Референдум в Беларус в неделя е одобрил нова конституция на страната, която отхвърля неядрения ѝ статус точно в момента, в който бившата съветска република се превръща в стартова площадка за нахлуването на руски войски в Украйна, предава Ройтерс, като цитира руски информационни агенции.
Агенциите цитират централната избирателна комисия на Беларус, според която 65,2% от участвалите са гласували "за" промени в конституцията на страната.
Според новата конституция на територията на страната ще може да се разполагат ядрени оръжия за първи път, откакто страната се отказа от тях след падането на Съветския съюз.
Западът вече заяви, че няма да признае резултатите от референдума, който се провежда на фона на мащабни репресии срещу вътрешните противници на правителството. Според правозащитници към неделя в Беларус има повече от хиляда политически затворници.
Референдумът предизвика антивоенни протести в няколко града. Най-малко 290 души са задържани, съобщават правозащитни организации.
В неделя, от избирателна секция, президентът на Беларус Александър Лукашенко коментира, че може да поиска от Русия да върне ядрените оръжия на Беларус.
„Ако вие (Западът) прехвърлите ядрени оръжия в Полша или Литва, до нашите граници, тогава аз ще се обърна към Путин да върне ядрените оръжия, които подарих без никакви условия“, коментира той.
След мащабните протести след президентските избори през 2020 г. Лукашенко се обърна към Русия и си осигури заеми от Москва, които компенсират ефекта от западните санкции.
Неговият съперник на вота през 2020 г., лидерът на опозицията в изгнание Светлана Цихановска, призова беларусите да използват вота, за да протестират срещу инвазията. Във видеоклипове и снимки, публикувани в социалните мрежи, се вижда как хората се събират в избирателните секции в Минск и други градове, за да протестират.
„Сега малко можем да направим с целия този ужас, в който живеем. Но не бих си простила, ако не се опитам да направя нещо“, казва каза 45-годишната Елена.
Новата конституция ще даде правомощия на Всебелоруското народно събрание, създадено от Лукашенко и пълно с партийни лоялисти. Предвижда се и доживотен имунитет от съдебно преследване на президента, след като той напусне поста.
Междувременно Съветът за сигурност на ООН гласува ситуацията в Украйна да бъде разгледана на извънредно общо събрание на организацията. Гласуването на 15-членния Съвет беше процедурно, така че Русия да не може да наложи вето. Решението за свикване на заседание на Общото събрание беше прието с 11 гласа „за”. Русия гласува против, а Китай, Индия и Обединените арабски емирства се въздържаха.
Това ще бъде едва 11-ата подобна сесия на Общото събрание, свикана от 1950 г. насам.
