Новият национален музей на Норвегия, разположен на западния бряг на Осло, на стойност 500 милиона британски лири, ще бъде най-големият в Северния регион, когато отвори врати на 11 юни. Въпреки това неговият директор, Карин Хиндсбо, се чувства достатъчно разкаяна, за да се извини за дългите закъснения, които от години държаха известни произведения на изкуството като най-известната версия на „Викът" на Едвард Мунк далеч от общественото внимание.
Това е музей в епичен мащаб. В рамките на 13 000 квадратни метра изложбена площ ще бъдат показани 5 000 произведения, което ще го направи по-голям от Rijksmuseum в Амстердам или Guggenheim в Билбао. Хиндсбо казва, че хората ще имат голям избор и ще им бъдат предложени насоки според времето и интересите, които имат.
„В наши дни, когато нещата имат тенденция да се движат наистина много бързо, не мисля, че е лошо да се осигури пространство, в което човек може да остане в продължение на много часове. Може би не е толкова лошо да се изгубиш в изкуството в наши дни", казва тя.
Концепцията за музея се роди в средата на 2000-те, но мъдростта на решението на норвежкия парламент през 2013 г. да комбинира колекциите на четири съществуващи музея, включително изключително популярната Национална галерия, беше разгорещено обсъждана на всяка крачка.
Хиндсбо каза „Идеята е добра, тъй като хората ще могат да видят цялата история на норвежкото културно наследство и регионалното културно наследство в глобална перспектива под един покрив и в условия, които най-добре запазват и демонстрират произведенията".
Обхватът на Националния музей на изкуството, архитектурата и дизайна, както е пълното му име, е широк: от средновековния гоблен Балдишол и китайски императорски порцелан до норвежки стъклени чаши от 18-ти век, съвременен дизайн, мода, изкуства и занаяти.
Увенчаваща сградата е светлинна зала с площ от 2400 кв.м, видима за хиляди през нощта благодарение на 9000 енергийно ефективни, регулируеми LED светлини.
На критиците, които се оплакват, че германските архитекти Kleihues + Schuwerk са използвали цяло състояние и осем години в изграждането на това, което някои смятат за сива кутия, покрита с шисти, Хиндсбо казва, че въпросът е как творбите ще бъдат обгрижвани и изложени вътре. „Сградата на мястото на бившата жп гара е проектирана да се слее с квартала. Това е ниска сграда. Тя е с ниска поддръжка, но висококачествена, а въпросът за устойчивост е важен. Всички материали са избрани с 300-годишен обхват, така че нищо да не трябва да се изоставя след 20 години. И по-важно е реалното изложбено пространство и моето скромно мнение е, че това е уникално изложбено пространство –невероятни условия за показване на нашата колекция – и мисля, че публиката ще види и ще оцени това, след като отворим", казва Хиндсбо.
