Преди няколко години прославеният руски гросмайстор Гари Каспаров дойде на вечеря в къщата ми в Ню Йорк, пише Джилиън Тет за Financial Times. Беше наситена с незабравими моменти вечер. Докато ровехме в нашите десерти, Каспаров забавляваше събралата се група американски политици и финансисти с възгледите си за Русия, страна, от която избяга през 2013 г., след като предизвика президента Владимир Путин. Каспаров предупреди, че Путин става все по-авторитарен, изолиран от Запада и в резултат на това е вероятно да се нахвърли срещу съседи като Украйна по опасен начин.
Когато останалите от масата бурно отхвърлиха катастрофичните му предвиждания, Каспаров се разпали и, докато виното се лееше, разговорът стана толкова възбуден, че започнах да се притеснявам, че гостите ще си тръгнат. Така че, въпреки че споделях много от страховете на Каспаров, реших да запазя мира, като вместо това смених темата в посока шах.
Това беше един от няколкото случая, когато видях, че Каспаров правилно предсказва предстояща катастрофа, само за да бъде игнориран. Когато говорихме по телефона наскоро, той си спомни онази нощ, оплаквайки се: „Бях потресен от нежеланието на хората на запад да чуят тези предупреждения, защото израснах в Съветския съюз и знаех всичко за историческите събития на 20 век. Знаех, че сте могли да спрете Хитлер през 1935, 1936 и 1937 г., но не сте го направили. И получих толкова категорично отхвърляне на това, което казвам.”
Защо западняците бяха толкова пренебрежителни към анализа на Каспаров? Това е важен въпрос, като се има предвид, че много наблюдатели бяха напълно шокирани от събитията в Украйна. Сред най-големите виновници са западните елити с бизнес в Русия. „Никой, когото познавам, не очакваше, че Путин наистина ще нахлуе!“, ми каза неотдавна един емигрирал бивш директор на руска компания за суровини. „Всички ние не можем да повярваме.”
Каспаров смята, че въпросът е в тенденцията да се предполага, че всички останали споделят вродения ви мироглед. Ключът тук са западните идеи за рационалност. Западната култура е напоена с капиталистически дух, подкрепен от широко разпространеното схващане, че мотивът за печалба е върховен по отношение оформянето на политически изчисления и че „икономиката, глупако“ е това, което движи вземането на решения в Русия и другаде. Разпадането на СССР затвърди тази гледна точка, тъй като изглеждаше, че пазарните принципи и глобалните бизнес интереси са триумфирали.
Вследствие на това западните лидери и бизнес групи като цяло си затваряха очите, когато Путин изнасяше речи, които ясно демонстрираха неговата националистическа, експанзионистка програма, и след това анексира Крим. Още по-лошо, те не успяха да оценят колко изолиран е станал Путин. Вместо това, тъй като руските олигарси се превърнаха в неразделна част от глобалния бизнес, Путин беше разглеждан като екстраполация на тази група. Идеята, че той може да е толкова адски устремен към унищожаването на демокрацията и разширяването на Русия, че би бил готов да понесе дълбока икономическа болка, не беше взета насериозно.
„Не е като действията му да са извършвани на тъмно; всичко се случи пред очите ни”, казва ми Каспаров. „Но след края на Студената война имаше някакъв вид алергия към всякакви предупреждения за повторение на събитията. Господстваше допускането, че Путин никога няма да унищожи бизнеса, защото изглеждаше ирационално да го направи.“
Предвид проницателността на Каспаров в прогнозирането на сегашните събития, го питам какво мисли, че може да се случи по-нататък. Той вярва, че Путин „вече е загубил“ битката, в смисъл, че основната му цел за бързо анексиране на Украйна се е провалила. „Не мисля, че който и да е украински лидер може да приеме нещо по-малко от връщането на земя [в Крим]. Тази война ще приключи с издигането на украинското знаме в Севастопол.“
Но той посочва, че „не е ясно каква цена ще платят украинците за това“, тъй като би било глупаво да се очаква Путин да отстъпи бързо само поради икономическата цена. Единственият инструмент, който може да наложи бърза положителна развръзка, смята Каспаров, е НАТО да подкрепи „забранена за полети“ зона над Украйна или да се включи пряко в конфликта.
"Путин има респект единствено от силата."
Може ли евентуален преврат в Кремъл да е сред вариантите? Каспаров не очаква това в момента, но натискът се засилва. „От историята знаем, че една от най-важните съставки за преврат е геополитическото военно поражение. Това би изпратило мощно послание към всички слоеве на руското общество, че големият бос се е провалил, а един мафиотски бос може да си позволи много неща, но не и да бъде слаб.“
Страхът да не изглежда слаб обаче може да радикализира Путин. По този начин, твърди Каспаров, един от най-големите въпроси сега е „дали руските функционери биха изпълнили заповедите“, ако Путин се опита да нанесе ядрен удар. Гари се съмнява. „В момента, в който руски военен кораб изстреля тактическа ядрена ракета, НАТО ще отговори и е малко вероятно да има същата фанатична преданост към Путин, каквато имаше спрямо Хитлер в Германия. Не вярвам, че имаме руски пилоти камикадзе.“
Това успокояващо ли е? Не непременно: една патова ситуация заплашва с още повече страдания и разрушения в Украйна. Така или иначе, докато трагедията се разгръща, това е мощен упрек към Запада за опасностите от мисленето с капаци и за допускането, че всеки гледа на света през призмата на счетоводния баланс. Следващия път, когато някоя непопулярна идея предизвика скандал на масата ми за вечеря, ще я оставя да се развихри. Понякога има по-важни неща от това да бъдете учтиви.
