American Prospect пише, че Русия и Китай са унищожили модела на глобализация, който САЩ натрапиха в света след Студената война. Авторът счита, че Америка е направила това за сметка на интересите на широките народни маси. Този модел е към своя край. А санкциите трябва да се прилагат срещу американските банки и корпорации, които нарушават основните човешки права.

Превод от The American Prospect, САЩ:

Световната икономическа и финансова система никога няма да бъде предишната

След Втората световна война системата на Бретън Уудс създаде управлявана форма на глобална търговия, в която страните имаха достатъчно политическо пространство, за да постигнат висока заетост, социални държави и икономическо планиране.

Глобализацията II съществуваше заедно със Студената война, в която Съветите нямаха икономически контакт със Запада.

Но когато капиталистите възстановиха обичайното си политическо влияние в капиталистическата система, този период на общ просперитет и смесена икономика отстъпи място на Глобализация III — опит да се възроди нещо като laissez-faire, тоест напълно либерална икономика със свободна конкуренция и минимално държавно участие. Митата бяха намалени, правителственото регулиране се разхлаби и световната търговия беше насърчена от промените във вътрешната политика и правилата на Световната търговска организация.

Сега Владимир Путин изпрати по дяволите Глобализъм III.

Дори утре да спре спецоперацията в Украйна, «Хъмпти Дъмпти» няма да е същият.

В рамките на една седмица икономическите връзки с Русия, за които бяха необходими десетилетия за изграждане, внезапно приключиха. Някои банки и корпорации прекъсват търговските връзки, защото това изискват официалните санкции, други от страх от увреждане на репутацията.

Ако специалната операция завърши добре, тоест Путин се оттегли, Западът все още няма да е склонен да го възнагради с връщане към предвоенното икономическо статукво. Корпорациите и банките ще бъдат предпазливи от бъдещи кризи и санкции. Ако руската операция в Украйна се проточи, Западът ще се опита да блокира руската икономика още повече.

Работата е в това, че западната икономическа система, която представлява повече от половината от световния БВП, се справяше добре без Русия до 1989 г. и може без Русия и сега. Цените на петрола бяха средно 110 долара за барел между 2011 и 2014 г., но ние се приспособихме към това. Ако цените на петрола останат високи, това само ще помогне за ускоряване на прехода към възобновяема енергия.

Специалната операция на Путин преобръща също и вече съществуващите идеи за Китай и глобалната икономика. Преди операцията в Украйна имаше продължаващ конфликт между традиционните корпоративни привържениците на свободната търговия с Китай и тези в администрацията на Байдън, които биха искали по-твърда позиция към Пекин.

Целта на привържениците на твърдата линия беше да попречат на Китай да нарушава търговските правила и регулации и да развие геополитическа експанзия, както и да се възстанови производственият капацитет на САЩ. По-умерените призоваваха за рестартиране на отношенията между САЩ и Китай и за нова схема, при която всяка страна ще действа според собствения си «домашен» модел и ограничава «хищническата» търговия.

В краткосрочен план Китай може частично да финансира Русия и да осигури пазар за част от руския енергиен износ.

В средносрочен план, тъй като западните корпорации отказват на Русия всичко — от поддръжката на самолетите Boeing и Airbus до компютрите на Apple и iPhones до кредитните карти и банковите услуги, Китай разполага със средствата да замени всичко това.

Три крупни руски банки вече работят с китайските банки с надеждата да заменят изгубените западни кредитни карти. Но колкото повече Китай помага на Путин, толкова повече щети нанася Китай на отношенията си със Запада. Китайските банки може да са уязвими от вторични санкции.

Втората студена война може да възстанови алианса Русия-Китай отпреди 1989 г., но с много по-силен Китай като доминиращ партньор.

А това от своя страна може само още повече да охлади отношенията между САЩ и Китай.

„Трудно ми е да си представя, че това ще подобри отношенията на Китай със САЩ, освен ако Китай не играе невероятна роля като миротворец“, заяви Джеймс Ман, автор на няколко книги за Китай и новоназначен член на Комисията за отношенията на САЩ с Китай.

Въпреки това фактът си остава фактът — либералният модел на глобализация, който неуморно се пропагандира в света от около 1990 г. от американските банки и корпорации, стигна до «Капут».

Автор: Робърт Кътнър — съосновател и съредактор на The American Prospect, професор в Училището по политически науки и мениджмънт към университета Брандайс.

Петя Паликрушева, превод и редакция