украинския народи за едно цяло.

Украйна е част от Руската империя от много векове и по-голямата част от украинците говорят руски, да не говорим за дълбоките социални отношения, които обвързват както народите, така и стратегическата сигурност в светлината на общите граници. Така Москва няма да стои встрани, ако западният лагер се приближи по някаква причина.

Превъзходството на Русия

Налице е явно руско превъзходство, което възпрепятства стремежите на украинците да се присъединят към НАТО. Преди няколко години по южните и западните граници на Украйна имаше 270 000 руски войници и 700 бойни самолета, но от 2015 г. те се увеличиха с още 150 000. Това означава, че Москва е в състояние да мобилизира своите военни сили в този регион възможно най-бързо в случай на война, за разлика от Запада, който е изправен пред сериозни логистични препятствия и предизвикателства.

След окупацията Крим се превърна в руска военна база. В Крим вече са разположени над 25 000 руски войници, заедно с множество кораби и подводници, както и зенитно-ракетните системи С-400, с които Русия може да сваля самолети на НАТО на разстояние до 400 км.

НАТО от своя страна разположи многонационални бойни групи в балтийските страни, чиято основна цел е демонстрация на сила. Но въпреки разполагането на британски и американски войски в региона, превъзходството на Русия все още е значително.

Ще успеят ли НАТО и САЩ да защитят Украйна на място? Или с други думи: ще успее ли Западът да се справи с последствията, ако дойде на помощ на Украйна?

Малко вероятно е Европа да изпрати десетки хиляди войници за защита на украинците. Това се дължи на тежката икономическа криза и нарастването на популисткото движение, което несъмнено ще се възпротиви на подобни тенденции. Същото се отнася и за политиката на Джо Байдън за намаляване на военното присъствие на САЩ в чужбина.

Следователно изпълнението на обещанието на НАТО за влизане на Украйна в алианса в момента изглежда малко вероятно, дори при благоприятни обстоятелства.

Страхът от конфронтация с Русия в случай на подобен ход може да накара алианса да преразгледа официално присъединяването на Украйна към НАТО.

Значителните разногласия между Москва и Запада относно Украйна ни показват, че НАТО не е в състояние да защити украинците. Това от своя страна характеризира Алианса като «ненадежден партньор» в очите на страните членки в Източна Европа.

Петя Паликрушева, превод и редакция