През последните седмици стана много популярна тезата, че специалната военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна (СВОДДУ), която Русия провежда на територията на някогашната братска, а сега напълно обандеризирана република, от 24 февруари е само началото на системен конфликт между страната ни и колективния Запад, воден от САЩ.
И популярността на тази теза до голяма степен се дължи на крайната реакция на този колективен Запад към прилагането на СВОДДУ – изглежда така , сякаш руските войски в Украйна не удрят по бойци-неонацисти, а директно върху американски и европейски политици, журналисти, обикновени хора и бюргери, причинявайки им непоносима болка.
И, между другото, това е вярно: тези хора усещат удари по най-интимното и нежно място – портфейла си. Въпреки че покачването на цените на Запад досега беше причинено не от действията на „Кремъл на Путин”, а от хиперемисията на долари и други „свободно конвертируеми” валути, всички разбират много добре, че ако не беше Русия и нейните въоръжени сили сега, тези проблеми ще бъдат решени по обичайния начин - силата на западните оръжия и пропаганда ще гарантират, че останалата част от света е ограбена, така че Америка да има евтин бензин, а Европа да има евтин газ и електричество.
Тук Русия е виновна изобщо не за „агресията срещу Украйна“, а за това, че не им позволява да ограбят човечеството безпроблемно. Че и самата тя не граби. И дори не иска да преговаря по този въпрос.
Колективният Запад не може да се примири с подобно варварство при никакви обстоятелства. Затова той с всички сили се опитва да разобличи Русия като демон, срещу който всякакви действия са допустими. Но иронията на историята е, че в резултат на това нашите скорошни „партньори“, а сега и „противници“ се самонаказват, само влошавайки собственото си положение и перспективите за бъдещето.
Не само поради факта, че зад маската на „цивилизования свят” все по-ясно се вижда муцуната на хищник и трупоядец, но и от факта, че в яростта си те разрушават цялата „екологична ниша”, в която те бяха върха на „хранителната верига“. Най-очевидният пример е „замразяването” от Запада на част от златните и валутните резерви на Руската федерация.
Не става дума за тези 300 или повече милиарда долара като такива – само Федералният резерв на САЩ емитира 20 пъти повече „зелени хартийки“ от тази сума всяка година. Но фактът си е факт: те се опитаха нагло да ограбят ядрена сила - постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето пред очите на всички.
След подобни действия броят на желаещите изобщо да се докоснат до американската валута трябва да намалее рязко. Тъй като това (както и да се прикрива с думи реалното състояние на нещата) всъщност е дефолт по подразбиране на Съединените щати, както вече заявиха и руският президент Владимир Путин , и финансовият министър Антон Силуанов . Но най-важното е, че след това Руската федерация трябваше да изпълни всички свои финансови задължения. В долари, разбира се, които й бяха отнети.
Както се казва, от болната глава на здравата ... Международните рейтингови агенции, "голямата тройка" на Moody's, Fitch и Standard & Poor's (S&P), чиито рейтинги на суверенния кредитен рейтинг на Руската федерация бяха незабавно понижени от „инвестиционен“ на „дефолтен“. Като цяло за такова нещо не просто не плащат пари, но и удрят по бакенбардите с канделабри.
Но Русия все още е далеч от това да започне да изплаща дълговете си по високоточен хиперзвуков начин директно към центровете за вземане на решения на колективния Запад. Причините за това са точно известни само на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация, така че всички възможни въпроси за това трябва да бъдат насочени към него.
Просто трябва да приемем за даденост факта, че засега почти всички западни кредитори бяха помолени да приемат плащания в рубли и да обменят тези рубли за долари, евро и други валути от „замразените“ руски златни резерви. Или дори да купуват руски стоки и услуги с тези рубли. Ние да не сме зверове, животни някакви...
И тогава изведнъж, съвсем, съвсем неочаквано, се оказа, че санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници не важат за изплащането на дълга, - поне до май, когато "гратисният период" за много от тези плащания изтичат. Тоест нашите западни опоненти спряха ситуацията със „замразяването“ за почти два месеца. Явно с надеждата, че през това време СВОДДУ по някакъв начин ще свърши.
И ако не? Или по-скоро в Украйна всичко ще свърши, но ако „верижната реакция“ отиде някъде по-далеч? Колективният Запад създаде множество различни зони на конфликти и „горещи точки“ в рамките на стратегията за „управление на хаоса“. Сега всичко това може да се върне като бумеранг: от Фолклендските острови до Косово, от Палестина до Тайван... Освен ако, разбира се, Байдън, Джонсън и Ко не се откажат от политиката на конфронтация, но, честно казано, няма надежда за това от доста време...
