Войната на Русия срещу Украйна променя европейската политика, но би било самодоволно да се мисли, че конфликтът ще премахне пропутиновите нелиберални лидери.

Войната има дълбоко въздействие върху европейската политика. Новото правителство на Германия промени продължилата десетилетия политика по отношение на руската енергия, доставките на оръжие и разходите за отбрана за по-малко от две седмици, пише в свой анализ Центърът за европейски политически анализи (CEPA).

Държавите от Централна и Източна Европа, които предупреждаваха Европейския съюз (ЕС) за заплахата, която президентът на Русия Владимир Путин представляваше от години, се превръщат във важни двигатели на външната политика на блока.

Войната също така принуди симпатизантите на Путин в политическата класа на Европа да се отбраняват – поне засега.

По-малко от месец преди президентските избори във Франция Еманюел Макрон изглежда по-близо до втори мандат, отколкото когато и да било през изминалата година, тъй като голямото мнозинство от френските гласоподаватели одобряват неговото поведение в тази ситуация.

Освен това основните му опоненти, от крайнодесни до крайнолеви, бяха принудени да обясняват отношенията си с Путин и да поставят известна дистанция между себе си и руския президент. Никой от тях не изглежда вероятно да бъде избран за френски президент следващия месец.

Други нелиберални политици избраха друга тактика. Чешкият президент Милош Земан, който до февруари беше един от най-надеждните съюзници на Путин в Европа, внезапно промени тона си, определи руският президент като „луд“ и настоя за санкции срещу руските банки.

Матео Салвини, ръководител на крайнодясната италианска партия „Лига“ и един от най-големите почитатели на руския президент в Европа, се опитва да се представи като пръв помощник на украинските бежанци в Италия.

Неубедителният обрат в позициите на Матео Салвини в Италия и Марин льо Пен във Франция може да им струват гласове в изборите.

На 3 април ще се проведат два вота, които ще покажат пътя към бъдещето на пропутинската политика. Те ще служат като предупреждение и за демократическите лидери, тъй като самата война а няма да победи способстващите на автократите в ЕС.

На 3 април предстоят избори в Сърбия, където президентът Александър Вучич създава нелиберална държава от 2012 г., и в Унгария, където Виктор Орбан е изправен пред най-сериозното предизвикателство досега за своето 12-годишно управление. Двамата изградиха особено приятелски отношения с Кремъл и получиха уверения за доставка на газ от Русия през последните месеци. Това им позволи да поставят способността си да предоставят евтина енергия на своите граждани на челно място в своите вътрешни кампании.

Вучич беше принуден да направи определени отстъпки – като деклариране на подкрепа за целостта на Украйна и гласуване в подкрепа на резолюция на ООН, която осъжда инвазията в Украйна. Правителството му обаче отказа да наложи санкции.

Сръбските националисти, които бяха подтиквани напред от правителството през последните години, проведоха пропутинов митинг в Белград.

ЕС едва сега започва да осъзнава щетите, нанесени от политиката на Вучич, който си изгради фалшив имидж на „стабилизатор“. Това позволи на култа към Путин да процъфтява и сръбския национализъм да се засили в региона.

Като министър-председател на страна членка на ЕС и НАТО Орбан трябваше да тръгне по труден път. След първоначално колебание Орбан подкрепи санкциите на ЕС. Той също така се съгласи на 24 март за разполагането на бойна група на НАТО в страната му, но настоя тя да бъде базирана западно от Дунав, далеч от източната граница на Унгария.

Във вътрешен аспект обаче Орбан представя много по-двусмислена картина. В общественото радио, управлявано от политически назначени лица, както и в медиите, собственост на близкия до него конгломерат KESMA, които заедно контролират повече от три четвърти от медиите, фокусирани върху новини, в Унгария, зрителите и читателите са изложени на проруски и антизападен наратив от години.

Това не се променя и сега. Проучване показва, че избирателите на „Фидес" – партията на Орбан, имат коренно различна картина на войната от привържениците на опозицията.

Орбан също преработи собствения си образ. Преди войната той се опита да изглежда като самотник, изправен срещу „глобалисткия“ елит на ЕС – подобно на Марин льо Пен, Матео Салвини и останалите му съюзници. Сега той се представя като опитен държавник, който ще пази мира, сигурността и евтината енергия в Унгария, докато опонентите му могат да доведат страната до война.

Седмица преди изборите тактиката на Орбан изглежда работи: проучванията на общественото мнение показват малко, ако изобщо има такива, промени в партийните предпочитания. Това би осигурило на Фидес удобно парламентарно мнозинство.

Позицията на Вучич никога не е била застрашена и той също се насочва към удобна, ако не и напълно легитимна победа.

Ужасите на войната почти неизбежно ще бъдат изместени на заден план от проблеми като рязко нарастващите цени на енергията и храните. Дори ако явно пропутинската политика е твърде токсична в бъдеще, пропутинските политици и обществени личности могат да се представят като гаранти на стабилността и сигурността, които защитават своите нации от вторичните последици от войната. Същевременно те ще останат и привлекателни партньори за автократите.

Засега нарастването на обществената враждебност към Путин позволява на ЕС и САЩ да затруднят поне малко помощниците на руския президент на запад. Изключването на Русия от Съвета на Европа ще я лиши от важно място за нейните операции за влияние. Сега обаче Съветът трябва да бъде укрепен и преустроен като авторитетна институция за правата на човека и гражданските свободи.

Държавите също така ще трябва да прилагат по-добре и да засилят правилата, регулиращи прозрачността на финансирането на кампании и партии.

Лидерите трябва да настояват и за нов консенсус на ниво ЕС относно забрана на висши служители да заемат добре платени позиции в компании със седалище в автокрации. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер например все още не е подал оставка от позициите си в руските енергийни фирми. Поставянето му в списъка със санкции на САЩ, като същевременно се отменят привилегиите, с които се ползва като бивш правителствен глава, би било силно послание, че западните активисти носят същата отговорност като руските съюзници на Путин.

Изземването на имотите на руски олигарси е друга добра стъпка. Макар че има малък шанс тези хора да упражнят някакво влияние върху политиката в Русия в момента поради зависимостта си от Кремъл, някои от тях са действали като проводници на операции за влияние.

Важно е да се гарантира, че това се преследва със стратегическа визия, като се признава, че Русия не е единствената автокрация, която използва мръсни пари, за да подчини правилата и вземащите решения според волята си.

ЕС трябва да забрани схемите за златни паспорти по-бързо от крайния срок – 2025 г., предложен от Европейския парламент и радикално да увеличи прозрачността на регистрите на компаниите, включително тези относно данните за действителните собственици. Това трябва да бъде допълнено със стъпки за защита на независимостта и сигурността на медиите и на съдилищата.

Европейската комисия, Съдът на ЕС и Европейската прокуратура са в добра позиция да бъдат в челните редици на това.

Не на последно място, войната в Украйна трябва да накара ЕС да реформира задълбочено своята отмираща политика за присъединяване. Неуспехът да се постигне добър напредък към членството допринесе за токсичната политика на Западните Балкани и огорчи хората, живеещи в източните съседи на ЕС.

Нелибералните лидери отдавна настояват за фалшиво решение: интегриране на държави с нелиберални правителства, като Сърбия, уж за да се предотврати дестабилизацията им. Вучич и Орбан са доказателството, че това е лоша идея. Вместо това ЕС трябва да позволи бърз достъп на кандидатите до единния пазар, като същевременно пренасочи преговорите за пълноправно членство върху доброто управление и върховенството на закона.

  Миглена Иванова, редактор Елена Илиева