Кризата около Украйна има както геополитически, така и идеологически измерения. Либерали и глобалисти се солидаризираха с Киев, а представителите на други идеологически движения заеха по-благоприятна позиция спрямо Русия. Началото на мащабните военни действия на Русия срещу сегашния режим в Киев предизвикаха различни реакции: от истерия от страна на либералите до осъждане с призив за диалог от консерваторите.
Кризата около Украйна има както геополитически, така и идеологически измерения. От самото начало на изостряне на ситуацията по източните граници на тази страна различни политически сили в САЩ и Европа оценяваха различно развиващите се събития.
Либерали и глобалисти се солидаризираха с Киев, а представителите на други идеологически движения заеха по-благоприятна позиция спрямо Русия. Започването на мащабни военни действия срещу сегашния режим в Киев от страна на Русия предизвика различни реакции: от истерия от страна на либералите до осъждане с призив за незабавно започване на диалог от страна на консерваторите.
Либералният полюс: Идейната битка
Независимо от спецификата на страната, най-ревностните поддръжници на „украинската независимост“ се оказаха либерали и глобалисти. За тях украинският конфликт е конфронтация между „авторитарна“ Русия и „демократична Украйна“.
За известния псевдоисторик, содомит и трансхуманист израелец Ювал Ноа Харари, решаването на „фундаменталния въпрос за бъдещето на историята и бъдещето на човечеството“ зависи от Украйна. Според френския либерален псевдофилософ Бернар-Анри Леви Западът трябва да обяви поне „студена война” на Русия.
С призив за незабавни и жестоки санкции срещу Русия още преди началото на операцията на 24 февруари излязоха Франсис Фукуяма, както и един от лидерите на неоконсерваторите - Бил Кристол.
В САЩ и в Европа се изказаха либерални интелектуалци, които отправиха подобни призиви за налагане на незабавни и строги санкции срещу Русия още преди началото на военната операция на 24 февруари. Тяхната гледна точка е ясно изразена в една от статиите на Франсис Фукуяма:
„Украйна днес е предна държава в глобалната геополитическа борба между демокрацията и авторитаризма. Европейците, които ценят либералната демокрация за себе си, трябва да разберат, че не могат да бъдат странични наблюдатели в този конфликт."
"Амбициите на Путин надхвърлят Украйна; той даде ясно да се разбере през последните седмици, че би искал да обърне напредъка на европейската демокрация от 1991 г. насам и да създаде руска сфера на влияние в рамките на бившия Варшавски договор", смята още Фукуяма.
"Извън Европа китайците следят внимателно реакцията на Запада на тази криза, претегляйки перспективите си за повторно включване на Тайван. Ето защо защитата на Украйна трябва да бъде от спешна важност за всички, които се интересуват от глобалната демокрация", категоричен е той.
Тази част от политическия спектър предпочита да не забелязва, че украинската "демокрация" е оцветена с националистически тонове. Или, както германският политолог Андреас Умланд обяснява този процес с цената на конфронтацията с Русия, бързо преминавайки към обвинението на Русия във „фашизъм“ и сравняването на Путин с Хитлер.
За либералите започването на руска военна операция в Украйна изисква незабавна намеса на Запада, включително военна. По-специално, според Франсис Фукуяма:
„Сега имаме нужда от нещо повече от санкции“.
Същата гледна точка споделят и либералното ръководство на САЩ, Канада и страните от Западна Европа. Сред политиците най-антируската позиция заемат левите либерали – европейските Зелени.
Така например, Яник Жадо, кандидатът на Зелените на президентските избори във Франция, осъди доста „меките“ реакции на Ерик Земмур, Марин Льо Пен и Жан-Люк Меленшон към решението на Русия да признае Република Донбас и призова за защита на „демокрацията“ в Украйна.
Десните
Ако либералите предлагат ясен модел за осмисляне на случващото се около Украйна („демокрация срещу авторитаризъм“, „глобален свят на бъдещето“ срещу „миналото“, „напредък срещу регрес“), то няма такова разбиране сред десните и вляво.
Популистките десни и леви са склонни или да подкрепят Русия, или да заемат неутрална позиция, призовавайки за диалог. Мейнстрийм "дясното", като правило, се придържа към позицията на либералите.
В САЩ украинската криза раздели Републиканската партия.
Повечето републиканци в Конгреса подкрепиха решението на Джо Байдън да наложи санкции на Русия. Някои дори похвалиха действията на Байдън, като например разполагането на повече американски войски в Източна Европа за укрепване на отбраната на НАТО.
Но влиятелни части от републиканския естаблишмънт, включително сенатор Джош Хоули, водещият на Fox News Тъкър Карлсън и кандидатът за Сената на Охайо Джей Ди Ванс, се противопоставят на намесата на САЩ в Украйна. Те твърдят, че разширяването на ангажимента на САЩ към НАТО е грешка и че вместо това президентът трябва да се съсредоточи върху противопоставянето с Китай и осигуряването на южната граница на Америка.
Самият бивш президент Тръмп, коментирайки решенията на президента на Русия, го нарече "брилянтен".
„О, това е прекрасно“, каза Тръмп за операцията.
В същото време политикът не пропусна да заяви още, че в неговото президентство подобно развитие на събитията би било невъзможно. Бившият президент на САЩ използва ситуацията около Украйна, за да критикува Джо Байдън.
След 24 февруари реториката на Тръмп не се промени. Освен това, по време на началото на руската военна операция, когато другите големи американски телевизионни канали показаха призива, в програмата на на консервативния водещ Тъкър Карлсън по Fox News се изказа Дъглас Макгрегър, пенсиониран полковник от американската армия, номиниран от Тръмп за поста посланик на САЩ в Германия.
„Първото нещо, което трябва да направим, е да признаем, че основната гледна точка на Путин – не само неговата гледна точка, но и гледната точка на руското правителство, която те поддържат от 25 години, е валидна", заяви той.
"Те не искат американски войски, ракети и войски на НАТО точно през границата в Източна Украйна“, каза Макгрегър.
Според него САЩ трябва да се споразумеят с Русия за неутралитета на Украйна, за да избегнат конфликт.
Американският популистки идеолог Стивън Банън също оцени доста положително действията на Русия. Според него „ситуацията в рускоговорящите източни региони на Украйна, тази криза е 100% създадена от действията на администрацията на Байдън“.
Десницата предлага и идеологическа оценка на случващото се. За либералите признаването на ДНР и ЛНР, последвано от разполагането на руски войски там, е удар по либералния световен ред. Американските консерватори-популисти оценяват глобалните последици от този ход по подобен начин, но положително.
По думите на популярния консервативен блогър и коментатор Стив Пособик:
„Това е пълен колапс на неолибералния световен ред. Това е ситуация, в която всичко се връща към модела на седемте цивилизации на Сам Хънтингтън."
"Оказа се, че надделяват цивилизациите, националните интереси и реализмът", смята той.
След началото на военната операция в Украйна либералните и неоконсервативните медии и коментатори започнаха да преследват Стивън Банън, който говори положително за Путин в едно от предаванията с основателя на Blackwater Ерик Принс.
Данните на социолозите показват, че в момента електоратът на Републиканската партия на САЩ е най-малко склонен да подкрепя антируските авантюри на Байдън.
Така само 43% от републиканските гласоподаватели подкрепиха ходовете на Байдън за прехвърляне на американски войски в Европа, за разлика от 56% от независимите и 70% от демократите, според анкета на университета Quinnipiac. За значителна част от електората на Републиканската партия важни са вътрешните проблеми, а не криза в друга част на света.
Във Франция най-"антируската" позиция на десния фланг зае Валери Пекрес, кандидатка от дясната Републиканска партия. Тя всъщност се съгласи с позицията на либералния президент Еманюел Макрон, който се застъпва както за натиск върху Русия, така и за диалог с нея.
„Трябва да имате истински диалог с Русия и аз ще подкрепя такъв диалог, но това не е диалог за подчинение на руските позиции“, каза Пекрес.
След началото на военната операция в Украйна кандидатът обяви "пълна солидарност" с Украйна и предложи предприемане на "строги мерки" срещу Русия.
Марин Льо Пен, лидер на Национално обединение, нарече решението на президента Путин "изключително жалък акт", но каза, че "трябва да се направи всичко, за да се върне на пътя на диалога, за да се гарантира мир в Европа".
Политикът се застъпи за изтеглянето на руските войски от Донбас, но за признаването на Крим за руски.
След началото на военната операция на Русия в Украйна позицията на Льо Пен не се промени. Тя се застъпва за изтеглянето на руските войски и началото на диалог с Москва.
Според нея Франция трябва да поеме инициативата за провеждане на дипломатическа среща под егидата на ООН с участието на САЩ, Русия, Украйна, Франция, Германия, Великобритания, както и Полша, Румъния, Унгария и Словакия, държави, граничещи с Украйна.
На свой ред Ерик Земур, говорейки от позиции, подобни на тези на Доналд Тръмп, критикувайки действията на Русия, отбеляза, че виновни за нарушаването на границите на Украйна са НАТО и политиката на разширяване на алианса, в противоречие с интересите на Русия.
Като цяло позицията на Земур не се е променила от 24 февруари. Според него Франция трябва да инициира споразумение между НАТО и Русия за спиране на разширяването на алианса.
Като цяло позицията на дясната част на френските популисти е сдържана. Ритуалното осъждане на Русия се компенсира от изявления за необходимостта от диалог.
В Германия действията на Русия първоначално бяха подкрепени от дясната популистка партия "Алтернатива за Германия". Лидерът на АзГ Тино Хрупала подчерта, че жителите на ДНР и ЛНР имат право сами да решават към коя държава да принадлежат.
В изявление от името на партията АзГ обаче заяви, че изразява „съжаление“ за текущото развитие. Сегашната ситуация е следствие от „разширяването на НАТО на изток, което беше насърчавано противно на всички споразумения с Москва“.
Така Западът „наруши законните интереси на сигурността на Русия“. От своя страна политикът от берлинската АзГ Гунар Линдеман публикува фойерверки в Twitter в чест на признаването на народните републики от Русия.
Военната операция на Русия в Украйна беше осъдена от Алтернатива за Германия: Алис Вайдел, лидерка на фракцията в Бундестага, и Тино Хрупала казаха, че „Русия трябва незабавно да спре военните действия и да изтегли войските си от Украйна“.
В Италия лидерът на партията "Лига" Матео Салвини осъди "нарушаването" на границите на Украйна, но се противопостави на налагането на санкции срещу Русия.
Левите
Във Франция повечето от левите кандидати за президент се изказаха, осъждайки действията на Русия срещу Донбас. Така Кристиан Тобира, бивш министър на правосъдието, каза:
„Солидарността на европейските държави с Украйна не трябва да отслабва“.
Ръководителят на Френската комунистическа партия (PCF) Фабиен Русел подчерта, че:
„Признаването от президента на Русия на независимостта на двете сепаратистки републики Украйна е изключително сериозно и опасно решение! Трябва да се направи всичко възможно, за да се обезсили тази война, която пламва на прага на Европа!"
Същите политици осъдиха военната операция на Русия в Украйна.
Дори Жан-Люк Меленшон, лидерът на лявото популистко движение "Непокорна Франция", който преди това имаше положително отношение към Русия, каза, че „независимо от това какво мислим за скрити мотиви или за логиката на ситуацията, все пак това беше Русия, която пое отговорността за този епизод".
На 24 февруари левият политик осъди използването на сила от Русия и призова за мобилизиране на силите за отбрана на ЕС и Франция. Според него Франция трябва да насърчава мирния диалог.
В Германия партия "Левите" обяви, че единодушно осъжда действията на Русия като противоречащи на международното право. В съвместно изявление лидерите на партии и парламентарни групи Сузане Хениг-Уелоу, Джанин Вислер, Амира Мохамед Али и Дитмар Барч обвиниха руския президент, че признава "народните републики" Луганск и Донецк и свързаното с това "нашествие" на руски войски в Украйна.
Според тях "нахлуването" на руски войски в Украйна „противоречи на международното право, нарушава суверенитета и териториалната цялост на Украйна и повишаващи опасността от голяма война в Европа“.
Левите настояват за изтегляне на руските войски от Донбас. Севим Дагделен и Грегор Гизи, леви депутати в Бундестага, които преди това изказваха проруски позиции и обвиняваха НАТО, че подклажда конфликта в Украйна, призоваха за предотвратяване на война между Русия и НАТО. В същото време Дагделен обвини Русия в нарушаване на международното право.
Въпреки че Гизи и Дагделен са против санкциите срещу Русия, партията има силни леви гласове, обвиняващи Русия във великодържавен шовинизъм, национализъм. Те се явяват поддръжници на подхода за санкции.
Сара Вагенкнехт, представител на популисткото крило на лявото, също осъди действията на Русия, като ги нарече „явно нарушение на Минските споразумения“.
На 24 февруари пп "Левите" публикува официално изявление, в което се посочва, че „бомбардировките и нахлуването на руски войски в Украйна са ново ниво на агресия от страна на Путин, което ние осъждаме най-категорично“.
В Италия външният министър от лявата популистка партия "5 звезди" Луиджи Ди Майо осъди Русия, призовавайки за "пропорционални" санкции срещу Москва.
Либерализъм срещу реализма
Като цяло в САЩ и европейските страни левите и десните популисти са по-склонни да действат от позицията на „разбиране“ на действията на Русия и насърчаване на диалог с нея, отколкото открито да подкрепят нейните действия.
Позициите на "лявата" и "дясната" част от популисткия спектър в тази ситуация във всяка страна са практически сходни, с изключение на САЩ, където няма сериозен популистки полюс в рамките на Демократическата партия. Също така в САЩ популистите най-открито гледат на кризата в Донбас като на нещо, което "не е работа на САЩ".
В Европа, от своя страна, сред страните, които оказват сериозно влияние върху международния дневен ред, политическият спектър е най-обединен на антируска основа във Великобритания. В политиката на тази страна също няма сериозни популистки структури.
Повече или по-малко близки до позицията на континенталните популисти са идеите на Найджъл Фарадж, бившият ръководител на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP), който смята за необходимо да се приеме мораториум върху влизането на Украйна в НАТО и да не се създава истерията около руската " инвазия" в Украйна.
Като цяло, въпреки ритуалното осъждане на Русия, популистките сили, леви и десни, разглеждат кризата от гледна точка на теорията за реализма в международните отношения (МО). За тях то няма идеологическо съдържание и въпреки възможната разлика в интересите, диалогът с Русия е възможен, дори и те да не приветстват нейните действия.
Либералите (включително десните и левите либерали) разбират конфликта около Украйна по различен начин: на първо място, като идеологическа конфронтация (либералната теория на МО), която изключва всякакъв диалог.
Като цяло, в краткосрочен план се очаква огромен информационен натиск, вероятно дори опити за образуване на наказателни дела под измислени предлози срещу леви и десни популисти в западните страни. Либералите използват ситуацията в Украйна, за да оказват натиск върху своите съперници.
По този начин тези противниците също ще бъдат принудени да се адаптират към преобладаващия антируски дискурс. Въпреки това, възможните успехи на Русия и неуспехите и грешките на либералните правителства на Запада, напротив, ще донесат точки на популистките движения и лидерите, които настояват за реалистична визия за световната политика. До голяма степен политическото подреждане в западните страни ще зависи от перспективите на руската военна операция в Украйна.
